1. Защо прие Комисията съобщение относно цените на енергията?

Европейският съюз, подобно на много други региони по света, понастоящем е изправен пред рязко увеличение на цените на енергията. Това е сериозен проблем за гражданите, предприятията, Европейската комисия и правителствата в целия ЕС.

Настоящият скок в цените се дължи основно на увеличеното търсене на енергия в световен план, по-конкретно на газ, свързано с глобалното икономическо възстановяване. Въпреки че в миналото е имало колебания в цените на енергията, сегашната ситуация е извънредна, тъй като европейските домакинства и предприятия са изправени пред перспективата за по-високи сметки за енергия в момент, в който много от тях пострадаха от загуба на приходи вследствие на пандемията. Това може да затрудни възстановяването на Европа и да го направи по-малко справедливо и по-малко приобщаващо, както и да задълбочи енергийната бедност. Налице са също рискове от подкопаване на доверието и подкрепата за прехода към чиста енергия, който е необходим не само за да се предотврати катастрофално изменение на климата, но и за да се намали уязвимостта на ЕС по отношение на нестабилните цени на изкопаемите горива.

Европейската комисия има за цел да помогне на държавите членки и да подкрепи действията, които предприемат, за да се справят с отрицателното въздействие върху домакинствата и предприятията. След като изслуша държавите членки, Европейския парламент, промишлеността, потребителите и международните партньори, тя изготви настоящото съобщение, за да въведе и подкрепи подходящи мерки за смекчаване на последиците от настоящото поскъпване на енергията.

2. Колко дълго се очаква да продължи настоящата ситуация?

Пазарните очаквания по отношение на енергийните стоки показват, че сегашното увеличение на цените вероятно ще бъде временно. Цените на едро на газа вероятно ще останат високи през зимните месеци и ще спаднат през пролетта, когато се очаква положението да се стабилизира. Цените ще се задържат обаче по-високи от средните за последните години.

В по-дългосрочен план по-големите инвестиции във възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност, сгради и по-интелигентни енергийни системи в Европа ще увеличат енергийната независимост на ЕС от вносни изкопаеми горива и ще допринесат за по-ниски цени на едро. В средносрочен план обаче могат да настъпят нови промени в предлагането и търсенето, поради което не могат да се изключат нови случаи на нестабилност на цените на пазарите на едро по различни геополитически, технологични и икономически причини.

3. Очаква ли Комисията държавите — членки на ЕС, да останат без газ тази зима?

Въпреки че енергийните доставки не са изложени на непосредствен риск, сигурността на доставките и запасите от газ трябва да се наблюдават постоянно. Настоящите запаси от газ в ЕС са малко над 75 %. Това е под средното равнище от 90 % към настоящия момент през последните 10 години, но съхраняваните запаси постоянно нарастват от лятото насам.

Заедно с групата от експерти на ЕС по сигурността на доставките на газ („координационна група по въпросите на газа“) и Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ Комисията следи внимателно положението със сигурността на доставките, включително запасите от газ и вноса на газ. Както е предвидено в правилата на ЕС, Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ публикува на 12 октомври своята „зимна прогноза“, в която оцени способността на газовата мрежа да се справи с евентуални проблеми през следващата зима. Според прогнозата европейската газова инфраструктура предлага на пазара достатъчна гъвкавост през зимата.

4. Какви мерки предлага Комисията за справяне с настоящия скок в цените?

Настоящият скок в цените налага бързи и координирани ответни действия. Действащата правна уредба дава възможност на ЕС и на неговите държави членки да предприемат действия за справяне с последиците от внезапни колебания на цените. При незабавния отговор трябва да се даде приоритет на съобразени с нуждите мерки, които могат бързо да смекчат последиците за уязвимите групи, могат лесно да бъдат коригирани, когато ситуацията се подобри, и избягват намеса в динамиката на пазара или ограничаване на стимулите за осъществяване на прехода към декарбонизирана икономика. В средносрочен план отговорът в рамките на политиката следва да бъде съсредоточен върху това ЕС да започне да използва енергията по-ефективно, да намали зависимостта си от изкопаеми горива и да стане по-устойчив на скокове в цените на енергията, като същевременно се осигурява финансово достъпна и чиста енергия за крайните потребители.

Инструментариумът, представен като част от настоящото съобщение, позволява да бъде възприет координиран подход, за да се защитят най-изложените на риск. Той е внимателно замислен така, че да бъдат постигнати горепосочените цели.

