Пазар на природен газ
Доставки и търговия
Доставка на природен газ за България се осъществява от един източник (Руската Федерация) по едно трасе – през териториите на Украйна, Молдова и Румъния.
От началото на 2013 г. „Булгаргаз” ЕАД закупува природен газ въз основа на нов договор с ООО “Газпром Экспорт”. Дружеството също така има сключен договор за покупко-продажба на природен газ от местен добив с „Петрокелтик“ ЕООД.
Делът на местния добив за осигуряване на нуждите на вътрешния пазар през 2013 е незначителен (под 10%) и намаляващ – 176 млн. м3, реализирани от „Петрокелтик“ ЕООД и „Проучване и добив на нефт и газ” АД. За сравнение, през с 2011 местният добив е бил 406 млн. м3 или двукратно по-висок.
Общественият доставчик „Булгаргаз” ЕАД търгува на регулирани от ДКЕВР цени, като дела му в продажбата на природен газ за 2013 е 87%.
През 2013 г. на пазара на природен газ успя да се включи втори търговец – „Овергаз Инк.” АД, който осъществява внос и същевременно продава газ на газоразпределителни дружества и крайни клиенти.
За отчетната 2013 г. количествата, търгувани по свободно договорени цени от търговци на природен газ, съгласно сключени договори за пренос на природен газ с оператора на газопреносната система, са: 98,3 млн. м3 с „Дексиа България“ ООД (доставени от добивното предприятие „Петрокелтик“ ЕООД) и 272,4 млн. м3 с „Овергаз Инк.“ АД.
Балансирането на пазара на природен газ се осъществява чрез наличния в системата газ, който се закупува на регулирани цени от Обществения доставчик. За компенсиране сезонната неравномерност в потреблението се използват възможностите на добиване и нагнетяване на природен газ в ПГХ „Чирен“.
Функционирането на балансиращия пазар на природен газ в Р България е в процес на разработване и синхронизиране с Европейския Регламент (ЕО) № 715/2009 относно условията за достъп, с разработените от ERGEG „Указания за добри практики за балансиране на природен газ“ (ERGEG‘s Guidelines for Good Practices for Gas Balancing), както и с Комитологията за установяване на Мрежови Код за балансиране на газопреносни мрежи. Изискванията за балансиране на газопреносни мрежи предстои да бъдат включени в Правила за търговия с природен газ.
Пренос на природен газ
„Булгартрансгаз” ЕАД притежава и управлява преносните и транзитните газопроводи – високо налягане, както и подземното газово хранилище „Чирен”. Към газопреносната мрежа са присъединени газоразпределителните дружества и около 250 пряко присъединени потребители.
Капацитетът на активен газ на подземното газохранилище (ПГХ) “Чирен” е около 450 млн. м3. През 2013 г. в него са нагнетени 335,47 млн. м3 природен газ, а добитото количество е 238,53 млн. м3.
Цената за пренос по газопреносната мрежа се регулира чрез метода „норма на възвръщаемост на капитала”. Тарифният модел, който се прилага по отношение на преносното предприятие е „post stamp”. Очаква се „Булгартрансгаз“ ЕАД да въведе тарифен модел „entry-exit” при метода „горна граница на приходи“, в изпълнение на изискванията на Третия енергиен либерализационен пакет.
Към момента няма претоварване на мрежата нито на национално, нито на трансгранично ниво, тъй като преносната мрежа е с проектен капацитет 8 млрд. м3, а реалната годишна консумация не надвишава 40% от максимално допустимата проектна консумация.
В доклада на регулатора се посочва, че капацитетите за съхранение в ПГХ „Чирен” са резервирани единствено от обществения доставчик „Булгаргаз” ЕАД.
Използват се два метода за разпределяне на наличните капацитети за съхранение, а именно „пръв заявил – пръв обслужен” (first come – firs served), както и пропорционален метод за разпределяне на заявките според количествата природен газ. Търговия с капацитети за съхранение на вторичния пазар не се извършва.
Продажби на природен газ
Продължава тенденцията на спад в продажбите на „Булгаргаз“ за втора поредна година. Количеството реализиран природен газ през 2013 г. за клиенти на дружеството е 2 553 млн. м3 или с 6,8% по-ниско спрямо 2012:
Структура на продажбите на Булгаргаз
| 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | |
| Енергетика | 970 | 1003 | 1047 | 1038 | 980 |
| Химическа индустрия | 627 | 743 | 914 | 743 | 684 |
| Други индустрии | 540 | 469 | 527 | 482 | 694 |
| Разпределителни дружества | 391 | 446 | 499 | 475 | 195 |
| Общо продажби | 2528 | 2661 | 2987 | 2738 | 2553 |
Източник: Национални доклади на ДКЕВР до ЕК 2010-2014
Спадът се дължи на по-ниските продажби на природен газ на разпределителните дружества, където освен Булгаргаз се появява и втори доставчик – Овергаз инк.
От цялата консумация на природен газ в страната (вкл. количествата от местен добив) 15,8% се осъществява от 28 газоразпределителни компании, обслужващи 5 газоразпределителни региона (Дунав, Запад, Тракия, Мизия, Добруджа) и 66 общини извън тези региони.
Петте газоразпределителни дружества с най-голям пазарен дял по отношение на продажби на крайни потребители са, както следва:
- „Овергаз Север” ЕАД – 17%
- „Ситигаз България” ЕАД – 16%
- „Софиягаз” ЕАД – 16%
- „Овергаз Изток” АД – 14%
- „Черноморска технологична компания“ АД – 10%
Броят на битовите клиенти на газоразпределителните дружества е нараснал с 6,8% през 2013, но при небитовите клиенти, които са 5683 е отчетен спад от 0,4% спрямо 2012.
Потреблението на природен газ от клиенти на разпределителните дружества е 467,8 млн.м. 3 или 14,4 млн. м 3 по-малко сравнение с 2012.
Източник: Националнен доклад на ДКЕВР до ЕК 2014
В изпълнение на европейските директиви за пълна либерализация на пазарите на електроенергия и газ, транспонирано с измененията в Закона за енергетика през 2012 г., всички потребители имат право да избират своя доставчик на природен газ. На практика през 2013 г. от това право са се възползвали един стопански потребител („Топлофикация-Разград” ЕАД) и петте газоразпределителни дружества от групата на „Овергаз Инк.“ АД („Овергаз Изток” АД, „Овергаз Север” ЕАД, „Овергаз Запад“ АД, „Овергаз Юг“ АД и „Софиягаз” ЕАД). От това право през отчетната година не са се възползвали битови потребители.
Изисквания за отделяне
Съгласно доклада на ДКЕВР изискването на Директивата за независимост на операторите е спазено, тъй като оператора на газопреносната система „Булгартрансгаз” ЕАД е отделен в независимо юридическо лице в рамките на вертикално интегрираното предприятие „БЕХ” ЕАД, при което лицата, отговорни за управлението, включително оперативното, не участват в управлението на другите дружества на вертикално интегрираното предприятие. Хоризонтално са отделени дейностите по веригата: добив, внос, пренос, съхранение, разпределение, доставка и търговия с природен газ.
С изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г., в чл. 21, ал. 1, т. 27 е предвидено правомощието на ДКЕВР да сертифицира операторите на електропреносната мрежа и на газопреносни мрежи за спазване на изискванията за независимост, да наблюдава тяхното спазване и да изпраща съответните уведомления до Европейската комисия (ЕК). В чл. 81а, ал. 1 от ЗЕ също е посочено, че Комисията сертифицира всеки оператор на преносна мрежа за изпълнението на изискванията за независимост и наблюдава тяхното спазване от сертифицирания оператор.
През 2013 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД е подало заявление в ДКЕВР за сертифициране на независим преносен оператор на основание чл. 81д, във връзка с § 192 от ПЗР на Закона за енергетиката, чл. 98 и сл. от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. ДВ, бр. 33 от 05.04.2013 г.).
ДКЕВР е одобрила проект на решение на основание чл. 21, ал. 1, т. 27 от Закона за енергетиката. Проектът на решение и цялата свързана с него информация и документация е нотифициран пред Европейската комисия за становище.
Във връзка с писмо от Европейската комисия с искане на допълнителна информация относно Проект на Решение на ДКЕВР за сертифициране на „Булгартрансгаз” ЕАД като независим преносен оператор, с цел изясняване на въпроси, възникнали в процеса на преглед и оценка на Проекта на Решение, ДКЕВР е взела Решение да оттегли нотифицирания [1]Проект на решение за сертифициране на „Булгартрансгаз” ЕАД като независим преносен оператор, с оглед извършване на допълнителен анализ, за което е уведомила Европейската комисия с писмо.
ДКЕВР е приела доклад относно изясняване на поставените от Европейската комисия въпроси, възникнали в процеса на преглед и оценка на Проект на решение на ДКЕВР за сертифициране на „Булгартрансгаз” ЕАД като независим преносен оператор и е взела решение за изпращане на допълнителната информация до Европейската комисия. Във връзка с това решение на ДКЕВР е изпратено писмо до Европейската комисия, с което предоставя допълнителната информация и информира Европейската комисия как предвижда да измени Проекта на решение.
Във връзка с предоставената от ДКЕВР допълнителна информация до Европейската комисия , в писмо от ЕК, в което се отчитат положените значителни усилия от страна на ДКЕВР по сертифицирането на „Булгартрансгаз“ ЕАД, са поставени въпроси за изясняване по отношение на изпратената от ДКЕВР информация. Европейската комисия иска при повторното представяне на проекта на решение за сертифициране на „Булгартрансгаз“ ЕАД да се интегрира цялата нова и актуална информация в проекта и да се приложат всички необходими приложения към него.
Във връзка с постъпилото писмо от Европейската комисия ДКЕВР е одобрила проект на решение за сертифициране на „Булгартрансгаз” ЕАД като независим преносен оператор. Също така е приела да се инициира предварителна дискусия с Европейската комисия, като се изпрати попълнен формуляр на „Въпросник за Независим преносен оператор“, както и одобрения проект на решение. След получаване на становище по проекта от ЕК, предстои неговото приемане.
В доклада си ДКЕВР не дава повече информация относно същността на запитванията на ЕК по отношение на сертифицирането.
По отношение на газоразпределителните предприятия, в Р. България не се прилагат параграфи 1, 2 и 3 на чл. 26 от Директивата, тъй като няма нито едно дружество, което да има повече от 100 000 присъединени клиенти. Съгласно чл. 44, ал. 4 от ЗЕ на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на природен газ, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, освен лицензия за снабдяване с природен газ от краен снабдител, ако присъединените към газоразпределителната мрежа на тази територия клиенти са по-малко от 100 000.
Сигурност на доставките и развитие на мрежови проекти
В изпълнение на задълженията по Регламент (ЕО) 994/2010 г. – Чл. 6, § 5, а именно: „Операторите на преносната мрежа осигуряват постоянен двупосочен капацитет по всички трансгранични междусистемни връзки между държави-членки възможно най-скоро и най-късно до 3 декември 2013 г.“, „Булгартрансгаз“ ЕАД, считано от 1 януари 2014 г., е осигурило техническа възможност за пренос на от 1 млн. м3/д. до 3 млн. м3/д. природен газ, в посока от Гърция към България, в зависимост от възможностите на гръцката газопреносна мрежа.
В доклада на ДКЕВР се проследява развитието на 4-те проекта за изграждане на междусистемни газови връзки.
1) Междусистемна газова връзка България-Гърция
Mеждусистемната газова връзка Гърция – България (IGB) ще свързва директно националните газопреносни мрежи на Гърция и България. Проектът цели да постигне диверсификация на източните на доставки на природен газ за България и Югоизточна Европа. Газопровод IGB е определен като проект от национално значение в България и Гърция, както и като Проект от общ интерес (Project of Common Interest) от Европейската комисия. Проектът IGB е от изключително значение за осигуряване сигурността на доставките за Югоизточна Европа. За реализирането на интерконектора ще бъде създадено ново трасе и нови доставчици ще имат достъп до пазара. Предвиденият първоначален капацитет на интерконектора е 3 млрд.м3/г, а максималният до 5,5 млрд.м3/г на следващ етап (при изграждане на компресорна станция), газопроводът IGB ще бъде с диаметър на тръбата 32„ (~813мм.) и с ~ 57 бара налягане на входната точка и ~ 42 бара налягане на изходната точка. Газопроводът е планирано да работи в реверсивен режим, като анверсът (основният поток) е в посока Гърция – България. Планира се източникът на природен газ да бъдат производителите от Каспийския басейн (Каспийско море) и Близкоизточния басейн и производители на втечнен природен газ (чрез изградени терминали на гръцкото и турското крайбрежие). Основните потенциални доставчици на газ са Азербайджан, Туркменистан и Ирак
За газопровода е изготвена и приета екологична оценка съгласно Закона за опазване на околната среда (ЗООС), при изготвяне на оценката е извършено 4-сезонно наблюдение на околната среда в територията на трасето.
В момента се изготвя ПУП и работен проект. С Решение на Европейската комисия С(2010)5813, изменено със решение С(2012)6405, за проекта е определено съфинансиране на стойност 45 милиона евро по Европейската енергийна програма за възстановяване.
Срокът за въвеждане в експлоатация, при липса на усложнения, е втората половина на 2016 г.
2) Междусистемна газова връзка България-Румъния
Реверсивната междусистемна връзка е с обща дължина 25 км. Максималният капацитет на интерконектора е 1,5 млрд. м3/ год., а минималният- 0,5 млрд. м3/ год..
На българска територия строително-монтажните работи по наземната част на газопровода и ГИС Русе са изпълнени. Успешно са изпълнени хидравлични изпитвания на плътност и якост. В момента се провеждат изпитания в експлоатационни условия (запълване с природен газ и 72-часови проби), след което предстои обектът да бъде приет от Държавна приемателна комисия.
По отношение на изпълнението на участъка под р. Дунав е изпълнен сондажът за тръбата за защита на оптичния кабел. В момента се изпълняват сондажни работи с цел финализиране на основния газопровод. При липса на нови усложнения, свързани със специфичната геоложка структура на участъка под р. Дунав и повишено ниво на реката, се очаква строително-монтажните работи да приключат през месец юли 2014 г.
3) Междусистемна газова връзка България-Сърбия
Междусистемната връзка София – Димитровград (Сърбия) – Ниш (Сърбия), се предвижда като реверсивна връзка, която свързва националните газопреносни мрежи на България и Сърбия. Целта е диверсификация на маршрутите, междусистемна свързаност и осъществяване на пренос на природен газ. Очаква се газопроводът да осигури на първо време възможност за доставка на 1,8 млрд. м3/годишно.
Очакваната стойност на инвестицията за българската част на трасето е 49 млн.евро, осигурени по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски фонд за регионално развитие. Инвестицията за сръбската част от трасето се очаква да бъде осигурена посредством 52 млн. евро заем от ЕБВР за „Сърбиягаз“ (под условие, касаещо преструктурирането на компанията – отделянето от оператора), 15 млн. евро по Инструмента за предприсъединителна помощ (програма IPA) и 8 млн. евро от държавния бюджет на Сърбия. Газопроводът ще създаде възможност за пренос на газ в двете посоки на: минимален обем газ от 5,5 хил. м3/дневно и максимален обем от газ 9,5 хил. м3/дневно;
С Решение на МС № 111 от 15 февруари 2013 г. обект „Изграждане на междусистемна газова връзка „България – Сърбия“ е обявен за национален.
4) Междусистемна газова връзка България-Турция
Междусистемната връзка се предвижда да бъде изградена като развитие на съществуващата свързаност на системите на „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Боташ“ С.А. – Турция, чрез създаване на техническа възможност за осигуряване на условия за реверсивност, приложима в зависимост от пазарния интерес. Разглежданото към момента работно трасе на междусистемната връзка България – Турция на територията на България е от КС „Лозенец“ до ГИС Малкочлар, с капацитет до 3 млрд.м3/год., в което инвеститори да бъдат българският и турският газопреносен оператор – съответно „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Боташ“ С.А. Междусистемната връзка България – Турция е класирана в списъка с проекти от „общ интерес“ на ЕК, публикуван на 14 октомври 2013 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД е заявило намерения пред ЕК да кандидатства за съфинансиране за „Проучване, анализ и оценка на техническите, икономическите, финансовите и пазарните условия за осъществимост на проекта, както и за извършване на проектни дейности“ (FEED).
За повече информация:
Доклад на ДКЕВР, юли 2014
Газификацията ще намали прекомерната употреба на ток
[1] Съгласно регистъра на ЕК за подадените нотификации за сертифициране на преносни оператори единствена държава, която е оттеглила проект на нотификация до момента е България. Обикновено продължителността на едно сертифициране е в рамките на 8-10 месеца.
