Второто тримесечие на 2022 г. беше белязано от въздействието на събитията от войната срещу Украйна, високите цени на енергийните суровини (основно газ, но също и въглища), намалените потоци на тръбен газ и несигурността на пазарите по отношение на сигурността на доставките на газ в Европа. Това са част от акцентите за второто тримесечие на 2022 в последното издание на регулярния преглед на пазарите на електроенергия в ЕС на Европейска енергийна обсерватория. Високите цени на газа, по-малката наличност на ядрени мощности и слабото производство на водноелектрически централи поради засушаването оказаха допълнителен натиск върху пазара на електроенергия. Пазарът продължи да реагира на съобщения, оказващи влияние върху цената на газ в Европа, свързани с несигурността на доставките на газ от Русия и политическите реакции на ЕС и неговите държави-членки.

Сред основните акценти на доклада за електроенергийните пазари за второто тримесечие на 2022 се открояват:

• Високи цени на енергийните суровини (газ и въглища) обусловиха високи цени на едро на електроенергията и волатилност. Най-големите увеличения на цените на годишна база в държавите членки бяха регистрирани във Франция (+254%), Гърция (238%) и Италия (+234%);
• Потреблението на електроенергия в ЕС отбеляза малък спад (-0,4 %) в сравнение с миналогодишните нива през Q2 2021 г., вследствие на въздействието на високите цени на електроенергията и последвалото намаляване на промишленото търсене, въпреки увеличаването на икономическата активност. Нивата на потребление на електроенергия през второто тримесечие на 2022 г. спаднаха под равнището за 2017 г. и 2019 г.;
• Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) се разшири до 43%, изпреварвайки изкопаемите горива (36%). Производството на електроенергия от ВЕИ нарасна с 2% (+5 TWh) на годишна база в резултат на повишеното производството от слънчева и вятърна енергия. Производството на електроенергия от ВЕЦ се сви с 16 % (-15 TWh) на годишна база;
• Производството на ядрена енергия остана под натиск поради непланирани прекъсвания и планирани ремонти във Франция;
• Производството на електроенергия от твърди и лигнитни въглища нарасна с 19% (+15 TWh), докато производството на газ, което е по-малко интензивно по отношение на емисиите на CO2, спадна със 7% (-7 TWh). Въз основа на предварителни оценки, въглеродният отпечатък на енергийния сектор на ЕС през второто тримесечие на 2022 г. е нараснал с 10% в сравнение с второто тримесечие на 2021 г.;
• Високите цени на електроенергията на едро доведоха до повишаване на потребителските сметки на домакинствата и тези на промишления сектор.

Пазарите на газ и въглища в ЕС

Влошаването на геополитическата обстановка оказа пряко въздействие върху пазара на газ. Редуцираните потоци от руски тръбен газ към Европа предизвика силни сътресения върху пазара. Спадът на вътрешните потоци, регистриран след обявявеното от „Газпром“  намаляване на капацитета на „Северен поток“ в средата на юни, оказа съществено влияние върху цените на газа в TTF. „Газпром“ започна постепенно да намалява доставките на газ по „Северен поток 1“ като до септември те спаднаха до нула. Освен това други международни събития като пожар във важно съоръжение за втечнен природен газ в САЩ и стачка в Норвегия, допринесоха за повишаване на цените в допълнение към ситуацията с руските газови потоци. Въпреки геополитическите събития, в края на второто тримесечие на 2022 г. нивата за съхранение на газ бяха 56% от общия капацитет на ЕС, което е ниво по-високо от това през 2021 г..

През второто тримесечие на 2022 г. спотовите цени на газа са средно 98 €/MWh. Като цяло цените останаха непроменени в сравнение с предходното тримесечие (Q1 2022), но в сравнение с Q2 2021 се наблюдава впечатляващ ръст от 287% , което отразява безпрецедентното ниво на свитост на газовия пазар. На 30 юни цените на газа затвориха на ниво от 145 €/MWh, отразявайки несигурността на пазара в резултат на намаляването на потоците от „Северен поток“ и цялостната ситуация на ограничено предлагане. На 27 юли „Газпром“ обяви намаляване на газовите потоци до 20 % от капацитета. Освен това, на 19 август Газпром потвърди, че газопроводът „Северен поток“ ще бъде ремонтиран като всички потоци ще бъдат спрени между 31 август и 2 септември. В резултат на това цените на едро на газа претърпяха огромно увеличение през лятото, в разгара на сезона на зареждане на хранилищата. Цените на газа се покачиха до нови рекордни стойности през август, достигайки 316 €/MWh на 26 август, поради несигурността на доставките на газ по „Северен поток“ и други съобщения, свързани с поддръжката на норвежките газови активи.

