Начало НовиниАнализиСъбитияБългария през 2009: Рекордно ниско енергопотребление

Върни се назад

Назад

България през 2009: Рекордно ниско енергопотребление

България през 2009: Рекордно ниско енергопотребление

Общото потребление на енергия в страната през 2009 г. се е сринало с 12 процента за една година

По данни на НСИ, общото енергийно потребление през 2009 г. е 17,5 млн. тона нефтен еквивалент. Това е с 2,4 млн.т. или с 12% по-ниско от данните за 2008 г. и най-ниското от 1970 г. досега.

„Виновник“ за този рекорд е индустрията – там потреблението на енергия през 2009 г. е с 28% по-ниско спрямо 2008 г. и с цели 33% спрямо 2007 г.

Не е изненадващо, че рекордьор по спад е черната металургия – с три пъти по-малко енергийно потребление в сравнение с 2007 г. тя е изпреварена в енергийната класация дори от хранително-вкусовата промишленост, която запазва устойчиви позиции въпреки кризата. Над два пъти е спаднала консумацията на енергия на целулозно-хартиената промишленост, а с над 30% – тази на химическата промишленост,

Имунизиран срещу кризата изглежда е транспорта – неговото потребление през 2008 г. е най-високото за последните 20 години, а през 2009г. е помръднало само с 1- 2% надолу.

2009 г. ще остане в нашата енергийна статистика и с друг рекорд – за пръв път в нейната история индустрията отстъпва приза за най-голям енергиен потребител на транспорта.

Има и друг силен конкурент за по-предно място в класацията – това са домакинствата. На фона на свиващото се общо домакинско потребление, енергийното потребление изненадващо расте с 3,5% спрямо 2007 г. Както изглежда, и домакинствата са непоклатими срещу кризата и през 2010 г. могат да надминат индустрията по потребление на енергия – делят ги само 279 х.тона нефтен еквивалент, а само преди две години разликата е била 1 млн.тона.
За домакинствата най-предпочитан вид си остава електроенергията – над 40% от общото потребление. При това, през 2009 г. потреблението на електроенергия от домакинствата е с най-високи стойности от 2001 г. насам. На второ място се нарежда биомасата с 30%, следва топлоенергията – със 17%, въглищата – със 7%, природния газ – с 2,4%. На последните две места се подреждат течните горива и брикетите. Има едно разместване в дъното на класацията – природния газ, който до 2006 г. беше неизменно последен вече изпреварва убедително брикетите и течните горива. Предстои брикетите въобще да изчезнат от енергийната статистика през 2011 г. поради спирането на тяхното производство.
Ако погледнем към енергийните ресурси, ще установим много рязък спад на потреблението на природен газ – до нивото на 1976 г. и с близо 26% спрямо 2008. Нищо изненадващо, като имаме предвид цифрите за индустрията (най-вече за металургията и за химическата промишленост). Потреблението на въглища през 2009 също бележи рекорди – с 16% спад то е най-ниското от 1966 г. досега. Намалението на потреблението на нефт и нефтопродукти също е двуцифрено, а на общото потребление на електрическа енергия – 6%.

По-ниското енергийно потребление естествено води и до по-ниски емисии на парникови газове. Те са спаднали с 14.2% и са най-ниските от далечната 1967 година до днес. По-резкия спад на емисиите отколкото на енергийното потребление може да бъде обяснен с намаления дял на най-големите емитенти на парнокови газове, а именно въглищата в общия енергиен микс.

Положителната тенденция за намаляване на енергийната интензивност, която е налице от няколко години, не само се запазва, но и се засилва – количеството енергия, изразходвано за единица БВП от 972 грама за едно евро през 2008 г. e намаляло до 903 грама за едно евро през 2009 г. или със 7% само за една година. Въздействието на този резултат върху икономиката на страната се измерва с милиони – 1,2 млн.т. енергия по-малко енергийно потребление, равно на спестяване на 300 млн.евро годишно, колкото би струвал вноса на тези енергийни ресурси.
Икономическата криза изпълнява енергийните цели по-бързо от очакванията. Разбира се, енергийните цели не бива да се постигат за сметка на икономическия растеж и благосъстоянието на гражданите. Затова, на ход са политиците.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: