Съгласно независим доклад относно напредъка на Германия по изпълнение на националите и международни договорености в областта на околната среда, разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), делът на произведената в страната електрическа енергия от ВИ се е увеличила три пъти в периода 1995 – 2010 – от 5,9% до 16,8%.
По-голяма част от този ръст е отбелязан в периода от 2000 г. насам, когато процентът на електроенергията от ВИ е бил 7,2%, като Федералното правителство поставя приоритет върху повишаване на електроенергията от ВИ в електроенергийния микс на страната. Допълнително, с приетата през 2010 Енергийна концепция се посочва, че възобновяемата енергия ще достигне поне 35% в брутното вътрешно потребление на електроенергия през 2020, 50% през 2030, 65% през 2040 и 80% през 2050. Тези цели са съществено по-амбициозни от европейските цели като цяло.
Успехът на Германия се дължи освен на въведената система на преференциално ценообразуване за възобновяемата енергия и на серия от други механизми за подпомагане – безвъзмездно инвестиционно финансиране, ниско лихвени заеми, намалени данъчни ставки за електроенергия и топлинна енергия от ВИ, квоти за биогорива и финансови стимули за използване на ВЕ в сградния фонд. Допълнителните разходи от въведената схема за преференциално изкупуване на електроенергията от ВИ е създала допълнителни разходи при крайните потребители в размер на 1,4 милиарда евро през 2000 г. до 9,8 милиарда евро през 2010 г. Това представлява около 10% от цената, заплащана от крайните потребители на електрическа енергия за всеки киловат час.
Авторите на доклада правят заключение, че присъщ риск на този тип политика е, че от една страна по-високите цени мотивират потребителите за спестяване на енергия, но от друга те могат и да ги насочат към използване на по-евтини конвенционални и високовъглеродни горива. В тази връзка ключов момент за водената от Германия политика би следвало да е контролиране на разходите за възобновяема енергия.