Динамиката на цените на газа през второто тримесечие на 2022 г. продължи да подкрепя наблюдаваното през предходните тримесечия преминаване от газ към въглища като увеличи печалбите от производството на въглища, въпреки нарастващите цени на въглищата и сравнително високите цени на въглеродните емисии. Цените на газа оказват значително влияние върху цените на едро на електроенергията, тъй като производството на газ обикновено определя пределните цени на едро на електроенергията на много пазари в региона.

Спотовите цени на въглища за производство на топлинна и електрическа енергия, представени от договора CIF ARA, достигнаха нов връх през второто тримесечие на 2022 г., когато цените се повишиха до 411 EUR/t на 23 юни 2022 г., в резултат на свитите световни енергийни пазари, усилията за диверсификация на доставките от руски въглища и по-нататъшното преминаване от газ към въглища на международните и европейските пазари. Важно е да се отбележи, че Русия е третият по големина износител на енергийни въглища на световния пазар и исторически най-значимият износител на въглища за Европа. През април ЕС прие нов кръг от санкции срещу Русия като забрани вноса на въглища, твърди изкопаеми горива и редица промишлени стоки от Русия. В резултат на санкциите вносът на въглища от Русия е спрян от 10 август, но доставчиците започнаха търсене на алтернативни източници, които да заменят руските въглища още през предходните месеци.

Според Доклада за пазарите на електроенергия цените могат да се повишат още повече в резултат на нарастващото търсене на въглища за производство на електроенергия през предстоящия зимен период. През юни съобщенията на някои държави-членки (Германия, Нидерландия, Австрия) за използване на повече въглища за производство на електроенергия, за да се замени руският газ при производство на електроенергия, повишиха очакванията за цените на въглищата. Германското правителство връща в експлоатация 10 GW резервни централи, работещи с въглища като начин да намали зависимостта от руския природен газ. По подобен начин Австрия пуска в експлоатация една електроцентрала на въглища. Също така на 20 юни правителството на Нидерландия отмени ограниченията за производство на електроенергия от въглища като част от плана на страната за справяне с газовата криза.

Цените на въглищата продължиха да се покачват, достигайки нови рекордни стойности в края на юли и август (средно 309 евро/т) поради силното търсене на европейските и азиатските пазари и ограниченията в предлагането на световния пазар. На 28 юли цените на въглищата отбелязаха нов връх от 425 евро/т в резултат на свитото предлагане на световния пазар, предизвикано от търсенето на въглища за производство на електроенергия на азиатските пазари.

Средномесечният внос на енергийни въглища в ЕС се задържа на приблизително 5,4 млн. тона през второто тримесечие на 2022 г., тъй като високите цени на газа освободиха повече място за производството на електроенергия от въглища в микса. Общият обем на вноса се увеличи с 12% на годишна база до 16 Mt през второто тримесечие на 2022 г.  Разходите за внос на енергийни въглища в ЕС възлизат на 4,6 млрд. евро през референтното тримесечие, което е с 295% повече в сравнение с второто тримесечие на 2021 г., поради увеличените количества и високите цени.

Най-голямата част от вноса на енергийни въглища извън ЕС през второто тримесечие на 2022 г. идва от Русия, на която се падат 60% от общия внос. Руските търговци успяха да запазят най-висок пазарен дял, въпреки значителното свиване на дела (-13%) по отношение на Q2 2021. Нахлуването на Русия в Украйна в края на февруари вече променя дяловете на вноса на въглища, тъй като търговците търсеха алтернативни доставчици на руските стоки, дори преди официалните санкции. Освен това приетият от ЕС 5-ти пакет от санкции забранява закупуването, вноса или трансфера на въглища и други твърди изкопаеми горива в ЕС от Русия, считано от август 2022 г. Смята се, че това ще окаже въздействие върху над една четвърт от целия руски износ на въглища, което възлиза на около 8 млрд. евро загуба на приходи годишно за Русия. Настоящите събития задействат промени в разпределението на вноса на въглища в ЕС, тъй като за много международни конкуренти беше твърде трудно да се конкурират в миналото в условията на ниски цени/ниско търсене на въглища. През второто тримесечие на 2021 г. Казахстан регистрира увеличение на доставките за ЕС с 5 % (6 % от общия внос). Пазарният дял на Колумбия нарасна с 4 процентни пункта. Делът на доставките от американски пристанища намаля от 8% на 5%. Позицията на Южна Африка нарасна от 2% на 6% през второто тримесечие на 2022 г..

Пазарите на едро на електроенергия в ЕС

На годишна база практически всеки пазар на електроенергия на едро в Европа преживя значителен скок на цените (промените варираха от около 100% до над 250%). Малта и Италия отчетоха най-високата тримесечна средна цена (съответно 252 и 249 евро/МВтч), с 211% и 234 по-висока от тази през второто тримесечие на 2021 г. Гърция стана третия най-скъп пазар със средна цена за базов товар от 237 €/MWh, която е с 238% по-висока в сравнение със същия период на миналата година. Франция и Швейцария отчетоха цени от 226 €/MWh, а Словения регистрира тримесечни цени от 214 €/MWh.

Най-голямото увеличение на цените на годишна база в държавите членки е регистрирано във Франция (+254%), Гърция (238%) и Италия (+234%). Цените във Франция бяха повлияни от слабото производство на ядрена енергия и обратното развитие на нетните експортни енергийни потоци в контекста на високите цени на газа. Най-ниското увеличение на цените през второто тримесечие на 2022 г.  се наблюдава в Ирландия (+96%) и Швеция (+114%).

През първата седмица на второто тримесечие на 2022 г. договорите за електроенергия за една, две и три години напред бяха съответно 161 евро/МВтч, 108 евро/МВтч и 80 евро/МВтч, докато през последната седмица на юни тези три стойности достигнаха седмични върхове от 243 евро/МВтч, 150 евро/МВтч и 112 евро/МВтч. Значителното увеличение на форуърдните криви през второто тримесечие 2022 г. и след това, предполага, че пазарът не очаква бързо връщане към по-ниски ценови равнища.

В резултат на намаленото производство от ядрена и хидро енергия през второто тримесечие на 2022 г. изкопаемите горива успяха да увеличат нивото си на производство в микса. Делът на електроенергията, произведена чрез изгаряне на въглища, газ и нефт (производство на електроенергия от изкопаеми горива), достигна 36% през второто тримесечие на 2022 г. (от 33% през второто тримесечие на 2021 г.). Въпреки това възобновяемите енергийни източници успяват да увеличат дела си до 43% (от 42% през второто тримесечие на 2021 г.). Производството на електроенергия от ядрени централи остава още едно тримесечие под натиск поради непланирани прекъсвания и планови ремонти във Франция като делът му в производството през второто тримесечие на 2022 г. намалява до 21% (от 25% през второто тримесечие на 2022 г.). През второто тримесечие на 2022 г. производството на ядрена енергия спадна със 17% (-27 TWh).

В абсолютно изражение производството на електроенергия от въглища се е увеличило с 15 TWh на годишна база (+19%), докато производството на газовите електроцентрали е намаляло с 8 TWh (-7%). Възобновяемите енергийни източници са произвели с 5 TWh повече електроенергия на годишна база благодарение на подобреното производство на слънчева и вятърна енергия, въпреки ниските нива на производство на водна енергия.

Производството на енергия от лигнитни и твърди въглища традиционно показва по-конкурентни пределни разходи за единица произведена енергия, дори при сегашното ниво на цените на CO2. Това се дължи главно на ниските производствени разходи на входящото гориво, което обикновено се добива в непосредствена близост до електроцентралите, които го използват. От друга страна, производителите на лигнитни въглища имат по-голям въглероден отпечатък на произведен MWh, което ги ощетява повече, когато квотите за емисии станат по-скъпи. През второто тримесечие на 2022 г. квотите за емисии бяха с 67% по-скъпи в сравнение с второто тримесечие на 2021 г., въпреки че нарастващите цени на газа и твърдите въглища успяха да неутрализират ефекта от високите цени на въглерода. В крайна сметка производството на електроенергия на базата на лигнитни въглища през второто тримесечие на 2022 г. нарасна с 20% на годишна база (над 8 TWh), а производството на електроенергия от твърди въглища се увеличи със 17% на годишна база (6 TWh).

