След подписване на договора между България и Сърбия в присъствието на Гюнтер Йотингер предстои стоежът на тръбопроводът Ниш-Димитровград-София, който се очаква да подобри сигурността на доставките на двете държави, чиято чувствителност се изостри особено след прекъсването на доставките през зимата на 2009. Двупосочната междусистемна връзка ще подпомогне и развитието на пазара в целия регион и ще допринесе за осъществяването на концепцията на Енергийната общност за газов обръч на Балканите, която е подкрепена и от Европейската комисия.
Една от съществените ползи за България ще е възможността да използва сръбската газопреносна система, която е свързана с тази в Унгария. Така, в случаите на изключително високо търсене на газ или значително влошаване или прекъсване, България ще може да се подсигури с природен газ от Австрия през хъба Баумгартен и от хранилището в Унгария. Също така са налице регионални ползи от интерконектора за населени места като Сливница, Драгоман и Годеч, които засега нямат друг алтернативен вариант за довеждане на природен газ. По този начин ще се подобри газификацията и инвестиционния климат в този регион. Допълнително се очаква българския газопровод да предоставя газ на пограничните населени места в Сърбия заради тяхна сравнителна близост до границата в сравнение с Ниш.
Инвестицията за 180 километровата тръба ще е с капацитет 1,8 млрд. куб. м. на стойност в диапазон от 100-120 млн. €. Българската част ще получи финансиране в размер на 40,8 млн. от Европейския фонд за регионално развитие, а 7,2 млн. ще бъдат от националния бюджет. Началото ще бъде при Нови Искър, около София, а краят е пресечната точка на границата със Сърбия при Калотина. Строежът се очаква да започне през юли 2014 година като преди това предстои да бъде изготвен подробен устройствен план, окончателен проект и да бъде извършено проектирането.
Контекст:
Интерконекторът Сърбия-България е част от Приоритетите за енергийна инфраструктура за 2020 г. и Плана за интегрирана европейска енергийна мрежа на Европейската комисия и по-конкретно част от коридора Север—Юг в Централна/Източна и Югоизточна Европа. С цел да анализира планираните инфраструктурни проекти (интерконектори, хранилища за природен газ, терминали за втечнен газ) в региона в рамките на енергийния инфраструктурен проект бе изготвен независим доклад от консултантските фирми Kantor и booz&co. Той разглежда както отделните проекти, така и ситуацията във всяка отделна страна.
Анализът на Kantor и booz&co посочва, че регионът може да покрие нуждите си от природен газ във всички вероятни сценарии, но проблеми могат да настъпят при нарушаване на някоя от връзките по правилото N-1. България е посочена сред 3 други държави като застрашена по отношение на сигурността, ако не развие нова инфраструктура. Природният газ от Набуко и Южен поток, който се очаква да е предназначен за България няма да е достатъчен при правилото N-1 и България има нужда от допълнителна инфраструктура.
Разгледаните проекти за диверсификация на газовите доставки в България в случая N-1
В доклада е разгледан проект на интерконектора България-Сърбия с капацитет 2,8 млрд. куб. м. като авторите отбелязват, че сръбско-българската връзка създава тясно място при унгарско-сръбската връзка. Сред оценените 22 проекта в анализа междусистемния тръбопровод България-Сърбия е поставен на 20то място по трите основни критерии – налични количества природен газ, диверсификация и подкрепа на европейския пазар. Така по отношение на осигуряването на газовите доставки интерконекторът има своето значение най-вече като част от група мерки, които са предвидени.
Още по темата:
Съобщението на Европейската комисия
