Приносът на индустриалните инсталации

Национални цели и оценка на изпълнението им

 

Националната политика за развитието на високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия е регламентирана в Енергийната стратегия на България до 2020, Закона за енергетика, Наредба за определяне на количеството електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и Наредба за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин. Възприетият национален подход за подкрепа на високоефективното производство на електрическа енергия предвижда два вида стимули: задължително изкупуване на произведената електрическа енергия и преференциални цени, по които се изкупува електрическата енергия. Необходимостта от насърчаване на високоефективното комбинирано производство произтича от значителния потенциал за икономии на първична енергия, което от своя страна допринася за по-високата енергийна ефективност на национално ниво. Високоефективно комбинирано производство на енергия представлява комбинирано производство, което осигурява икономии за първична енергия, възлизащи на поне 10% в сравнение с референтните стойности при разделно производство на топлинна енергия и електроенергия.

 

Съгласно заложените целеви показатели в Енергийната стратегия до 2020, делът на комбинираното производство на електрическа енергия през 2015 трябваше да бъде 17,6% от произведената електрическа енергия в страната, което ще бъде трудно постижимо предвид отчетения  през 2013 дял от 9%.

 Профил на индустриалните инсталации

Съгласно поддържания от КЕВР регистър, производителите на комбинирана електрическа и топлинна енергия, получили сертификат за произход за произведената от тях енергия през 2013 са общо 35 на брой. От тях 19 са индустриални инсталации за производство на топлинна и електрическа енергия (заводски централи), а останалите са топлофикационни централи.

Индустриалните инсталации осигуряват топлинна енергия при температура и налягане, която  се изполлзва за специфичните потребности на различни видове производства. В България топлинната енергия и пара, произвеждани от индустриални инсталации се използва за:

• производство на брикети – Брикел
• производство на калцирана сода -Девен
• производство на гуми -Видахим
• нефтопреработвателно производство – Лукойл Енергия и Газ България
• хартиено- целулозно производство – ТЕЦ Свилоза
• агропроизводство – Оранжерии Гимел, В&ВГД Оранжерии Петрич, Оранжерии Кресна, ЧЗП Румяна Величкова, Когрийн, Скът
• хранително-вкусовапромишленост – Д. Маджаров 2, Унибел, ТЕЦ Горна Оряховица
• фармация хранителни добавки –Биовет
• и една болница МБАЛ Търговище

 

За производството на комбинирана енергия индустриалните инсталации използват местни лигнитни въглища,  вносни кафяви въглища и природен газ.

 

Принос на индустриалните инсталации в комбинираното електропроизводството

Комбинираната електрическа енергия от заводските централи е с обем 1690 ГВтч, което представлява 43% дял от общото комбинирано производство през 2013 г.

Четири индустриални инсталации Брикел, Видахим, Девен, Лукойл Енергия и Газ България произвеждат 86% от тези 1690 ГВтч. Най-големият производител  е Брикел с дял от 39%. На критериите за високоефективно производство отговарят 1416 ГВтч или 84% от комбинираното производство.

Схема за насърчаване

Преференциалните цени за продажба на електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин се определят на база на индивидуалните разходи за производство и добавка, определена от Комисията по групи производители.

 

Най-високата индивидуална цена, определена от КЕВР през юли 2013 е на „МБАЛ Търговище“, а най-ниската цена – на „Девен“ като съотношението между двете цени е приблизително 3:1. За разлика от повечето държави, където регулаторът определя стандартни цени за високоефективно комбинираното производство, тук се набляга на индивидуалността като се правят регулаторни прегледи и се определят различни цени за всяка една централа.  Това насърчава производителите, но не към ефективност, а към раздуване на разходите.

 

По отношение на добавките за комбинирано производство, диапазонът между най-високата и най-ниската  е доста голям, съответно 15 лв/МВтч и 0,01 лв/МВтч.  МБАЛ Търговище, Алт и КО (Оранжерии Кресна), Скът и Оранжерии Петрич са начело на тази класация, а най-накрая се подреждат заводските централи на въглища.

                                                         

С  най-много приходи е Брикел (приблизително 74 млн. лева), следван от Видахим (приблизително 59 млн. лева) и Лукойл Енергия и Газ България (приблизително 32 млн.лева).

 

Средната  цена, по която се заплаща комбинираната електрическа енергия на индустриалните централи (високоефективна+невисокоефективна) е около 140 лева/МВтч през 2013. Ако приемем, че пазарната цена на енергията е  80 лева /МВтч, то непазарните разходи, чрез които се насърчава това производство  възлизат на  102 млн. лева годишно. Така че, последните промени в Закона за енергетиката, които ограничават количествата електрическа енергия, които ще изкупуват по преференциални цени ще имат както положително въздействие – ще намалят дефицита на НЕК със сума във този диапазон, така и отрицателно – вероятно ще доведат до затваряне на по-уязвимите (малките) индустриалните инсталации.