Повечето държави членки разполагащи все още с мощности на лигнитни въглища увеличиха производството си през второто тримесечие на 2022 г. (Гърция е изключение). Месечното производство достигна своя връх през юни с приблизително 18 TWh. В Германия, където се намира най-големият флот от лигнитни въглища, производството от това гориво се е увеличило с 24 % на годишна база през второто тримесечие на 2022 г., което потенциално се дължи на въздействието на високите цени на газа (т.е. преминаването от газ към лигнитни въглища), съчетано с планираното намаляване на ядрените мощности. Производството на електроенергия от лигнитни горива в Полша се е увеличило с 5% на годишна база през второто тримесечие на 2022 г., подкрепено от по-ниското производство на електроенергия от газ. Производството на чешкия парк от лигнитни въглища се е увеличил с 30% на годишна база. На трите държави членки се падат 82% от общото производство на електроенергия от лигнитни въглища в ЕС през второто тримесечие на 2022 г. В Гърция производството на електроенергия от лигнитни въглища е намаляло с 16 % на годишна база поради намалените мощности на лигнитни въглища, увеличеното производство на електроенергия от петрол, но също така и подобреното производство на електроенергия от слънчева и вятърна енергия, заедно с лекото намаляване на търсенето на електроенергия. В България намаленото производство на газ и водни централи позволи производството на допълнителни количества лигнитни въглища (+55%) в сравнение с второто тримесечие на 2021 г.

През второто тримесечие на 2022 г. електроцентралите на лигнитни въглища достигнаха 8% дял в производствения микс на ЕС и са отговорни за приблизително 34% от общите въглеродни емисии в електроенергийния сектор през референтното тримесечие.

В сравнение с референтното тримесечие на 2022 г. основният ръст на производството на енергия от възобновяеми източници е от слънчева енергия (+13 TWh), вятърни мощности, разположени на сушата (+7 TWh) и вятърни мощности в морето (+1TWh). Благодарение на увеличаващия се капацитет, производството на фотоволтаична енергия от слънцето се е увеличило с 24% през второто тримесечие на 2022 г. до общо 71 TWh, което е почти шест пъти повече от производството на енергия от петрол. В абсолютно изражение увеличението се дължи най-вече на +3 TWh в Испания (+34%) и Германия (+13%), +2 TWh в Нидерландия (+45%), а за поредно тримесечие впечатляващите цифри са регистрирани в Полша с допълнителни +1,4 TWh и 102% увеличение на соларното производство. Освен това делът на производството на енергия от слънчева енергия в Испания достигна 16% през второто тримесечие на 2022 г., надминавайки дела на петрола (4%) и твърдите въглища (3%).

За поредно тримесечие обаче основната тежест на загубите в производството на енергия от възобновяеми източници идва от водните централи (-15 TWh) като през Q2 2022 г. те намаляват с 16%. Основните загуби в обема на хидропроизводството бяха регистрирани в Италия (- 5 TWh), Франция, Испания и Румъния (- 2 TWh) в резултат на ниските нива на запасите и ограничените валежи. България, Хърватия, Чехия, Германия, Финландия, Унгария, Гърция, Ирландия, Литва, Латвия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Швеция, Словения и Словакия също регистрираха спад в производството на електроенергия от ВЕЦ в сравнение с второто тримесечие на 2021 г..

Броят на часовете с отрицателни цени на едро през първото тримесечие на 2022 г. (154) е с 57% по-малък в наблюдаваните зони за офериране, отколкото през предходното второ тримесечие. По-голямата част от спадовете на отрицателна територия се случиха през май на референтното тримесечие и се състояха в дни, когато ниското потребление съвпадаше с високо производство на енергия от възобновяеми източници. Най-голям брой отрицателни цени бе регистриран на 28 май, когато силната скорост на вятъра, съчетана със слабото търсене, доведе до понижаване на цените на някои пазари в Централна Западна Европа (германски, холандски и белгийски) и Западна Дания  в продължение на няколко часа през деня. През този ден вятърното производство покриваше голяма част от потреблението в Дания.

