При предходните две намаления на цените на електрическата енергия няколко обществени организации, представляващи практически целия спектър на енергийните компании в България, предупредиха в открити писма институциите за тежките последици от тези решения върху сектора. В деня на поредното, трето поред намаление на цените основно за сметка на мрежовите компании, изглежда уместно да припомним отново аргументите от онези открити писма.

ОТВОРЕНО ПИСМО на НКБСЕС от 30 юли 2013 г.

Девет въпроса във връзка с новите цени на електроенергията

С отворено писмо от юни тази година изразихме опасенията си за състоянието на енергетиката и предупредихме, че:

• Няма как проблемът с очерталия се 1,5 млрд. лв. дефицит в електроенергийната система да се реши чрез намаляване на регулираните цени с още 5%;
• Няма как чрез скриването на добавките в обща „единна“ цена да се намалят финансовите нужди на системата;
  
• Новият инструмент за търговия „Всичко чрез НЕК“, представен под формата на нов ценови модел, представлява връщане към отречения модел на „Единствен купувач“ и ще доведе до още по-силно монополизиране и сегментация на пазара.
  

Проекторешението за цените на електроенергията от 1 август е вече факт и то ще предизвика недостиг на финансови средства в системата от близо два милиарда лева:

(1) Регулираните приходи на електроенергийните компании – производители, ЕСО и ЕРД – са намалени с 370 млн.лв. спрямо досегашните. Компаниите ще изпълняват своите лицензионни дейности с по-малко разходи за експлоатация и поддържане и със силно ограничени възможности за инвестиции. Наред с това, Комисията поставя към тях по-високи изисквания за ефективност и качество.
(2) Някои разходи на енергийните компании, които те няма как да избегнат или да отложат – като тези за покупка на разрешения за СО2 на централите и за участие на балансиращ пазар на Крайните снабдители, чиято стойност е приблизително 250 млн.лв., също не са признати от ДКЕВР.
(3) Натрупаните досега задължения от покупки на електроенергия по преференциални цени в размер на 400 млн.лв. също не са взети предвид от регулатора при определянето на новите цени.
(4) При калкулациите на необходимите приходи за изкупуване на зелената електроенергия са допуснати две неточности с обща стойност 600 млн.лв. Първо, подценено е количеството електроенергия, която ВЕИ-централите ще произведат и, второ, надценени са очакваните приходи от търговия с разрешения за СО2, чрез които ще се покрива част от задълженията към тях. Ако към това се добавят и исковете на ВЕИ-производителите за връщане на направените плащания за достъп до мрежите, дефицитите в това направление достигат до един милиард лева.

Недостигът на финансови средства на електроенергийната система е едната страна на проблемите. От другата страна, с не по-малка тежест, стоят неяснотите за начина, по който ще проработи новият модел. Зад математическите формули за определяне на цени стоят енергийни компании и потребители, които искат да разберат какво и кога ще се промени за тях и с какви финансови измерения ще са тези промени, за да могат да си изработят оптимална стратегия за действие.

Затова би било добре да се постигне яснота по следните 9 същностни въпроса за финансовите взаимоотношения между електроенергийните компании при функционирането на новия ценови модел:

1. В контекста на покупко-продажбата на ВЕИ-електроенергия по преференциални цени, е важно е да се изясни кой ще е получателят на постъпленията от търговията с емисии на СО2 – общественият доставчик, който се явява крайният купувач на зелената енергия, междинните купувачи, в лицето на Крайните снабдители, или самите производители от ВЕИ. След като се разбере кои са тези лица, възниква и въпросът кога във времето и как те ще получават дължимите им суми.

2. Въпросът със старите некомпенсирани разходи за изкупуване на зелена електроенергия също трябва да бъде решен в обозрими срокове предвид това, че те сами по себе си са достатъчни, за да предизвикат колапс на задължените да я изкупуват компании.

3. Ако количествата произведена възобновяема електроенергия през едногодишния период август 2013 – юли 2014 надхвърлят оценките на ДКЕВР, възникват трудности пред задължените лица да продължат да изпълняват законовото изискване да изкупуват цялото количество произведена енергия, защото за това нямат разрешени приходи. Освен това, има неясноти и с калкулацията на изкупните цени – със или без отчитане на приходите от търговия с емисии на СО2.