Незабавни мерки за защита на потребителите и предприятията:

• предоставяне на спешно подпомагане за доходите на потребителите в положение на енергийна бедност, например чрез ваучери или частични плащания на сметките, които могат да бъдат подкрепени чрез приходите по СТЕ на ЕС;
• разрешаване плащането на сметките да бъде отложено временно;
• въвеждане на предпазни мерки, за да се избегне прекъсване на връзката с енергийната мрежа;
• осигуряване на временни и целенасочени намаления на данъчните ставки за уязвимите домакинства;
• предоставяне на помощ на предприятията или отраслите в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ;
• засилване на международните информационни дейности в областта на енергетиката, за да се гарантират прозрачност, ликвидност и гъвкавост на международните пазари;
• разследване на евентуално антиконкурентно поведение на енергийния пазар и отправяне на искане към Европейския орган за ценни книжа и пазари да засили допълнително наблюдението на настъпващите промени на пазара на въглеродни емисии;
• улесняване на по-широкия достъп до споразумения за закупуване на електроенергия от възобновяеми източници и подкрепянето им чрез съпътстващи мерки. 

Средносрочни мерки за декарбонизирана и устойчива енергийна система:

• увеличаване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници, саниране и енергийна ефективност и ускоряване на търговете за възобновяеми енергийни източници и процедурите за издаване на разрешения;
• разработване на капацитет за съхранение на енергия, за да се подпомогне нарастващият дял на възобновяемите енергийни източници, включително батериите и водорода;
• отправяне на искане към европейските регулатори на енергия (ACER) да проучат ползите и недостатъците на сегашната структура на пазара на електроенергия и при необходимост да отправят препоръки към Комисията;
• евентуално преразглеждане на Регламента относно сигурността на доставките, за да се постигне по-добро използване и функциониране на съоръженията за съхранение на газ в Европа;
• проучване на потенциалните ползи от доброволното съвместно набавяне от държавите членки на запаси от газ;
• създаване на нови трансгранични регионални групи за рисковете по отношение на газа, които да анализират рисковете и да съветват държавите членки относно разработването на националните им планове за превантивни действия и за действия при извънредни ситуации;
• засилване на ролята на потребителите на енергийния пазар, като им се даде възможност да избират и сменят доставчиците си, да произвеждат собствена електроенергия и да се присъединяват към енергийни общности;
• приемане на правилник за киберсигурността в областта на електроенергията;
• предлагане до декември 2021 г. на препоръка на Съвета за предоставяне на допълнителни насоки на държавите членки относно най-добрия начин за справяне със социалните и трудовите аспекти на екологичния преход. 

5. Как функционира вътрешният енергиен пазар на ЕС и той ли е причината за настоящите високи цени?

Преди вътрешния енергиен пазар европейската енергийна система се характеризираше с енергийни монополи и цени, определяни от регулаторните органи, което водеше до скъпа и неефективна система, която не позволяваше на потребителите да се възползват от конкуренцията между енергийните дружества. Благодарение на вътрешния енергиен пазар ЕС вече не се намира в това положение. Настоящата структура на пазара позволява на всички граждани на ЕС да избират между различни доставчици на електроенергия и газ и дава ясни ценови сигнали с цел стимулиране на инвестициите в чисти технологии. Свързвайки 27 национални енергийни пазара, интегрираният енергиен пазар на ЕС намали разходите, спестява милиони тонове CO₂ и повишава сигурността на доставките. Вътрешният пазар също така предоставя повече възможности на потребителите, включително чрез присъединяване към енергийни общности или производство на собствена електроенергия.

Пазарът на едро на електроенергия е мястото, където производителите на енергия (електроцентралите) продават електроенергия, а търговците на енергия я купуват, за да я доставят на своите клиенти. Това е така наречената „маргинална“ система на ценообразуване, която функционира, като на пазара се пускат електроцентрали по реда на тяхната цена, като се започва с най-евтината и се стига до последната централа, която е необходима, за да се отговори на потребителското търсене. Общата цена се определя от последната централа, която често (в часовете на повишено потребителско търсене) е електроцентрала, работеща с газ или въглища. На всички производители на електроенергия се заплаща една и съща цена за един и същ продукт — електроенергия. Налице е общо съгласие, че маргиналният модел е най-ефективният за либерализираните пазари на електроенергия, тъй като производителите имат интерес да не посочват по-високи от действителните си оперативни разходи. Други системи водят до по-неефективни резултати и благоприятстват спекулациите, което е в ущърб на потребителите.

Пазарът работи и през границите чрез процес, известен като „свързване на пазарите“, който гарантира ефективни пазари, на които електроенергията се пренася от районите с по-ниски цени на електроенергията към тези с по-високи цени. Това поддържа разходите за електроенергия ниски за потребителите в целия ЕС и означава, че държавите членки могат при нужда да разчитат на доставки от своите съседи, като се подпомага сигурността на доставките на електроенергия.

