България е сред страните от ЕС, която използва най-голям дял ток и дърва за отопление
София, 8 октомври /Мара Барева, БТА/
България е сред страните в ЕС с най-висок дял на електроенергията, използвана за битови нужди. Това се констатира в доклада на Световната банка за българската енергетика, както и в редица анализи на български и чуждестранни енергийни експерти. За сметка на това страната ни е на последно място в ЕС по използване на природен газ за битови нужди.
Пред БТА Иванка Диловска, председател на Института за енергиен мениджмънт, илюстрира разликата в енергийното потребление у нас и в Европа чрез сравнение на моделите на отопление на едно средно домакинство.
В енергийното потребление на едно средно европейско домакинство най-голям дял заема природният газ – 36 процента, след това е електрическата енергия с 25 процента, на последно място са въглищата – само с 4 процента. В потреблението на едно средно статистическо българско домакинство на първо място е електрическата енергия с 39 процента, на второ място е използването на дърва за огрев в стари печки (32 процента), на трето място е отоплението с централизирано топлоснабдяване (15 процента), на четвърто място са въглищата – 11 процента и на последно място с едва два процента е природният газ, посочи Диловска.
Ако говорим за брой клиенти, ползващи единия или другия вид отопление, при последното преброяване НСИ е констатирал, че 25 процента от домакинствата се отопляват с електричество, коментира Диловска. Едва около 3 на сто пък са газифицираните домакинства, сочат данните на „Овергаз“.
Парадокс е, че изградената у нас газоразпределителна мрежа позволява отоплението на газ на около 11 процента от домакинствата, но по-голямата част от тях не са се възползвали от възможността да променят начина си на отопление, коментира за БТА Диловска. Причините са от една страна недоверие към природния газ като ресурс, тъй като неговите цени се сменят на всеки три месеца и в последните години има тенденция към увеличаването им, а от друга страна при електрическата енергия има повече политически обещания, а и действия за това, да се защитават хората от високите цени, коментира председателят на Института за енергиен мениджмънт.
При електроенергията е налице и постоянно субсидиране на битовите клиенти от цените на електроенергията за индустрията, докато природният газ няма кой да го субсидира и никой не защитава този тип потребители, коментира Диловска.
Самият начин на преминаване към отопление на газ предполага първоначална инвестиция грубо от порядъка на около 5 000 лв. – за изграждане на вътрешна сградна инсталация и поставяне на отоплителни уреди, което е сериозна финансова бариера пред потребителите, посочи тя. Поради това газификацията отсъства странно у нас в сравнение с Европа по отношение на структурата на отопление на домакинствата, добави Диловска.
Причината пък да не се използва електричество за отопление в Европа на първо място са високите цени на тока, но и защото електричеството се счита за високотехнологична стока, посочи експертът. Ако вложим единица гориво в термичните централи до крайните потребители достига едва 25 процента от нея. Това е сумата от коефициента на полезно действие плюс загубите при пренос и трансформация на електроенергията, обясни Диловска. Тя добави, че това са физическите особености на преобразуване на първичното гориво (например въглища) в електроенергия. Това логично води и до по-висока цена в сравнение с другите енергоносители, добави тя.
Природният газ е първичен ресурс, няма никакви преобразувания по пътя към превръщането му в топлина и така коефициентът му на полезно действие при пряко изгаряне достига 90 на сто. Ето защо е много широко използван в Европа ресурс за отопление, особено в последните години, когато се отдава огромно значение и на парниковите емисии, отделяни в атмосферата, коментира Диловска. При изгарянето на природен газ не се отделят сяра, азотни окиси и прах, а отделяните парникови емисии са три пъти по-малко в сравнение с изгарянето на български въглища, посочи експертът.
Цените на природния газ у нас са сравнително ниски спрямо европейските, но пък не са конкурентни спрямо цените на електроенергията, посочи Иванка Диловска. В Западна Европа цените на електрическата енергия са 2,6 пъти по-високи спрямо цените на природния газ за домакинствата, при нас в момента цените на електрическата енергия са 1,7 пъти по-високи спрямо цените на природния газ, но когато се добави първоначалната инвестиция за присъединяване и вътрешна инсталация на газ и за закупуване на газови уреди, като се добави и ниският стандарт на живот и страха от високите сметки, се разбира защо домакинствата нямат интерес да се газифицират, коментира експертът.
Цената на електроенергията бе понижена на два пъти през тази година – средно с между 7,28 процента и 6,22 процента за клиентите на различните електроразпределителни предприятия от 5 март 2013 г. и с около 5 на сто от 1 август 2013 г. В момента цената на тока за битовите потребители, клиенти на ЧЕЗ, е 0,15085 лв. за киловатчас без ДДС дневна тарифа и 0,09458 лв. на киловатчас без ДДС нощна тарифа, за клиентите на ЕВН цените са съответно 0,15470 и 0,09643 лв. на киловатчас, а за клиентите на Енерго-Про – 0,16102 и 0,09853 лв. на киловатчас.
За БТА от „Овергаз“ уточниха, че техните клиенти – газифицирани домакинства, са над 52 000. Според изчисленията на дружеството разходите за отопление при средни цени на енергоносителите за крайни потребители и поддържане на среднодневна температура в жилището от 21 градуса при ползване на природен газ ще бъдат по-ниски в сравнение с отоплението на ток, дизелово гориво или пропан бутан. Например отоплението на ток на тричленно домакинството в апартамент с изолация с размер от 65 кв. метра ще струва 165 лв. за около 1000 киловатчаса изразходена еленергия. Отоплението на газ ще струва 115 лв. за около 107 куб. метра газ, 220 лв. ще струва отоплението, ако се ползва дизелово гориво (117 литра) и 203 лв. , ако домакинството се отоплява с пропан-бутан (0,1 тона), показват примерни изчисления на експертите на „Овергаз“.
Общо около 550 000 българи се отопляват на централно топлоснабдяване, сочат данните на Асоциацията на топлофикационните дружества.
Най-много са клиентите на „Топлофикация София“ – около 430 000 домакинства. Цената на парното в столицата е 79,9 лв. на мегаватчас без ДДС.
71,97 лв. на мегаватчас без ДДС е цената на топлинната енергия в Пловдив, там абонатите на „ЕВН Топлофикация Пловдив“ са над 35 000.
Клиентите на „Далкия Варна“ са около 10 000 домакинства, които плащат за парно 72,63 лв. на мегаватчас без ДДС.
„Топлофикация Бургас“ топлоснабдява 29 764 жилищни апартаменти и 6 569 приведени апартаменти, цената на топлинната енергия е 54,53 лв. на мегаватчас без ДДС.
В Плевен цената на парното е 60,30 лв. на мегаватчас за около 28 000 топлоснабдени домакинства, като заедно с общинските и административни сгради клиентите на топлофикацията са около 30 000.
Във Враца цената на парното е 78,19 лв. на мегаватчас, клиентите на топлофикационното дружество в града са около 14 000.
Клиентите на „Топлофикация София“ са се увеличили с около 30 000 в последните няколко години, отчете наскоро изпълнителният директор на дружеството Стоян Цветанов. За по-малките топлофикации обаче броят на клиентите остава константна величина. Има леко увеличение на клиентите, но се намалява средно консумираното количество топлинна енергия, коментира за БТА Валентин Терзийски, заместник-председател на Асоциацията на топлофикационните дружества.
Както отоплението с електроенергия, така и това на централно топлоснабдяване зависи много от характеристиките на личното потребление и от съпътстващи условия като саниране на сградата, състояние на сградната инсталация, консумацията на съседите, коментират енергийните експерти. Колкото повече хора ползват парно в една сграда, толкова по-ниски излизат сметките и съответно колкото повече отказали се от услугата на топлофикация има в един вход, толкова по-неизгодно е отоплението, показват изчисленията.
Проф. Пламен Цветанов, енергиен експерт от Асоциация на българските енергийни агенции коментира пред БТА, че замърсяванията с фини прахови частици в градовете се дължи основно на индивидуалното отопление с дърва и въглища, а в по-малък дял – на транспорта. Хората използват за отопление основно дърва и нискокачествени въглища, поради което и около 29 градове в България са пред опасността да бъдат наказани за лошо качество на въздуха, коментира за БТА проф. Цветанов. Пелетите и чипсът са модерното гориво на биомаса, за производството и изгарянето им обаче се изискват и модерни технологии. Все още много малък процент от хората използват този вариант на отопление, показват данните на Асоциация на българските енергийни агенции. /Мара Барева/.
