Днес Комисията публикува доклада за състоянието на енергийния съюз за 2024 г. – как ЕС се справи с безпрецедентните предизвикателства в областта на енергийната политика по време на мандата на настоящата Комисия, като предостави на ЕС регулаторна рамка за осъществяване на прехода към чиста енергия и полагане на основите за подновен икономически растеж и конкурентоспособност.
От решаващо значение е, че през последните години ЕС успя да устои на критичните рискове за сигурността на енергийните си доставки, да си възвърне контрола върху енергийния пазар и цените на енергията и да ускори прехода към климатична неутралност:
- Производството на енергия от възобновяеми източници чупи рекорди. През първата половина на 2024 г. половината от производството на електроенергия в ЕС идва от възобновяеми източници.
- Делът на руския газ във вноса на ЕС е намалял от 45% през 2021 г. на 18% до юни 2024 г., докато вносът от доверени партньори като Норвегия и САЩ се е увеличил.
- Търсенето на газ е намаляло между август 2022 г. и май 2024 г. с 138 милиарда кубични метра.
- ЕС постигна своята цел от 90% за съхранение на газ през зимата на 19 август 2024 г., много преди крайния срок 1 ноември.
- Цените на енергията са по-стабилни и остават значително под върховите равнища на енергийната криза от 2022 г.
- Емисиите на парникови газове в ЕС намаляха с 32,5 % от 1990 г. до 2022 г., докато икономиката на ЕС нарасна с около 67 % през същия период.
- На международно равнище ЕС оглави глобалната инициатива за утрояване на капацитета за енергия от възобновяеми източници и удвояване на подобренията на енергийната ефективност като част от прехода от изкопаеми горива, която беше одобрена от всички страни на COP28 в Дубай.
Значителен напредък бе постигнат по отношение на енергията от възобновяеми източници. Вятърната енергия изпревари природния газ, за да се превърне във втория по големина източник на електроенергия в ЕС след ядрената енергия, а през първата половина на 2024 г. възобновяемите енергийни източници генерираха 50 % от електроенергията в ЕС. През 2022 г. потреблението на първична енергия в ЕС поднови низходящата си тенденция, като спадна с 4,1 %. Въпреки това усилията за енергийна ефективност ще трябва да бъдат допълнително увеличени, за да може ЕС да постигне целта за намаляване на крайното потребление на енергия с 11,7 % до 2030 г. Необходими са допълнителни подобрения, не на последно място в електрификацията на отоплителното оборудване във всички области и в темпа на саниране на сградите. Необходими са по-големи усилия за справяне с високите цени на енергията. Това е от ключово значение за подобряване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и за ускоряване на инвестициите в европейските интегрирани инфраструктурни мрежи, които са от съществено значение за електрификацията на европейската икономика.
В доклада се припомня, че всички държави членки трябва да представят окончателните си актуализирани национални планове в областта на енергетиката и климата възможно най-скоро, за да се гарантира колективното постигане на целите в областта на енергетиката и климата за 2030 г. Оценката на проектите на актуализирани НПЕК, публикувана през декември 2023 г., показва, че държавите членки са предприели стъпка в правилната посока, но това все още не е достатъчно за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. и трябва да вземат предвид препоръките на Комисията за окончателните си планове. Днес Комисията публикува и доклад относно функционирането на Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, в който се заключава, че регламентът играе важна роля за това ЕС да продължи да изпълнява целите си за 2030 г., като прави планирането и докладването по-съгласувано, интегрирано и опростено.
Новите и нововъзникващите предизвикателства ще трябва да бъдат преодолени в бъдеще, като например настоящия недостиг на амбиция по отношение на възобновяемите енергийни източници и целите за енергийна ефективност, увеличаването на енергийната бедност, разликата в цените на енергията в сравнение с други световни конкуренти и риска от нови стратегически критични зависимости. Те ще изискват решителен политически отговор и радикална промяна в усилията на равнище ЕС и държави членки чрез по-голяма координация, пазарна интеграция и съвместни действия.
ЕС продължи да подкрепя Украйна в контекста на безмилостните руски атаки срещу енергийната ѝ система. Синхронизирането на украинските и молдовските мрежи с континенталната европейска мрежа спомогна за стабилизирането на електроенергийната система на Украйна и капацитетът за обмен на електроенергия вече достигна 1,7 GW за търговска търговия. Това също така дава възможност на Украйна да се възползва от спешния внос. До 31 юли 2024 г. над 40 % от всички дарения от държавите членки бяха предназначени за енергийния сектор, като общият принос на Механизма за гражданска защита на Съюза се оценява на над 900 милиона евро. Фондът за енергийна подкрепа на Украйна (UESF) също мобилизира над 500 милиона евро до юни 2024 г. Освен това механизмът на ЕС за Украйна в размер на 50 милиарда евро ще осигури последователно финансиране за подпомагане на възстановяването и устойчивия икономически растеж на Украйна до 2027 г.
