В средата на месец юни излезе годишният статистическия преглед на световното потребление на енергия, подготвен от Бритиш петролиум ( BP).

Прегледът показва нота на оптимизъм поради забавяне на темпа на растеж на първичното енергийно потребление и емисиите на въглероден диоксид през 2019 спрямо 2018. Освен тях  други характерни тенденции през изминалата 2019 са:

• Увеличено енергийното потребление в резултат на възобновяемите енергийни източници и природния газ.
• Намалено потреблението на въглища с 0,6% и свиване на дела му в първичното енергийно потребление до най-ниското ниво за последните 16 години (27%).
• Спад на цените на енергията, особено на въглищата и газа, където растежът на производството изпреварва потреблението, което доведе до натрупване на запаси
• Рекордно увеличение на възобновяемата енергия (включително биогоривата) като двигатели за това са ЕС, Китай, САЩ и Япония

Една подробност в тазгодишния статистически преглед е преустановяване използването на мерната единица тонове нефтен еквивалент при измерването на енергийното потребление и производство. Статистическият преглед на BP заменя тази единица с джаули като остават другите мерни единици, които са характерни за съответните горива като барели, тон въглища, кубични метра при производството на газ и др. Ако това остане и за в бъдеще вероятно означава, че е настъпил края на една епоха, в която горивата се измерваха чрез петрола.

Първично енергийно потребление

Световното първично потребление на енергия се e повишило с 1.3% през миналата година, което е под средногодишния процент от 1.6% .

Китай е най-големият двигател на растежа на първичната енергия през 2019 като допринася за повече от 3/4 от нетния глобален растеж. Индия и Индонезия са следващите страни, които допринасят за възходящия тренд. В противовес на тази тенденция влияе първично енергийно потребление на САЩ и Германия, които отчетоха най-голям спад в енергийно отношение.

Европейският съюз също отбелязва намалено енергийно потребление в размер на 1,4%, което е над средногодишния процент от 0,8%.

България не се отличава от тенденцията в ЕС и отчита спад на първичното енергийно потребление с 3,3%.

От гледна точка на горива, растежът на първичното енергийно потребление през 2019 г. се движи от възобновяемите енергийни източници (+3,2 EJ), следван от природния газ (+2.8 EJ), които заедно допринасят за 3/4 от нетното увеличение. Делът както на възобновяемите енергийни източници, така и на природния газ в първичната енергия нараства до рекордно високи стойности. Междувременно потреблението на въглища намалява, като делът му в енергийния микс спадна до най-ниското си ниво от 2003 г. насам, а именно 27%.

Делът на потреблението на нискоемисионна енергия (ядрена, ВЕИ и хидро) в глобалния енергиен микс е 15,7% или плавно повишение спрямо 2018 г. .

Емисии на CO2

Комбинацията от по-бавен растеж на потреблението на енергия и изместване на енергийния микс от въглища към природен газ и възобновяеми енергийни източници доведе до значително забавяне на растежа на въглеродните емисии през 2019. Емисиите нараснаха с 0,5%, темп по-бавен спрямо средния за последните 10 години и достигнаха 34169 млн.т. CO2.

В резултат на увеличаващ се темп на растеж на емисиите на CO2  в Китай в рамките на три последователни години (2017: 1.8%, 2018: 2.2%, 2019: 3.4%), тяхното ниво достигна рекордните 9825,8 млн.т. CO2.

Емисиите на САЩ спаднаха до 4964,7 млн. т.н. CO2 или най-ниското ниво от края на 80те години на миналия век. Този спад се дължи най-вече на увеличеното потребление на ВЕИ, природен газ и намаленото потребление на въглища.

Устойчива тенденция на спад на емисиите за седма поредна година отчита Япония. Емисиите са в размер на 1123,1 млн.т. CO2-ниво характерно за началото на 90те години.

Значителен спад от 3,9% на емисиите CO2 се наблюдава в ЕС в резултат на отлив на потреблението на въглища и повишено потребление на природен газ и ВЕИ. В абсолютни стойности нивото на емисиите в ЕС е 3304,4 млн.т. CO2 или най-ниската стойност от 1965 г.

В България емисиите през 2019 г. са намалели с 3,7% или с темп над средния за последните десет години в размер на 1,7%. С нивото от 41 млн.т.CO2  страната ни е отговорна за 0,1% от емисиите в света и за 1,2% от емисиите в ЕС.