Производителите и доставчиците на електроенергия търгуват също на форуърдните пазари. Форуърдните цени отразяват периоди на голямо и слабо търсене и позволяват както на производителите, така и на доставчиците да намалят рисковете от краткосрочни движения в цените на енергията. Ефективните форуърдни пазари също са важна част от вътрешния пазар.

Цената на едро на електроенергията е един от компонентите на окончателната сметка за електроенергия, плащана от потребителите. Окончателната сметка за електроенергия отразява също разходите за нейния пренос и разпределение (разходи за мрежата) и данъците и налозите. Всеки от трите компонента на сметката за електроенергия представлява средно една трета от общата сметка, с известни разлики между държавите членки.

Тъй като настоящата цена на едро на електроенергията се повишава от цените на газа в световен план, някои поставиха под въпрос дали този пазарен модел все още е подходящ. Тъй като увеличението на цените е предизвикано от условията на световно равнище, малко вероятно е алтернативните пазарни модели да доведат до по-добри резултати. Въпреки това сега Комисията възлага на ACER (агенцията на европейските регулатори на енергия) да разгледа ползите и недостатъците на настоящия пазарен модел и неговото прилагане от държавите членки, за да се увери, че структурата на пазара продължава да отговаря на нуждите ни.

6. Виновни ли са външните доставчици на енергия за настоящото положение?

Настоящото увеличение на цените на електроенергията се дължи най-вече на търсенето на газ в световен план, което расте много бързо с ускоряването на икономическото възстановяване. Това нарастващо търсене все още не е съпроводено от същото по размер увеличаване на предлагането и последиците от това се усещат не само в ЕС, но и в други региони на света.

Поради глобалния характер на настоящия скок в цените международното сътрудничество в областта на доставките, преноса и потреблението на природен газ може да допринесе за задържане на цените на природния газ под контрол. Комисията води диалог с основните държави — производители и потребители на природен газ, за да улесни увеличаването на търговията с този вид газ. Този диалог с международните ни партньори има за цел да се повишават ликвидността и гъвкавостта на международния пазар на газ, за да се осигурят достатъчни и конкурентни доставки на природен газ.

Установено беше, че обемите газ от Русия са по-малки от очакваните и това затяга пазара с наближаването на отоплителния сезон. Въпреки че Газпром е изпълнил дългосрочните си договори със своите европейски партньори, дружеството е предложило малък допълнителен капацитет или не е предложило никакъв допълнителен капацитет за намаляване на натиска върху пазара на газ в ЕС. Забавената поддръжка на инфраструктурата по време на пандемията също ограничи доставките на газ от Русия и други доставчици.

7. Отговорни ли са амбициите на ЕС по отношение на климата или ценообразуването на въглеродните емисии за повишаването на цените?

Настоящото положение не се дължи на амбицията на ЕС по отношение на климата. Цените на електроенергията от възобновяеми източници продължават да са по-ниски и по-стабилни от тези на електроенергията от изкопаеми горива. Инвестициите в чисто вътрешно производство на енергия и в повишаването на енергийната ефективност намаляват разходите на ЕС за внос на енергия и зависимостта му от доставчици извън ЕС.

Ефектът от увеличението на цената на газа върху цената на електроенергията е девет пъти по-голям от ефекта от увеличението на цената на въглеродните емисии. От януари 2021 г. до септември 2021 г. цената по СТЕ на ЕС се е увеличила с около 30 EUR/tCO2, което означава увеличение на разходите с около 10 EUR/MWh за електроенергията, произведена от газ (при допускане за 50 % ефективност), и с около 25 EUR/MWh за електроенергията, произведена от въглища (при допускане за 40 % ефективност). Това е несъмнено по-малко от наблюдаваното увеличение на цената на газа с около 45 EUR/MWh през същия период, което води до допълнителни разходи за производство на електроенергия от около 90 EUR/MWh.

Цената на въглеродните емисии по СТЕ на ЕС се повиши предимно поради по-голямото търсене на квоти вследствие на засилената икономическа активност след COVID-19 и очакванията, свързани с амбицията на ЕС в областта на климата за 2030 г., но и поради други фактори. Самите високи цени на газа допринасят за повишаване на цената на въглеродните емисии, тъй като водят до по-голямо използване на въглища за производство на електроенергия и съответно генерират по-голямо търсене на квоти за емисии.

Квотите за емисии се класифицират като финансови инструменти съгласно преразгледаната Директива относно пазарите на финансови инструменти, за да се осигури безопасна и ефикасна среда за търговия и да се защити пазарът на въглеродни емисии в ЕС от пазарни злоупотреби и други видове неправомерно поведение. По отношение на търговията с квоти за емисии вече се прилага строг режим на надзор.

За повече информация

Съобщение за медиите