Българската ВЕИ дилема

Какво се обърка в сектора на ВЕИ в България

Нестихващата дискусия за разходите, които производството на електроенергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) предизвиква в България заедно с често променящата се регулаторна рамка показват, че има нещо, което не е наред със системата за компенсиране на разходите, предизвиквани от ВЕИ производството.

И докато ВЕИ производителите имат своите притеснения относно наскоро въведената за тях ‘’цена достъп’’, един по-голям риск за българската енергийна сигурност и всички потребители наднича зад ъгъла.   

България е страна, която е транспонирала в своето законодателство европейската директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от ВЕИ като е въвела и механизъм за преференциални цени за ВЕИ инсталации. Според този механизъм крайните снабдители (ЧЕЗ Електро АД, ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Енерго-Про Продажби АД)  са задължени да изкупуват цялата енергия, произведена от ВЕИ централи, присъединени към електроразпределителната мрежа, докато общественият доставчик, в лицето на държавната Национална електрическа компания (НЕК), е задължен да изкупува енергията от ВЕИ централи, присъединени към електропреносната мрежа.     

Като част от този механизъм всички ползватели на мрежата заплащат добавка към цената за електроенергията (т.нар. ‘’зелена добавка’’), която ‘’добавка’’ трябва да покрие допълнителните разходи, предизвикани от произведената енергия от ВЕИ. По принцип всички ‘’добавки’’ към цената на електроенергията са част от таксата за пренос, поради което се събират от НЕК, в качеството на собственик на електропреносната мрежа. Така че от една страна НЕК използва парите от ‘’добавката’’ като компенсация, в ролята си на обществен доставчик, а от друга ‘’добавката’’ компенсира и крайните снабдители за техните разходи породени от изкупуването на енергия от ВЕИ.

Спазването на този механизъм осигурява стабилност на системата, справедливо разпределение на разходите и еднаквото понасяне от всички (производители, мрежови компании, снабдители и потребители) на задължението, което България има за достигане на 16% дял от ВЕИ в енергийния си микс до 2020 г., в това число – 20,8% в електроенергийния микс.     

Част от този процес са и различните преференциални тарифи за изкупуване на енергия от ВЕИ, осигурени от законодателството, които имат за цел да мотивират инвеститорите да инвестират в този сектор.

Къде е проблемът?

В последните години се появяваха различни информации, че НЕК не получава достатъчно средства от “зелената добавка“ с които да покрие в пълен размер породените от ВЕИ разходи. Ситуацията доби реални измерения на 28.06.2012 г. когато Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) обяви новите крайни цени на електроенергията, включващи и размера на ‘’зелената добавка’’. Не отне много време, за да стане ясно, че размерът на ‘’зелената добавка’’ не е достатъчен за да покрие текущите разходи от производството на ВЕИ централи, присъединени на различните нива от мрежата.

Главната причина за това беше, че в периода от април до юни 2012 г. се състоя своеобразен ‘’бум’’ на присъединяване на ВЕИ централи, най-вече фотоволтаични, провокиран от изявления на правителствени източници и ДКЕВР, че от 1 юли 2012 г. преференциалните тарифи за изкупуване на енергия от ВЕИ ще бъдат драстично понижени. Друг фактор за това беше и значителното намаление на цената на фотоволтаичните панели, което улесняваше бързото изграждане на такива централи. Краен резултат на всички тези процеси беше получаване на дисбаланс в системата за стимулиране, производство и компенсиране на енергията от ВЕИ.

И докато българското законодателство ясно посочва, че ДКЕВР ‘’разработва методика за справедливо разпределение на разликата между пазарната и преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, между всички потребители’’ (чл. 6 от ЗЕВИ), първият отговор на регулатора на създалият се дисбаланс беше решение от 16.07.2012 г. което въведе една набързо направена модификация на компенсаторния механизъм. Според тази модификация НЕК вече трябва да компенсира крайните снабдители само до размера на разходите, които формират базовата стойност (без зелената добавка) на крайните цени.

Така вместо да възстанови баланса в системата, това решение единствено прехвърли очертаващата се загуба, от един участник на пазара на друг: от НЕК към тримата крайни снабдители – ЧЕЗ Електро АД, ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Енерго-про Продажби АД – рискувайки по този начин да влезе в противоречие с българското и европейското законодателство.

Каква е реалността

Общите очаквани допълнителни разходи за периода юли 2012 – юли 2013 г. в резултат на преференциалните тарифи за изкупуване на енергия от ВЕИ се очаква да бъдат около 765 млн. лв., което се равнява на близо 1% от БВП на България.

Предвид значението на България като износител на енергия в региона е очевидно, че такъв сериозен удар и евентуалната дестабилизация на основна част от енергийния сектор на страната – крайните снабдители обслужват всички 4.5 милиона клиенти на разпределителната мрежа – може да има ефект и върху съседните страни и сигурността на енергийните доставки.

А от публичните изявления на ВЕИ производители личи, че една такава дестабилизация на крайните снабдители ще има ефект не само върху крайните клиенти, но и върху ВЕИ производители, присъединени към електроразпределителната мрежа

Според първото ценово решение на ДКЕВР Ц-17 от 28.06.2012 г. сумата, която трябва да бъде компенсирана, вследствие на произведената електроенергия от ВЕИ е 466 млн. лв., от които 120 млн. лв. са отредени за минали загуби на НЕК. Реалната ситуация обаче, сега, когато е изминало достатъчно време от взимане на решението, показва, че реалната сума за компенсиране за периода юли 2012 – юли 2013 г. е всъщност 765 млн.лв.

В отговор на тази изключително рискова ситуация ДКЕВР направи още един опит да върне нещата в нормалното им състояние, този път с решение насочено към ВЕИ производителите. На 14.09.2012 г. ДКЕВР взе решение Ц-33, което въведе нова цена за достъп за ВЕИ централи, базирана на различни проценти от преференциалните тарифи (20% за по-старите фотоволтаични централи, 39% за новите, 10% за вятърни паркове, 5% за биомаса и ВЕЦ).

За съжаление тази противоречива стъпка отново не беше достатъчна, за да реши проблема, породен от променения компенсаторен механизъм, защото ако се приеме, че новата цена за достъп е валидна от 18.09.2012 г., то сумата, която цената ще събере от всички ВЕИ централи в страната е 200 млн. лв. Тази сума ще е достатъчна само за частичното компенсиране на загубите, породени от решение Ц-17, което показва, че за трите крайни снабдители ‘’товарът’’ е все още тук – само е намалял от 312 млн. лв. на 183 млн. лв.

Всичко това сочи, че необходимостта от промяна в сектора все още съществува, както съществува все още и рискът от дестабилизация на енергийната система, а от тук и риск за сигурността на доставките в България и в региона. Ако такава промяна не се състои, то има реална опасност от изкривяване на пазара, което още повече ще затрудни въвеждането на правилата на либерализирания пазар на електроенергия.

За да се постигнат най-добрите резултати за всеки участник на пазара, компенсаторният механизъм би трябвало да бъде внимателно определен и калкулиран, на базата на реални и прозрачни данни, подобно на старата поговорка ‘’три пъти мери, един път режи’’.