Потребление, производство и цени на петрол

Потреблението на петрол нарасна с 0,9 милиона барела на ден (б / д), което представлява увеличение с 0,9% спрямо 2018. Растежът е воден от Китай, където търсенето на петрол се е повишило с 680,000 барела/ден или най-голям растеж от 2015 г. насам.

Навсякъде в развиващия се свят растежът е под средния като Иран (180 000 б / д) е единственото основно изключение. Търсенето на петрол от страните в ОИСР е намаляло с 290 000 б / д, първият спад от 2014 г.

Въпреки скромните 0,5% потреблението на петрол в ЕС спада за втора поредна година и остава под 13000 хил. б/д. За разлика от европейската тенденция, България значително е повишила потреблението на петрол през 2019, което достига 104 хил. б/д или ниво по-близко до потреблението в среда на първото десетилетие на 21 век.

Източник: BP

Производството на петрол намалява слабо с 60 000 б / д през 2019 г., в резултат на силен растеж на производството извън OPEC, воден от САЩ, който обаче беше компенсиран от рязък спад в производството на страните от OPEC.

На ниво държави, САЩ отчетоха най-голямото увеличение за трета поредна година като производството на страната е  нараснало с впечатляващите 1,7 милиона б / д, въпреки че това е крачка назад от рекордното увеличение през 2018 г. (2,2 милиона б / д). През 2019 г.  Бразилия (200 000 б / д) и Канада (150 000 б / д) също допринасят за значителен растеж в световен аспект.

От друга страна, производството на петрол от страните в OPEC падна с 2 милиона б / д, най-резкият спад на групата от 2009 г. Голяма част от този спад бе обусловен от комбинация от санкции и икономически затруднения в Иран (-1,3 милиона б / д) и Венецуела (-560 000 б / д). В допълнение, подновеното споразумение за намаляване на производството на OPEC + намали нивата на добив на други държави като производството на Саудитска Арабия спадна (-430 000 б / д). Въпреки това споразумение, производството на някои членове на OPEC се повиши, особено на Ирак и Нигерия, които увеличиха производството си съответно със 150 000 и 100 000 б / д.

Цените на петрола се понижиха слабо спрямо миналата година като Dated Brent беше средно $ 64,21 / bbl в сравнение с $ 71,31 / bbl за 2018 година.

Производство, потребление и цени на природен газ

Ръстът на глобалното потребление на природен газ е 2% през 2019 г. или рязко надолу от изключителния растеж, наблюдаван през 2018 г. (5,3%). В количествено изражение търсенето нарасна със 78 милиарда кубически метра (bcm), водено от САЩ (+27 bcm) и Китай (+24 bcm).

Следва да се отбележи, че ръстът на потреблението на газ в САЩ и Китай беше много по-бавен, съпоставен с този през 2018 г., в резултат на атмосферното време и избледняване на влиянието на политиките в Китай за преминаване от въглища към газ. Намаляването на броя на необичайно горещите и студени дни също допринесе за спада на потреблението на газ в Русия (-10 bcm) – най-големият спад по държави за миналата година.

След година на прекъснат растеж, потребление на природен газ в ЕС отново се увеличава  (+2,7%) като достига 469,6 bcm, най-високо потребление от 2010 г. насам.

За втора поредна година потреблението на природен газ в България добавя нов спад от 6,4% като в количествено изражение потребление спада под 3 bcm.

През 2019 производството на газ в света нарасна с 132 bcm (3,4%), изпреварвайки растежа при потреблението. САЩ формират почти 2/3 от нетния глобален растеж. Руската федерация също е повишила добивите на газ през 2019 и те достигат рекордните за страната 65,70 bcm. Третият по големина производител в света на газ е Иран, който също е произвел рекордни за страната количества в размер на 23,62 bcm.

Тъй като растежът на производството изпреварва растежа на потреблението със значителен марж, нивата на съхранение се повишаватт в повечето региони и цените тръгнаха рязко  надолу през 2019. Цените на американския Хенри Хъб паднаха с почти 20% до средно 2,53 $ / mmBtu, докато европейските и азиатските цени, измерени с индекса на Великобритания NBP и индекса Japan Korea Marker, поевтиняха с над 40% (средно $ 4.47 / mmBtu и $ 5.49 / mmBtu съответно).  Цените в Европа бяха най-засегнати от свръхпредлагането на втечнен природен газ, което доведе до най-ниските им нива от 2004 г. насам.