Регионът на Югоизточна Европа

Средно-претеглените месечни цени на търгуваната базовата енергия в региона на Югоизточна Европа се понижиха през април и отново се повишиха през юни. След пиковите средни цени на базовия товар през март (268 EUR/MWh), през април и май цената спадна съответно до 217 EUR/MWh и 216 EUR/MWh. Високите цени на газа в контекста на несигурността на доставките на руски газ за Европа повлияха на повишаването на цените на електроенергията през юни (235 €/MWh). Пределните разходи за производство на енергия от газ в страни като Гърция, с високи нива на производство от тази енергийна суровина, подкрепиха високите цени на енергията, особено през юни. Средната тримесечна цена на базовата енергия нарасна с 224% на годишна база до 223 €/MWh през второто тримесечие на 2022 г., което е с 2% под нивото от първото тримесечие на 2022 г. Средната тримесечна цена за върхова енергия се повиши с 216% над нивата от първото тримесечие на 2021 г. до 242 €/MWh.

През юни цените се движеха между 200 и 350 EUR/MWh. Подобно на останалата част от Европа, цените на едро на електроенергията достигнаха най-високата си стойност на 28 юни – 365 €/MWh, поради ефекта от високите цени на газа, дължащи се на намаляването на доставките на руски газ.

Делът на лигнитните въглища в регионалния микс се увеличи от 26% през второто тримесечие на 2021 г. на 32% през второто тримесечие на 2022 г. Електроенергията от възобновяемите енергийни източници спадна от 42% през второто тримесечие на 2021 г. на 39% през второто тримесечие на 2022 г. поради потиснатото хидропроизводство в региона. Като временна мярка за намаляване на зависимостта от газ Гърция планира да увеличи добива на лигнитни въглища през следващите две години. Гърция продължава да изпълнява плана си за постепенно премахване на лигнитните въглища до 2025 г. с преминаването на централата Ptolemaida към природен газ. Въпреки това, тъй като европейските държави въвеждат мерки за справяне с потенциални прекъсвания на доставките на газ от Русия, Гърция тества използването на генератори, захранвани с газ, с дизелово гориво. Общо 1,8 GW мощности, захранвани с газ, могат да бъдат прехвърлени на дизелово гориво.

Пазарите на дребно на електроенергия

Повишаването на цените на едро оказва натиск върху цените на дребно, докато правителствените интервенции в някои държави членки помагат за облекчаване на сметките на потребителите. Увеличението на цените на дребно може да продължи и през следващия отоплителен сезон, тъй като все още има възможност цените на едро да се прехвърлят в потребителските договори.

Малките стопански потребители (група IB) плащат най-високи цени в Гърция (35,3 евро/кВтч) и Италия (33,9 евро/кВтч), следвани от Естония и Ирландия (съответно 29,7 и 26,5 евро/кВтч). Най-ниските цени в същата категория са във Финландия (11,7 евро/кВтч) и Унгария (11,8 евро/кВтч). Съотношението между най-големите и най-ниската отчетена цена е почти 3:1. В сравнение с юни 2021 г. средната цена на дребно в ЕС за IC групата се е повишила с 32 % до 17,7 c€/kWh. От другата страна на потребителския спектър, промишлените предприятия с голямо годишно потребление (група IF), включително най-енергоемките потребители, платиха най-високите цени в Италия (25,2 c€/kWh), следвани от Естония и Кипър (и двете по 23,9 c€/kWh) и Ирландия (21,1 c€/kWh). Предполага се, че най-ниските цени са във Финландия и Франция (9,4 евро/кВтч), а Полша и Хърватия (9,5 и 10,0 евро/кВтч) се нареждат близо до тях.  Съотношението между най-високата и най-ниската цена за големите промишлени потребители се доближава до 3:1 за този тип потребители. В сравнение с юни 2021 г. средната цена на дребно на електроенергията в ЕС за групата на IF се е повишила с 60% до 14,2 c€/kWh.

По отношение на цените за домакинствата Дания оглави списъка (47,9 евро/кВтч), следвана от Германия (38,8 евро/кВтч) и Белгия (37,9 евро/кВтч). Както и през предходните тримесечия, Унгария (10,0 евро/кВтч) и България (10,9 евро/кВтч) запазиха позицията си на държави-членки с най-ниски цени на електроенергията за домакинствата. Средната стойност за ЕС се е увеличила с 29% до 28,6 c€/kWh през референтното тримесечие в сравнение с второто тримесечие на 2021 г. Най-голямото увеличение на годишна база в категорията „домакинства“ беше пресметнато в Естония (+135%), Гърция (+81%) и Нидерландия (+75%). Спад на годишна база се наблюдава в Словения (-1%), докато цените останаха практически непроменени в Унгария.

За повече подробности относно развитията на пазарите можете да прочете в Quarterly report on European electricity markets