През юли публикувахме актуализирания референтен енергиен сценарий на Европейската комисия до 2050 г. В настоящата статия ще ви представим прогнозите и тенденциите в енергийното развитие на България до 2050 г.
Повече икономика, по-малко енергетика
С потребление на енергия, по-ниско с 6,5% спрямо 2015 г., през 2050 г. се очаква Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да бъде с 67,5% по-голям от този 2015 г.
По-малко енергия за единица БВП
Това се постига чрез подобрената енергийна интензивност на БВП, която намалява с 45% до 2050г.
Не само по-малко, но и по-чиста енергия
Въглеродната интензивност на Брутното вътрешно потребление на енергия (БВПЕ) спада с 44%.
По-нисковъглеродна енергия заради повече ВЕИ
Ключов принос за намалените емисии на СО2 (вж. показател за въглеродна интензивност на БВПЕ) оказва нарастването на дела на енергията от ВЕИ в БВПЕ. Този дял расте устойчиво – с по-бавни темпове до 2030г., след което темповете се ускоряват. До 2020г. делът на ВЕИ в транспорта достига до задължителните 10%, след което забавя своя растеж и достига до 13,9% през 2050г.
…. И заради седем пъти повече нисковъглеродно производство на електрическа и топлинна енергия
Ключов принос за намаляването на въглеродната интензивност на БВПЕ има и сектор „Електропроизводство и топлопроизводство“. Въглеродните емисии на този сектор намаляват изпреварващо спрямо общите – близо седем пъти от 2015 до 2050г. Въглеродната интензивност на сектора достига стойност от 0,06 тона въглероден диоксид за 1 МВтч производство.
Мощно навлизане на ВЕИ мощности
Търговията с емисии, намаляващите цени на ВЕИ технологиите и политическата подкрепа за тях създават благоприятна среда за инвестиране във ВЕИ централи. В резултат на това 5300 МВт (от които близо 2000 МВт вятърни и около 3000 МВт фотоволтаични) нови ВЕИ мощности се очаква да бъдат въведени в експлоатация в периода 2015-2050г.
Обратно е развитието при конвенционалните централи – мощностите на ТЕЦ през 2050г. са с 2000 МВт по-малко отколкото през 2015г. Особен „принос“ за това имат въглищните централи – мощностите на въглища в експлоатация през 2050г. са с над 3000 МВт по-малко отколкото през 2015г.
Ядрените мощности нарастват с 500 МВт през 2050г.
Като рекапитулация, нетните мощности на българската електроенергийна система нарастват с 3300 МВт през 2050г. спрямо 2015г.
Нарастващо електро производство и износ на сегашните нива
Брутното електропроизводство в страната устойчиво расте. През 2050г. то достига до 56 749 ГВтч, а износът остава на нивата от 2015г. В структурата на електропроизводството се открояват следните тенденции:
ü Производството на ядрена електроенергия е константно до 2045г. – около 15 000 ГВтч годишно. От 2045г. годишното производство се увеличава с 5000 ГВтч/годишно.
ü Електропроизводството от въглищни централи намалява три пъти до 2045г., след което към 2050г. се прогнозира известно нарастване, свързано с въвеждането на технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS технологии) във въглищните централи.
ü Близо три пъти нараства производството на електрическа енергия от природен газ до 2040г., обусловено от необходимостта за балансиране на ВЕИ производителите, след което следва спад до 2050г.
ü Количествата на вятърната и на слънчевата електроенергия нарастват значително, докато тези на водната остават без промяна спрямо нивата от 2015г. Така, през 2050г., вятър, слънце и вода се подреждат на първо, второ и трето място по годишно производство.
Чистите въглищни технологии – в далечното бъдеще
Делът на високоефективното комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия намалява до 2050г. – от 12% през 2015 до 10,8% през 2050г. Въвеждането на технологии за улавяне и съхранение на СО2 се очаква да стане факт през 2050г.
Победител е “Carbon free“ eлектропроизводството
Битката между “carbon free” и “carbon” се печели от“carbon free” през 2025г., когато неговият дял достига до 53,9%. В следващите десетилетия това производство доминира и достига до своя пик през 2045г. с дял от 72%.
Енергията ще е скъпа
И накрая, нека не забравяме, че българската прогноза е част от общоевропейски сценарий, който предвижда нарастващи цени на разрешителните за СО2 от под 10 €/тСО2 днес до 90 €/тСО2 към 2050г.
Докато средните разходи за брутно електропроизводство се очаква да нараснат с 20%, то средните цени на електрическата енергия ще нараснат с 60%, съответно от 89 на 145 €2013/МВтч.
За разглеждания период се очаква общите енергийни разходи да нараснат два пъти – от 11 млрд. €2013 през 2015г. до 22 млрд. €2013 през 2050г. Ще се увеличи и техният дял в БВП – от 26,5% през 2015г. до 32,2% през 2050г.
