Добавките на светло

Или как биха изглеждали цените днес при стария ценови модел 

От ценовото решение на ДКЕВР и мотивите към него се установява, че продажната цена на енергията от Обществения доставчик е 95,85 лв/МВтч и че в нея е включена надценката за НЕК-Обществен доставчик от 1,32 лв/МВтч.

Ако преизчислим тази цена по правилата на стария модел, ето как би изглеждала тя:

Цената на електроенергийния микс пада от 94,53 до 65,46 лв на МВтч. Причината за това е пренасочването на потока от непазарни разходи от цената за енергия към цената за пренос във вид на добавки.

Добавката* за зелена енергия изглежда изненадващо малка в сравнение с нивата й през 2012 г. Това е така, защото 498 милиона лв. държавна помощ (източник-приходите за България от търговия с емисии) са предназначени за покриване на задълженията за изкупуване на електроенергията от ВЕИ за периода август 2013 – юли 2014 г. В случай, че подобна държавна подкрепа не беше предвидена, то тогава добавката за зелена енергия би възлязла на 19,52 лв/МВтч. Ако към тази добавка бъдат включени и дефицитите за изкупуване на ВЕИ за минали периоди, същата ще се увеличи с още 10 лв.

Чрез Добавката за невъзстановяеми разходи се осигуряват средства за заплащане на електроенергията от ТЕЦ Марица изток 1 и ТЕЦ Марица изток 3, която се изкупува от НЕК по дългосрочни договори. Съгласно клаузите на договорите (take-or-pay) намаляващото електропроизводство от тези централи води до увеличаване на цените на един мегаватчас и от там – до повишаване на добавките.

 

Добавката за високоефективно комбинирано електропроизводство включва подкрепата за топлофикациите и заводските централи. Ръстът й в сравнение с 2012 г. не се дължи на увеличено производство или увеличени преференциални цени, а на използвания от авторите на този анализ унифициран подход при изчисляването на добавките (въз основа на разликата между преференциалната цена и базисната цена от 90,42 лв.)

И накрая, общата сума на добавките за 2013 г. по стария модел би била 29,07 лв/МВтч с предвидената финансова подкрепа от 498 млн лева от продажбата на емисии. Без тази държавна помощ добавките биха достигнали до 44 лв./МВтч, което би довело до по-високи цени на енергията за битовите потребители (с около 12%).

В заключение трябва да се отбележи, че добавките са изчислени при спазване на новото изискване на закона, а именно – търговците на енергия да бъдат освободени от тях. Същите са разпределени върху пренесената електрическа енергия през електрическата мрежа само за вътрешно потребление.

 

При това прави впечатление, че цената за задължения към обществото от 16,37 лв/МВтч, определена от ДКЕВР за потребители на свободния пазар, е значително по-ниска от изчислената при горните допускания обща сума на добавките от 29,07 лв/МВтч. Вероятно ДКЕВР очаква възникващия поради това дефицит да бъде компенсиран чрез продажби на енергия на по-високи цени от Доставчиците от последна инстанция.

 

*При изчисляването на всички добавки е използвана базисната цена от 90,42 лв/МВтч.

 

Да припомним

 

Нов vs. стар ценови модел

Всичките разходи на производителите – в цената на енергията

Съгласно новия ценови модел ЕВН, Енерго-про и ЧЕЗ, които снабдяват клиентите от регулираната част на пазара, купуват енергия от НЕК (Обществен доставчик) по 95,85 лв/МВтч, която е определена на базата на:

• Одобрените от ДКЕВР цени на големите централи (АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ Марица изток 2, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Бобов дол, ВЕЦ над 10МВт) и определените им квоти (количества енергия за регулирания пазар);
• Преференциалните цени, определени от ДКЕВР за ВЕИ, високоефективната комбинирана енергия от заводски и топлофикационни централи и цените на енергията по дългосрочни договори.

Пазарните разходи на производителите – в цената на енергията, а непазарните – в добавки

Старият ценови модел се основаваше на други принципи. А именно:

• първи принцип: Преференциалните (фиксирани) цени на енергията се разделят на две части  –„пазарна“ и „непазарна“.
• втори принцип: „Пазарната“ съответства на определена от ДКЕВР базисна цена от 90,42 лв/МВтч през 2012 г.
• трети принцип: Всички разходи за изкупуване на енергия от производители с по-висока цена от базисната се отделят и се заплащат от всички потребители чрез т.нар добавки за зелена енергия, високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и невъзстановяеми разходи по дългосрочни договори, включени към цената за пренос.
  

Подходът на разграничаването на пазарни и непазарни разходи е широко разпространен в Европа, защото има положителни ефекти, а именно:

• освобождава повече като брой производители и повече енергия за пазарно участие, което прави електроенергийния пазар по-ликвиден;
• информира потребителите за размера на допълнителните плащания, включени в техните сметки заради наличие на производители с по-високи от пазарните цени (обществена подкрепа);