Повишаване на енергийната сигурност и конкурентоспособността
Производителите от ЕС са изправени пред нарастваща конкуренция в областта на технологиите за нулеви нетни емисии на световните и вътрешните пазари. В доклада се припомня значението на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии и Законодателния акт за суровините от критично значение, заедно с реформата на структурата на пазара на електроенергия, за справяне с тези предизвикателства. В доклада се признава и необходимостта от надграждане на партньорствата с промишлеността, за да се ускори разработването на технологии за нулеви нетни емисии и да се укрепи производствената база на ЕС. Промишлените алианси като Европейския алианс за акумулаторните батерии, Европейския алианс за чист водород, Алианса на слънчевата фотоволтаична промишленост, промишления алианс за веригата за създаване на стойност във връзка с възобновяемите и нисковъглеродните горива и Алианса за малки модулни реактори ще играят важна роля. Диалозите на Комисията за чист преход с промишлеността и социалните партньори ще подкрепят изпълнението на Европейския зелен пакт.
Фондът за иновации с прогнозния си бюджет от около 40 милиарда евро до 2030 г. също играе решаваща роля. Европейската водородна банка, финансирана от Фонда за иновации в рамките на СТЕ на ЕС, функционира и проведе първия успешен кръг от търгове на ЕС за възлагане на близо 720 милиона евро на 7 проекта за водород от възобновяеми източници в Европа.
Предоставяне на повече права на потребителите в прехода към чиста енергия
С новото законодателство за енергийния пазар, като например реформираната структура на пазара на електроенергия, най-уязвимите ще бъдат по-добре защитени от изключване. В случай на криза с цените на природния газ държавите членки могат да въведат мерки за защита на потребителите и да гарантират достъп до енергия на достъпни цени и основни социални услуги. Това включва намеса в определянето на цените на дребно с цел предпазване на потребителите от прекомерно високи цени.
Социалният фонд за климата също ще бъде ключов инструмент за мобилизиране на най-малко 86,7 милиарда евро за периода 2026—2032 г., финансирани от приходи по СТЕ и най-малко 25 % съфинансиране от държавите членки. Фондът ще подкрепя структурни мерки и инвестиции в саниране за енергийна ефективност, достъп до финансово достъпни и енергийно ефективни жилища, чисто отопление и охлаждане и интегриране на енергията от възобновяеми източници, както и в мобилност и транспорт с нулеви и ниски емисии. Съществува и възможност за предоставяне на временно пряко подпомагане на доходите.
Обща информация
Докладът за състоянието на енергийния съюз се публикува всяка година, за да се направи преглед на напредъка на ЕС по отношение на целите. След миналогодишния доклад, в който се разглеждат предизвикателствата и постиженията през 2020—2023 г., тазгодишният доклад предоставя актуална информация за това как ЕС е действал успешно по отношение на безпрецедентните събития и предизвикателства през последната година от мандата на настоящата Комисия.
Първата част на доклада показва как високите амбиции в областта на енергетиката и климата в рамките на Европейския зелен пакт са предоставили основата за стратегията на ЕС за реакция при кризи и плана REPowerEU. В него също така се очертават стъпки за повишаване на конкурентоспособността на европейската промишленост. Във втората част се анализира актуалното състояние на прилагането на Енергийния съюз във всичките му пет измерения: (1) сигурност, солидарност и доверие; (2) напълно интегриран вътрешен енергиен пазар; (3) енергийна ефективност; (4) действия в областта на климата и декарбонизация на икономиката; и (5) научни изследвания, иновации и конкурентоспособност. Тазгодишният доклад е придружен от приложение, съдържащо информация за доброволните и националните схеми за биоенергия в държавите членки.
За повече информация
Доклад за състоянието на енергийния съюз — 2024 г.
Информационен документ за състоянието на енергийния съюз — доклад за 2024 г.
Приложение относно биоенергията
Състояние на енергийния съюз през 2024 г. — фишове по държави
Уебстраница на доклада за състоянието на енергийния съюз (с пълен набор от документи и доклади)
Уебстраница на енергийния съюз
Национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК)
