„Всичко smart вече е измислено, днес „интелигентното“ е да знаеш как да го комбинираш“

Факултетът по „Икономика на инфраструктурата“ на УНСС и Институтът за енергиен мениджмънт,  със съдействието на Посолството на Федерална република Германия бяха домакини на публична лекция на проф. д-р инж. Манфред Фишедик на тема „Енергийният преход в Германия“, изнесена на 28.11.2012 г. пред студенти в УНСС. Официални гости бяха г-н Томас Пфане, съветник по икономическите въпроси и г-н Матиас Денер, ръководител на отдел „Култура и връзки с медиите“ в немското посолство.

Фокусът на лекцията бе представяне на немската Енергийна концепция от юли 2011г., в центъра на която е овладяването на промените в климата и поетапно прекратяване на производството на енергия от ядрени мощности до 2022 г.

Реализацията на концепцията се базира на два стратегически стълба: подобряване на енергийната ефективност (драстично намаляване на първичното енергопотребление) и развитие на производството на електроенергия от възобновяеми източници, с което да се замести спряното производството на ядрена електроенергия (радикална промяна в енергийния микс и използване на съоръжения за улавяне и съхранение на въглероден двуокис). Сравнителните анализи и сценарии като изходна точка на концепцията са с проекции до 2030-50г.

Към този хоризонт са ориентирани и поставените национални цели на Германия в енергетиката, сред които са 80% намаляване на СО2 до 2050г. (спрямо 1990г.), поне 50% намаляване на първичното потребление на енергия до 2050г. (спрямо 2008г.) чрез постигане на подцели като 20% и 25% по-малко потребление на електрическа енергия съответно към 2020г. и 2050г., 20% и 80% по-ниско потребление на топлинна енергия съответно към 2020г. и 2050г., нулево ниво на емисии за съществуващи и нови сгради.

Основна част от лекцията бе посветена на ВЕИ като примерен казус (case study) за постигане на нисковъглеродно развитие на енергетиката и икономиката като цяло. В това отношение коментираната концепция продължава, но по-амбициозно, политиката от последните 20 години, за да се достигне до 20,3% участие на ВЕИ в брутното електроенергийно потребление на Германия през 2011г.

Напредъкът в навлизането на зелената електроенергия се дължи на прилаганите стимули за подкрепа – преференциални цени на произведената енергия и дългосрочни (12-20г.) договори за нейното задължително изкупуване. Отговорът на инвеститорите във ВЕИ централи е красноречив – само за 2011г. инвестициите в този сектор са на стойност 23 млрд. евро, от които 15 млрд.евро са в наскоро стартиралото електропроизводство от  фотоволтаични централи.

Проф. Фишедик посочи и поредица предизвикателства, пред които е изправен енергийният преход в страната, а именно: технологични (как да се интегрират ВЕИ към мрежата), конкурентен пазар (стимулите за инвестиции във ВЕИ на фона на инвестициите в конвенционални централи и прохождащи нови технологии, за които липсва подкрепа), инфраструктурни (мащабни инвестиции за изграждане на мрежа на бъдещето – smart + super grid), инвестиционни (адаптиране към високите капиталови и ниските променливи разходи на ВЕИ), ресурсни, политически, социални.

Лекторът подчерта специалното внимание, което се обръща на запазването на конвенционалните централи, без които е невъзможно балансирането на електроенергийната система от гледна точка на непостоянното и непланируемо производство на вятърните и фотоволтаични централи; разполагаемостта на тези централи  ще бъде осигурена чрез специфични плащания, които да гарантират наличност и готовност на техния капацитет.

Развитието на мрежата, в частност на високо напрежение, за да се интегрират ВЕИ също ще изисква огромен финансов ресурс – за периода 2012-2022 г. са необходими не по-малко от 20 млрд. евро.

Сериозен проблем, особено напоследък, е липсата на обществена подкрепа за енергийния преход предвид високите публични разходи, които са необходими за него. През последните 3 години разходите за подкрепа на ВЕИ в крайните цени на потребителите са съществено увеличени; път за преодоляване на това предизвикателство и реализиране на концепцията е именно свързване на ВЕИ с активна политика по енергийна ефективност, за да се запазят сметките на потребителите стабилни и да се повиши обществената подкрепа или „дори да се повишава цената на енергията, не се увеличава сметката за ток за крайните потребители, ако инвестициите се комбинират с енергийно-ефективни мерки“.

Не на последно място, пътят към реализиране на енергийните цели минава през енергийния преход „отдолу-нагоре“ – активно участие на регионалните, местните структури и гражданите в подкрепа на националните цели. Вече са стартирани редица инициативи като например „100% ВЕИ общности в 100 немски общини/региона“, пред които, обаче, стоят бариери като липсата на добра координация и средства.

Въпреки всичко, остава виждането, че малките приложения по формулата „местна технологична инфраструктура + стабилни рамкови условия = постигане на евтина енергия“ играят съществена роля за огромния социо-технологичен преход, който предстои на немското общество.

В края на лекцията бе дадена възможност над 100-те присъстващи, основно студенти, да зададат своите въпроси. Очевидно предизвикал интерес, към проф. Фишедик бяха отправни много въпроси като най-активни бяха студентите от двата випуска на съвместната магистратура на ЕМИ и УНСС „Енергиен бизнес“.

Повечето въпроси бяха свързани с ВЕИ-сектора като например: какви са основните ползи от насърчаване развитието на фотоволтаичното електропроизводство на фона на сериозния финансов ангажимент, поет чрез осъществяваната политика на подкрепа; какви са лостовете на немското правителство за управление на инвестиционния интерес към ВЕИ; какво е въздействието на ВЕИ-електроенергията, подкрепена с преференциални цени и дългосрочни договори върху развитието на свободен пазар; кой възобновяем източник би било най-подходящо да се развива България в днешен контекст; кога се очаква ВЕИ в Германия да станат пазарно конкурентни на конвенционалната електроенергия; какви са познатите възможности за балансиране на нестабилното производство вятърните централи.

Не липсваха и въпроси като какво би трябвало да знае един гражданин за ядрената енрегетика преди да гласува в референдум „за или против“ развитието й.

Повече за лектора: проф. Манфред Фишедик е вицепрезидент и ръководител на изследователска група в Инситута за климат, околна среда и енергия във Вупертал, съветник е за енергетика и климат към Федералната провинция Нордрайн-Вестфален, водещ автор на няколко доклада за “Internal Panel on Climate Change” (IPCC), член на Изследователския съюз за възобновяеми енергийни източници (FVEE), член на Science and Technology Advisory Board Desertec University Network, научен съветник в Института за енергийно стопанство към Университета в Кьолн, бивш сътрудник във Висшето учебно заведение Виезбаден и в Университета Витен Хердеке и настоящ сътрудник в Университетите Касел и Кобленц-Ландау, както и в Бергише Университет Вупертал.

Проф. Манфред Фишедик е сред водещите съветници по енергийна политика в Германия. Лекцията в УНСС бе част от тридневното му посещение в гр. София (27-29.11.2012г.) по поръчение на Федералното министерство на външните работи на Германия в рамките на лекционната програма на Федералното правителство. Целта е по-широко информиране относно актуалните планове за енергийно развитие на Германия е иницииране в съответните приемащи страни на дискусии относно причините, целите, актуалното състояние и предизвикателствата при отказването на Германия от ядрени енергийни източници. В рамките на посещението си проф. Фишедик проведе специализирани разговори на енергийна тематика с представители на ръководството на министерство на икономиката, енергетиката и туризма, с народни представители от Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм към Народното събрание, с представители на президентската институция.