4. Продължава кръстосаното субсидиране. Цените на енергията за битови клиенти остават с 50% по-ниски от тези на небитовите клиенти1. Крайните снабдители (ЧЕЗ, ЕВН и Енерго Про) ще продължат да продават енергия на битовите си клиенти на загуба, която ще компенсират чрез продажбите на небитовите. Поради това, че на небитовите потребители предстои да напуснат регулирания пазар както поради законовите изисквания, така и заради непривлекателно високите регулирани цени, повишаването на битовите цени е неизбежно. По тази причина е редно да се изработи и оповести предварително график за постепенното им повишаване, така че домакинствата да бъдат информирани и подготвени и да се избегнат резки ценови скокове.

5. Потребителите на средно напрежение задължително преминават от регулиран на свободен пазар и това, съгласно Закона за енергетиката, трябва да стане до края на септември. Ако не успеят веднага да си намерят нов доставчик, потребителите на средно напрежение ще имат възможността да се обърнат за енергия към Доставчик от последна инстанция (ДПИ). Енергията на свободния пазар от по-евтините конвенционални централи до месец септември вероятно ще е вече изкупена. Цената на енергията от ДПИ, която ще се предлага основно от скъпата задължително изкупувана енергия, ще е висока. Същата ще бъде допълнително утежнена и от предвиденото въвеждане на почасово отчитане, предварително заявяване на потреблението и покупко-продажби на балансираща енергия при отклонения от заявките. Необходимо е внимателно да се оцени финансовото въздействие на предстоящите промени върху малкия и среден бизнес, както и дали тези потребители са информирани и подготвени да се справят с тях.

6. Предстои масово въвеждане (включително и на регулирания пазар чрез Крайните снабдители) на предварително почасово заявяване на необходимата енергия и покупко-продажби на енергия за балансиране при отклонения на фактическото потребление от заявките. Това предполага наличие на функциониращ баласиращ пазар със справедливи конкурентни цени. Засега такъв не съществува – един-единствен участник при недостиг продава енергия по цени, които са шест пъти по-високи от цените, по които купува излишъците. Това оскъпява значително пазарните цени и води до рискове за потребителите на свободния пазар, особено за онези, които трудно могат да управляват и прогнозират товарите си. Не може да се очаква в кратки срокове да се създаде конкурентен пазар, но би било целесъобразно ДКЕВР да упражни законовите си правомощия и да смекчи настоящите силно санкциониращи ценови съотношения на балансиращата енергия. Сериозно безпокойство предизвиква и липсата на финансов ресурс, необходим за излизането и на регулираните клиенти на балансиращ пазар (при дебаланси от 10% въпросните разходи са около 150 млн.лв. годишно). В съответствие с принципа за покриване на разходите от тези, които ги причиняват, това е още един фактор, който води към необходимостта от повишаване на цените на регулирания пазар.

7. Ако енергетиката беше перпетуум мобиле, то тогава тя би могла да работи с все по-ниски приходи и все по-висока ефективност и качество. Понеже това не е така, то би трябвало срещу изискванията за по-високо качество и ефективност да стоят и достатъчно инвестиции, одобрени от ДКЕВР, за постигането им. В противен случай, въпреки доброто желание, обезоръжените финансово енергийни компании, без средства за усъвършенстване и развитие на системата, ще са затруднени или няма да са в състояние да предлагат надеждно снабдяване. Продължаването на досегашната практика на избягване на пазарните отношения в енергетиката, подтискането на цените, кръстосаното субсидиране и обезценяването на активите на електроенергийната система е основната причина за относително по-ниското качество на енергийните услуги, но и за първенството на България в Европейския съюз по прахосване на енергийни ресурси, изразено безпристрастно в най-високата интензивност на брутния вътрешен продукт.

8. С новия ценови модел се предвижда НЕК да укрепи позициите си на посредник между производителите, снабдителите и потребителите в търговията на електроенергия. Изглежда, че идеята е по този начин да се замести липсващата електроенергийна борса. Добре е известно, че подобна конструкция не води до повече конкуренция. Нека си припомним констатацията на ЕК от Доклада за състоянието на общия вътрешен енергиен пазар: „По отношение на електричеството, системата на обществен доставчик, която бетонира пазарната доминация на НЕК, трябва да бъде елиминирана, за сметка на по-пазарен подход, при който производителите и потребителите са свободни да избират своите договорни партньори“.

9. И накрая, ако си послужим с бюджетна терминология, налага се дискусия и за спешна актуализация на бюджета на електроенергетиката, защото двата милиарда недостиг, представляващи близо 3% от БВП ще нарастват лавинообразно, ако действията се отлагат във времето. Ето как…

Източник: Световна банка, Бърза оценка на определени аспекти на енергийния сектор в България, 27 май 2013

 

ОТВОРЕНО ПИСМО от 21 юни 2013 г.

по повод на новия „ценови модел“ на ДКЕВР

Водени от загриженост за енергийното бъдеще на България, изразяваме несъгласието си с устойчиво наложилата се практика енергетиката да бъде употребявана като инструмент за решаване на социални и обществено-политически проблеми и като обект на безконечни криминални хроники.

Свидетели сме на втората за тази година поръчка от страна на правителствата към независимия енергиен регулатор за намаляване на цената на електроенергията – след 7-процентовото намаление на цените за бита през месец март, сега се предлага намаляване на всички регулирани цени с нови 5 процента. Доказателства за подобни популистки решения има и в другите сектори на енергетиката – топло- и газоснабдяване.

На фона на вече публично известните данни за лавинообразно нарастващ дефицит в електроенергийната система, оценяван от енергийния регулатор на 1,5 милиарда лева, подобна мярка изглежда парадоксална. Чрез планираното намаляване на цените дефицитът ще се увеличи с още 10% или със 150 млн. лв., което ще задълбочи още повече енергийния колапс, вътрешната задлъжнялост и напрежението между компаниите в сектора.

Друга вредна посока на усилия са подготвяните спешни промени в законодателството с мотива, че те са „единствената възможност да бъдат намалени цените“.

Процедурата по представянето на „новия ценови модел на ДКЕВР“ е следващо доказателство за прибързаността, непрозрачността и неаргументираността на вземането на решения в сектора. Няма как преместването на добавките за зелена, комбинирана и кафява енергия от цената за пренос към цените на производителите да намали общата сума на необходимите за системата приходи. Зад математическите формули за определяне на цените стоят енергийни компании и потребители, които искат да знаят какво конкретно ще се промени за всеки един от тях. А такива отговори няма.

Само преди два месеца българското правителство призова Европейската комисия и Световната банка да направят анализ на ситуацията в енергийния сектор и да препоръчат спешни мерки и действия. Вместо да бъдат чути и осмислени техните препоръки,  ДКЕВР, МИЕТ и парламентът предлагат промени, които са в съвършено друга плоскост и отдалечават още повече нашата електроенергетика както от справедливите и прозрачни пазарни взаимоотношения и цени, така и от европейското законодателство.

Прибързаните изменения и в останалите сектори на енергетиката, които са по-скоро имитация отколкото реални действия, също не решават проблемите, а ги заменят с нови, водещи до още по-тежки последствия с дългосрочен характер. Пример за това е липсата на реална конкуренция на газовия пазар.

Инструментът за търговия, залегнал в “новия ценови модел”, който може да бъде наречен „всичко чрез НЕК“ няма да проработи. Връщането към отречения модел на „единствен купувач“ няма да срещне одобрението на Европейския съюз и е в конфликт с поетите от страната ангажименти  за либерализация на пазара, за което вече закъсняваме и ще бъдем санкционирани. Отрасълът още по-силно ще  се монополизира и вместо интеграция на пазара ще станем свидетели на нова сегментация и въвеждане на хибриден модел, при който не само клиентите на регулирания, но и тези на свободния пазар вместо право на избор на доставчик ще получат задължителен доставчик в лицето на НЕК. „Скриването” на добавките в обща “единна” цена едва ли е пътят към прозрачност на цените и накърнява правото на потребителите да знаят на кого и за какво плащат.

Убедени сме, че в енергетиката няма системен проблем. Проблемите са извън нея, но се решават чрез сектора и така се върви към последователното му ликвидиране. Логично е решаването на социалните проблеми да става чрез повишаване на доходите на базата на устойчив икономически растеж и целенасочена социална политика, но не и чрез  все по-ниски цени, които декапитализират енергийните дружества и застрашават енергийната сигурност, като стимулират неефективното потребление на енергия и повишаването на енергийната неефективност.

Опасяваме се, че институциите абдикират от задълженията си да гарантират реализацията на дългосрочните стратегически приоритети и цели на България и си присвояват излишен и вреден популизъм. Няма прозрачност в механизмите за вземане на решения, няма предвидимост в ценовите и регулаторни решения, липсва експертната среда за създаване на активна политика за промяна.

В тази среда гласът на професионалистите от сектора заглъхна. Енергетиците би трябвало да върнат мястото си на компетентен и уважаван съветник и участник в дебата и от пасивен обект на популистки действия да се превърнат отново в гарант за професионални решения.

Настояваме всички решения за бъдещото развитие на електроенергетиката да се вземат в диалог с експертите от сектора в резултат на анализ и в съответствие с европейските практики и препоръки. Настояваме промените в енергийното законодателство да се случват след ясна и публична оценка на въздействието им.