Начало НовиниАнализиСъбитияБългария е сред четирите държави с най-ниско доверие в енергийния пазар

Върни се назад

Назад

България е сред четирите държави с най-ниско доверие в енергийния пазар

България е сред четирите държави с най-ниско доверие в енергийния пазар

Публикуваният през декември нов доклад Flash Eurobarometer 566 – Consumer behaviour in the energy transition  предоставя информация за това как европейските домакинства възприемат енергийния пазар, как се ориентират в сметките си, доколко са склонни да променят поведението си и какви са бариерите пред активното им участие в прехода. Изследването е проведено през лятото на 2025 г. и обхваща над 18 000 респонденти във всички 27 държави членки, като фокусът е върху хората, които реално вземат решения за избор на доставчик и потребление на енергия в домакинството. Това го прави особено релевантно за регулатори, министерства, енергийни компании и експертни общности, които търсят доказателствена основа за политики, ориентирани към потребителя.

За България резултатите не са изненадващи: страната системно се нарежда под средните стойности за ЕС по доверие, разбираемост, възприятие за защита на потребителите и усещане за ангажираност на доставчиците към ВЕИ. Като цяло резултатите свидетелстват за структурен риск за легитимността и темпа на енергийния преход.

Доверие в енергийния пазар

На равнище ЕС 63% от потребителите заявяват доверие в националния енергиен пазар, а 79% – в своите доставчици на електроенергия и природен газ. Това на пръв поглед изглежда като стабилна основа за прехода, но резултатите демонстрират дълбоки национални различия.

България е сред четирите държави с най-ниско доверие в енергийния пазар – едва 40% от респондентите смятат, че пазарът осигурява справедливи цени и надеждно обслужване. По доверие към самите доставчици резултатът е малко по-добър (63%), но отново значително под средното за ЕС.

Това поставя България в една група с държави, в които:

  • либерализацията е непълна или противоречива,
  • ценовите сигнали са силно политизирани,
  • потребителят трудно различава регулаторни решения от пазарно поведение.

Без доверие пазарните механизми не работят. Нито динамично ценообразуване, нито demand response, нито гъвкавост от страна на домакинствата могат да се разгърнат в среда на хронично подозрение към пазарните механизми.

Разбираемост и качество на услугата: ахилесовата пета на доставчиците

На равнище ЕС около една четвърт от потребителите заявяват, че енергийните сметки не са лесни за разбиране, информацията за оферти и промоции е неясна и не са убедени, че доставчикът им инвестира достатъчно във възобновяема енергия (информацията за дела на ВЕИ в доставената енергия не е достатъчно ясна и убедителна).

В България  само 39% от анкетираните смятат, че информацията за оферти и условия е лесна за разбиране; 40% вярват, че доставчиците инвестират достатъчно във ВЕИ; значителен дял изпитват затруднения да разберат компонентите на сметките си.

Относително малък дял от българските респонденти посочват мрежовите такси и данъците като най-неразбираеми, но същият процент 17% са тези, които заявяват, че „всичко“ в сметката е трудно за разбиране – драматично най-високият дял в ЕС. Това говори не за сложността на отделен компонент, а за общ когнитивен срив в комуникацията между доставчик, регулатор и потребител.

Защита на потребителите

Един от най-силните и тревожни сигнали в доклада е свързан с възприятието за защита на потребителите. В ЕС средно 62% от анкетираните смятат, че потребителите са добре защитени от нелоялни практики и неправомерни прекъсвания. В България този дял спада до 31%най-ниската стойност в ЕС.

Голяма част от българските потребители не знаят към кои институции да се обърнат, ако се почувстват третирани несправедливо. Въпреки това, две трети заявяват, че биха имали по-голямо доверие в доставчик, който се ангажира с официално сертифициран кодекс за защита на потребителите. Има търсене на по-високи стандарти и саморегулация, но институционалната архитектура не ги предлага по разбираем и видим начин.

Поведение и мотивация: икономиката доминира над екологията

Докладът ясно показва, че икономическите мотиви доминират при промяна на потребителското поведение. Между 59% и 65% от анкетираните биха променили начина си на потребление основно заради финансови ползи, а едва 20–24% посочват екологични мотиви като водещи.

Това е ключово за дизайна на политики – апелите към „зелено съзнание“ имат ограничен ефект, ценови сигнали, динамични тарифи и директни спестявания са далеч по-ефективни.

Смяна на доставчик: формална либерализация без реална динамика

В ЕС едва 38% от потребителите са сменили доставчика си на електроенергия през последните три години.

Основната причина за смяната е по-добра цена (68%). Причините да не се сменя доставчикът са показателни:

  • 52% са „достатъчно доволни от настоящата оферта“;
  • 26% не виждат съществена разлика между доставчиците.

Това означава, че в много държави – включително България – конкуренцията съществува повече на хартия, отколкото в съзнанието на потребителя.

България и проследяването на потреблението

България се откроява с висок дял на домакинства, които рядко или никога не следят потреблението си на електроенергия – около 29%, което е сред най-високите стойности в ЕС.

Това поставя под въпрос ефективността на въвеждането на интелигентни измервателни системи без активна ангажираност на крайните потребители и реалния потенциал за гъвкавост от страна на домакинствата.

Какво трябва да се подобри: приоритетите на гражданите

На равнище ЕС водещите области за подобрение са:

  1. защита на уязвимите потребители и хората в енергийна бедност (38%);
  2. по-ясни и прозрачни сметки (34%);
  3. предотвратяване на нелоялни търговски практики (34%).

В България основният приоритет е борбата с нелоялните практики (36%), докато достъпът до дигитални инструменти за управление на потреблението е приоритет за едва 7% – най-ниската стойност в ЕС.

Това показва, че преди дигитализацията трябва да се възстанови базовото доверие в процеса.

Основни изводи

Енергийният преход е ограничен не толкова от технологии, колкото от дефицит на доверие и разбираемост. България е в рискова група по почти всички индикатори, свързани с потребителското възприятие. Икономическите стимули са ключът към промяна на поведението – екологичните аргументи са вторични и това трябва да дава ясно отражение в политиките. Либерализация без активен и информиран потребител води до псевдоконкуренция.

Към проучването.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: