Въпреки че делът на непостоянните възобновяеми енергийни източници като вятърната и слънчевата енергия, се увеличава и цените им продължават да намаляват, значимостта и конкурентоспособността на водната енергия остава значителна и дори може да се увеличи в бъдеще. Това се дължи главно на факта, че хидроенергията като най-големият източник на производство на електроенергия от възобновяеми източници  допринася значително за надеждността на мрежата, предоставяйки множество спомагателни услуги на мрежовите оператори. С други думи, водата осигурява значителни количества балансираща мощност, подпомагащи ефективното интегриране на непостоянните възобновяеми източници. Неотдавнашен доклад на IRENA потвърждава ключовата  роля на водната енергия.

В световен мащаб общата инсталирана водноелектрическа мощност (без ПАВЕЦ) е 1121 GW в края на 2016 г., въпреки че нейният дял в световните възобновяеми мощности бавно намалява. През 2010 г. тя възлиза на около 75% от световните ВЕИ мощности, но през 2016 г. делът е вече приблизително 50%. По отношение на производството на електроенергия, водната енергия е 81% от електроенергията от възобновяеми източници като до 2016 г. нейният дял намалява до 70%.

Често се пренебрегва, че водната енергия също е един от най-конкурентните източници на нисковъглеродна електроенергия. Въпреки че разходите за други възобновяеми източници намаляват, водната енергия все още е най-евтиният източник на електроенергия. Независио от високите първоначални инвестиционни разходи, инсталациите имат много дълъг живот, а разходите за експлоатация и поддръжка са сравнително ниски. По този начин водната енергия има една от най-ниските разходи за генериране в сравнение с други технологии за производство на електроенергия.

Днес този факт се подкрепя  от наскоро публикуван доклад „Разходите за производство на енергия от възобновяеми източници през 2017 г.“ изготвен от Международната агенция за възобновяеми енергийни източници (IRENA). Според този доклад хидроелектричеството е най-евтиният източник на електроенергия в световен мащаб в периода 2010-2017 г., като глобалните среднопретеглени разходи (LCOE) са в размер  от 0.05 / kWh (2016 USD) за нови проекти през 2017 г. В близост до разходите за водноелектрическа енергия се подреждат вятърна енергия – 0,06 / kWh, 0,07 / kWh за енергия от биомаса и геотермална енергия. Намаляването на разходите за електроенергия от соларни фотоволтаични инсталации (PV)  от 2010 г. насам е забележително. В резултат на 81-процентното намаление на цените на соларните фотоволтаични модули от края на 2009 г., заедно с редуцирането на разходите по системния баланс (BoS), глобалната среднопретеглена цена LCOE на слънчев фотоволтаичен панел е намаляла с 73% между 2010 и 2017 г., до USD 0,10 / kWh. Все по-често тази технология се конкурира с конвенционалните източници на енергия и без финансова подкрепа.

Годишните разходи за експлоатация и поддръжка на хидро инсталациите често се цитират като процент от инвестиционните разходи на kW годишно. Типичните стойности варират от 1-4%. Международната агенция по енергетика (МАЕ) ги определя в размер на 2,2% за големите водноелектрически проекти и 2,2-3% за по-малките проекти с глобална средна стойност около 2,5% (МАЕ, 2010 г.). Това поставя големите водноелектрически централи в близък диапазон на разходи като процент от общите инсталирани разходи като тези за вятър, макар и не толкова ниски, колкото разходите при соларните мощности PV. Други проучвания (EREC / Greenpeace, 2010) показват, че  разходите за експлоатация и поддръжка представляват около 4% от общите капиталови разходи.

Въпреки че сегашната активност в развитието на водноелектрически централи изостава от тази на другите възобновяеми източници докладът на IRENA ясно показва, че възобновяемите енергийни източници стават все по-конкурентоспособни, тъй като разходите за електроенергия от възобновяемите енергийни източници продължават да намаляват. Според IRENA основните причини за това развитие са технологичните подобрения, конкурентните обществени поръчки, както и натрупания голям международен опит на ръководителите за развитие на проекти.

Тъй като съхраняването на енергия се превръща в един от основните въпроси, докладът на IRENA подчертава още повече ролята на водните инсталации като помпени акумулиращи мощности. Агенцията посочва, че ПАВЕЦ все още е единствената технология, предлагаща икономично  мащабно съхранение на енергия. Според доклада значението на помпеното водно акумулиране се очаква да се увеличи с преминаването към наистина устойчив електроенергиен сектор, главно поради причини, свързани с ефективността на разходите и гъвкавостта.

За повече информация към доклада на IRENA: тук