Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) публикува годишния инвентаризационен отчет по Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (КТЗВДР). Инвентаризацията обхваща различни замърсители, включително азотни окиси, серни окиси, фини прахови частици, тежки метали и постоянни органични замърсители.
Съгласно данните от инвентаризационния доклад на ЕАОС през 2012 г. емисиите на парникови газове (ПГ) в ЕС-28 са намалели с 1,3% спрямо 2011 и с 19,2% спрямо 1990 г., определена като базова по Протокола от Киото. Общото количество емисии на парникови газове (ПГ), емитирани от страните членки на ЕС през 2012 се равнява на 4544,2 млн.т. CO2 евк.
Индекс на емисиите на ПГ 1990-2012 (без LULUCF)
Само 4 държави в ЕС се различават от общата тенденция на намаление на емисиите на ПГ през 2012 г. – Германия отчита ръст с +1,1%, Ирландия с +1,4%, Великобритания -+3,2% и Малта -+3,7%.
Германия и Великобритания остават най-големите замърсители в ЕС, формирайки около 1/3 от емисиите на ПГ през 2012. Франция и Италия заемат трето и четвърто място съответно с дял от 11% и 10% в общите емисии на ЕС.
В процентно изражение най-голямо намаление на емисиите на ПГ са отбелязали Финландия (-8,8%), Дания (-8,6) и България (-7,5%). Една от причините за този спад на емисиите на ПГ в България е значително намаленото енергийно производство от твърди горива. В други източноевропейски страни като Полша, Румъния и Естония също е налице тенденция за спад на енергийното производство от твърди горива. В Полша се наблюдава тенденция за смяна на твърдите горива с биомаса за целите на енергийното производство, а в Румъния се е увеличило електропроизводството от вятърна енергия за сметка на твърдите горива. Естония е компенсирала по-ниското електропроизводство от твърди горива с по-голям внос на електроенергия.
Дял на емисиите по видове ПГ в ЕС (28)
Най-важният парников газ CO2, съставляващ 82% от общите емисии в ЕС, намалява за поредна година. Общите емисии на CO2 са 3717 млн.т. или с 16% под нивото от 1990.
Емисиите на въглероден окис, азотни окиси, серен двуокис също подлежат на докладване, тъй като оказват непряко въздействие върху климатичните промени чрез негативното им влияние върху озоновия слой. Основен замърсител с азотни окиси в Европа е пътния транспорт (с 39%), докато електро- и топлопроизводството са отговорни за 19% от емисиите на NOx. Добрата новина е, че азотните окиси са намалели с 51% в сравнение с базовата 1990, въглеродният окис с 66%, а емисиите на серни окиси са спаднали с повече с 84%. Това значително намаление на серните окиси е резултат от инсталирането на сероочистващи съоръжения или от използване ниско сернисти горива от въглищните централи (например при преминаване от въглища към природен/биогаз). Все още обаче около 50% от емисиите на серни окиси в Европа са излъчени от производството на електрическа и топлинна енергия.
В специален доклад, изследващ ефектите от замърсяването на въздуха върху европейските екосистеми, ЕАОС анализира минало и бъдещо излагане на водите и земните местообитатели на окислителни (серни съединения) и еутрофикационни (азотни съединения) замърсители на въздуха. Огромният прогрес от намалението на серни окиси води до положително влияние върху чувствителните екосистеми в Европа. Днес само 5% от тези области все още страдат от протичащи окислителни процеси и до 2020 година този процент трябва още повече да се редуцира. Представената картина на еутрофикацията не толкова оптимистична. Въпреки постигнатия напредък, все още 60% от чувствителните територии са повлияни от амонячни (NH3) и азотни емисии (през 1990- този показател е бил 80%). Според доклада на ЕАОС дори и да бъдат предприети всички технически допустими мерки, 51% от чувствителните територии ще бъдат под риск от еутрофикация и през 2030.
В ЕС е постигнато намаление от 19% спрямо 2000 и за двете категории фини прахови частици PM10 и PM2,5. Това се дължи основно на предприети мерки в енергетиката, пътния транспорт, индустриалните сектори, съчетани със смяна на индустриални технологии като например преминаване от горива с високо съдържание на сяра към нискосернисти горива.
Дял на емисиите на ПГ в ЕС по сектори
Около 27% от емисиите на ПГ са в резултат на производството на електрическа и топлинна енергия. Намалението им спрямо базовата 1990 г. е 214 млн. т CO2 екв.
Около 20% от емисиите на ПГ в ЕС се дължат на транспортния сектор през 2012. През последните 5 години се наблюдава спад от 9,7 % на емисиите на ПГ в транспорта, който обаче не може да компенсира растежа от 26,4%, реализиран в периода 1990-2007. В резултат на това емисиите на ПГ през 2012 са 893,06 млн.т. CO2 екв. или с 110,4 млн. т. CO2 над нивата от 1990. Същественият дял от 94,4% през 2012 г. от емисиите в сектор Транспорт се формира от пътния транспорт. Трябва да се отбележи положителната тенденция на намаляване на емисиите на NOx от пътния транспорт с 54% спрямо нивата от 1990.
Какво показват данните от инвентаризацията за България
Както по-горе вече беше споменато емисиите на ПГ в страната са намели с 7,5%. Една от причината за това е все по-осезаемото навлизане на ВЕИ в електропроизводството и изместване на въглищните мощности. Електроенергията, произведена от водно електрически, вятърни, соларни и на биомаса централи през 2012г е с 30 % повече спрямо 2011, докато производството от въглищни централи е намаляло с 18%. Това естествено рефлектира позитивно на чистотата на въздуха като емисиите на CO2 в сектор електро и топлопроизводство са намалели с 13,6%, азотните окиси с 14,1% серен двуокис с 12,8 %.
При фините прахови частици PM10 е налице спад от 2% и малък ръст от 0,6% на PM2.5 през 2012 г. Замърсеността на въздуха с фини прахови частици обаче продължава да бъде тревожна тъй като за 12 години фините прахови частици PM2,5 са нараснали с 31%, a PM10 с 23%.
За повече информация:
European Union emission inventory report 1990–2012 under the LRTAP Convention
Национален инвентаризационен доклад
Effects of air pollution on European ecosystems
HEAL: неплатената сметка за здравеопазване