Потребление, производство и цени на въглища

Световното потребление на въглища е намаляло с 0,6% (-0,9 EJ). Това е четвърти спад за шест години, поради изместването му от природния газ и възобновяемите енергийни източници, особено в електроенергийния сектор.

В резултат на това делът на въглищата в енергийния микс падна до 27,0%, най-ниското му ниво от 16 години.

Потреблението на въглища продължи да нараства в някои нововъзникващи икономики, особено в Китай (+1,8 EJ), Индонезия (+0,6 EJ) и Виетнам (+0,5 EJ), като последната отчете рекордно увеличение отчасти, свързано с рязък спад на водноелектрическата енергия. Растежът в Индия обикновено е основен двигател на потреблението на въглища, но през 2019 беше едва 0,3% (+0,1 EJ) – най-ниското му ниво от 2001 г. Повишеното потреблението на въглища от тези страни беше съществено компенсирано от спада на търсенето в развития свят, воден от САЩ (- 1,9 EJ), Германия (-0,6 EJ) като потреблението на въглища от ОИСР пада до най-ниското си ниво в серията от данни на BP (която започва от 1965 г.).

За седма поредна година потреблението на въглища в ЕС намалява като през 2019 спада с впечатляващите 17,8%. В количествени стойности потреблението достига рекордно ниски стойности от 7,69 EJ или близо 3 пъти по-малко в сравнение с най-високите документирани от BP стойности (1965 г).

Световното производство на въглища нарасна с 1,5% като зад това увеличение стоят основно Китай и Индонезия (съответно +3,2 EJ и +1,3 EJ). Както при потреблението, най-голям спад в производството се отчита в САЩ (-1,1 EJ) и Германия (-0,3 EJ).

Тук ЕС също регистрира рекорди: най-висок темп на спад и най-нисък добив от началото на 80 те години. През 2019 производството достига 4,59 EJ или над 4 пъти по-малко спрямо максимума, реализиран през 1982 г.

Източник: BP

Понижение на цените на въглищата се отчита миналата година като цените на Северозападната Европа и китайските маркировки спаднаха съответно с 34% и 14% (до $ 60.86 / t и $ 85.89 / t).

Възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия

Потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници (която включва биогоривата и ВЕИ, без хидро) продължава да нараства стремглаво, допринасяйки за най-голямото си увеличение в енергийно изражение (+3.2 EJ). Това представлява над 40% от световния растеж на първичната енергия през миналата година, който е по-голям от всяко друго гориво. В резултат на това възобновяемите енергийни източници увеличават своя дял в енергийния микс от 4,5% през 2018 г. на 5%.

По видове източници на енергия най-голям принос има вятърната енергия, чийто растеж е 1.4 EJ,  непосредствено след него се нарежда слънчевата енергия с растеж от 1.2 EJ. Други източници на възобновяема електроенергия (като биомаса и геотермални) нарастват с 0,3 EJ, докато потреблението на биогорива се увеличава с 0,2 EJ или 100 000 барела петролен еквивалент на ден.

Използването на възобновяеми енергийни източници от Китай нараства повече от всяка друга страна, въпреки че увеличението му с 0,8 EJ беше под темпа на растеж, наблюдаван през 2017 и 2018 г., а именно с 1,2 EJ. Слънчевата енергия осигури половината от ВЕИ растежа на Китай, следванa от вятъра (около 40%). ЕС (+0,5 EJ), САЩ (+0,3 EJ) и Япония (+0,2 EJ) са също сред лидерите осигурили световния ВЕИ растеж.

В количествено изражението потреблението на ВЕИ в ЕС е 7,54 EJ или най-голямото в света, след него се нареждат Китай с 6,63 EJ и САЩ с 5,83 EJ. Трите формират 72% от ВЕИ потреблението в света.

Водноелектрическото потребление нарасна с 0,8%, под средногодишното си ниво от 1,9%.  Растежът беше оглавяван от Китай (0,6 EJ), Турция (0,3 EJ) и Индия (0,2 EJ). САЩ и Виетнам отбелязаха най-голям спад ( -0.2 EJ).

Потреблението на ядрена енергия нарасна с 3,2%, най-бързият растеж от 2004 г. насам и доста над средния за последните 10 години (-0,7% годишно). Както през 2018 г. Китай регистрира най-голямото увеличение (+0,5 EJ). Япония също отбеляза значителен ръст от 0,15 EJ (33%), тъй като продължава да се възстановява от въздействието на инцидента във Фукушима през 2011 г.