В публикация за European Energy Review Матю Хълберт отправя предпазлив поглед към новите рискове и предизвикателства, които вече са реалност след задълбочен преглед на новонастъпилата действителност на петролните пазари. Той описва настоящите закономерности в следните 10 тези:
1. „Дългосрочната договорка“ за размяна между Запада и Близкия изток – репресии срещу петрол- вече изглежда невалидна.
2. Нефтените пазари ще останат по своята същност неспокойни и реактивни дори и при най-малкия признак на размирици в Близкия Изток и Северна Африка (MENA).
3. Най-централното фундаментално допускане – за стабилността на Саудитска Арабия – вече не може да се приема за даденост.
4. Кризата в Тунис, Египет и Либия категорично потвърди, че Саудитска Арабия е единствената възможна опция, когато става въпрос за допълнително предлагане на петрол.
5. Петролът не е толкова лесно заменим или еластичен, колкото би ни се искало да си мислим.
6. Ние живеем в света на „Кирабия“, където търсенето в Китай и предлагането в Саудитска Арабия поставят граници на вселената от 50 до 250 долара за барел.
8. Китай предпочита безучастно да се възползва от стратегическото присъствие на САЩ в Близкия изток, засега.
9. Две трети от доказаните запаси на петрол в света не само че се намират в нестабилни в политически аспект находища, но нещо повече – в момента те са в ситуация на несигурност поради вакуума на значимо външно въздействие.
10. Ако страните-потребителки на петрол наистина искат да намалят своята нездрава зависимост от производството на ОПЕК, те нямат особен избор, освен да разширят значително собственото си производство.Матю Хълбърт прави всеобщо неудобното заключение, построено върху тези десет неудобни истини: петролът е въпрос на политика при очевидна липса на връзка между производство, цена и страх. Остава надеждата, че новите глобални действащи лица ще се окажат по-далновидни от предишните, или че предстоящите пазарни сътресения ще предопределят пробиви в политически основи, от които зависят бъдещите глобални доставки на енергия.
