Европейската комисия публикува годишния си анализ на икономическата и социалната ситуация в държавите-членки, в това число – оценка на съществуващите дисбаланси. Оценката за напредъка на държавите-членки е част от годишния цикъл на координация на икономическата политика на равнище ЕС и е позната като „Зимен пакет на европейския семестър“.
Докладът за България за 2017 г., включва задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, в т.ч. за сектор „Енергетика и действия в областта на климата“.
В доклада е подчертано, че усилията за провеждане на реформи в енергийния сектор са довели до някои осезаеми резултати, като засилване на независимостта на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и на финансовата стабилност на стратегическите държавни енергийни предприятия чрез уреждане на просрочени задължения и създаването на фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
Европейската комисия приветства прилагането на по-пазарно ориентиран подход към възобновяемите енергийни източници, както и стартирането на борсов пазар „ден напред“ от Българската независима енергийна борса. Като положителни се оценяват подготвителните стъпки за отваряне на пазарите на дребно към повече конкуренция в електроенергийния сектор.
Активното участие на България в регионалната инициатива за свързаност на газопреносната система в Централна и Югоизточна Европа, както и поставянето на началото на междусистемната газова връзка България-Румъния, също са отчетени като положителни стъпки в развитието.
Какви са слабостите в сектора?
Въпреки повишената независимост на КЕВР, тя все още не разполага с достатъчни финансови и човешки ресурси.
„Български енергиен холдинг“ е собственик на Българската независима енергийна борса, което поражда опасения с оглед на възможни конфликти на интереси.
Стратегическите държавни енергийни предприятия все още имат ниски рентабилност и ресурсна ефективност, което е определено като възможен риск за финансовата стабилност и фискалната позиция на страната.
Повечето стратегически държавни енергийни предприятия са постигнали по-незадоволителни резултати в сравнение с конкурентите си от частния сектор. На практика, държавните енергийни предприятия акумулират дългове като разчитат главно на трансфери от централния бюджет или на косвени държавни гаранции за достъп до международните капиталови пазари. Това допринася за корпоративна задлъжнялост в енергийния сектор и е източник на потенциални рискове на условните задължения.
В допълнение, икономическите резултати на стратегическите държавни енергийни предприятия в съчетание с честите промени в техните управителни съвети, често пъти предприети въз основа на неясни правила, са признак за слабо корпоративно управление на тези компании.

































