Правителството оттегли своето решение, с което разреши търсенето и проучването на шистов газ, а Парламентът гласува безсрочна забрана на изпозлването на технологията хидравлично разбиване на територията на страната и в акваторията на Черно море. Това не слага край на дебата, нито зачерква окончателно перспективите на шистовия газ в България. Забраната на добива остава „под условие“ докато не бъдат оценени по-добре рисковете, не бъдат създадени механизми, гарантиращи тяхната регулация и контрол и не бъде спечелена обществената подкрепа. В анкета 51% от читателите на в-к Капитал също определят решението като „ход за печелене на време“. Тъй като картината на шистовия газ не може да бъда рисувана нито само с черни, нито само с бели краски, ЕМИ ще продължи да прави прегледи на актуални материали по темата, публикувани след анализа „Шиста работа„.
В интервю от тази седмица професорът по геология Ян де Ягер в интервю за European Energy Review посочва, че не може да се очакват чудеса от шистовия газ, защото той е по-скоро лесен за откриване, но труден за добив. Той посочва, че е необходимо да се открият локациите на т.н. „sweet spots“, в които добивът е много по-рентабилен. Експертът прави преглед на геофизичните особености на добива на този и другите видове неконвенционален природен газ. Той не може да отхвърли всякакъв риск, но счита, че хидравличното разбиване е не по-рисково от конвенционалния добив на газ и петрол.
Цялото интервю за European Energy Review
В актуален доклад на KPMG „Шистов газ – Глобална перспектива“ определя шестте ключови фактори за успеха на шистовия газ. Това са 1. предлагането – наличното количество на шистов газ в конкретните басейни; 2. търсенето – определя се от икономическия растеж и цената на алтернативните видове енергия; 3. инфраструктура – потреблението не изисква единствено добив, но и транспортна мрежа, която е улеснена, ако находищата са близо до местата на потребление; 4. регулаторна подкрепа – инвестицията в подобен добив изисква добре развита регулаторна схема с предвидим достъп до разрешителни и лицензи, както и подкрепа за проучване и добив; 5. репутацията на добива – обществените настроения играят значителна роля в това, дали добивът ще бъде осъществен изобщо; 6. геополитически контекст – добивът на шистов газ има пряко отношение спрямо енергийната независимост и е директно свързан с външната (енергийна) политика.
Анализът на KPMG прави преглед на перспективите за добив на шистов газ поотделно в Америка, Европа и Азия и посочва някои рискове, свързани с него. Сред тях са: 1. Развитието на цените на природния газ, които бележат значителна колебливост последните 5 години; 2. шистовият газ може да забави инвестициите във възобновяеми източници и да предизвика скъпа регулация; 3. управлението на финансовия риск е главен приоритет заради неясните разходи за добива 4. индустрията трябва да управлява репутационния риск и да въздейства на публичното мнение 5. след като шистовият газ въздейства на търсенето и предлагането, геополитическите фактори ще формират също част от рисковете. В доклада си KPMG определя, че в рамките нарастващото население и енергийно потребление всички видове енергия ще намерят своето приложение – повече или по-малко.
Американската агенция за защита на околната среда представи предварителен доклад за екологичното въздействие на шистовия газ. Тя дава едно от първите доказателства, че добивът може да замърси подпочвените води. В доклада се посочва, че проби на водата до Павильон, Охайо съдържат гликоли и алкохоли, който са свързани с добива, както и течности свързани с хидравличното разбиване и концентрация на бензен, далеч по-високи от допустимите стойности. Отчетени са също така повишени нива на метан във водата. Взимайки предвид сложните подземни процеси на водоносните хоризонти Агенцията изразява своите притеснения за дългосрочната сигурност на питейната вода.
