ЕК прие втория си годишен доклад за изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който представлява инструмент за реформи и инвестиции на стойност 800 млрд. евро.
Докладът проследява напредъка, постигнат чрез МВУ, за повишаване на икономическата и социалната устойчивост на държавите членки и изпълнението на REPowerEU.
Към септември 2023 ЕК е получила 34 искания за плащане от 21 държави членки и е отпуснала 153,4 млрд. евро за осъществяване на договорените инвестиции и реформи. Общо 25 искания за промяна на плановете за възстановяване и устойчивост са получени, като в 20 от тях е включен раздел с мерки и проекти, които да допринесат за изпълнението на целите на REPowerEU. Съветът е одобрил осем изменени планове за възстановяване и устойчивост (Германия, Естония, Ирландия, Франция, Люксембург, Малта, Словакия и Финландия), четири от които включват раздели за целите на REPowerEU (Естония, Франция, Малта и Словакия). Към момента на изготвяне на настоящия годишен доклад ЕК е в процес на оценка на предложени измененията на 16 държави членки.
Отчетени са 22 милиона мегаватчаса (МВтч) спестено потребление на енергия благодарение на изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост на държавите членки досега.
Фигура: Състояние на напредъка по отношение на общите показатели
Източник: Source: Recovery and Resilience Scoreboard
Стълб „Зелен преход“
Общо 254 млрд. евро или 50 % от общия размер на планираните до момента средства на държавите членки са предназначени за мерки, допринасящи за стълба „Зелен преход“, които могат да бъдат разпределени в 11 области.
Енергийна ефективност
Енергийната ефективност представлява 29% от общите прогнозни разходи в рамките на зеления преход (72,8 млрд. евро). Държавите членки са включили в плановете си големи инвестиции в енергийно обновяване на частни и обществени сгради и инвестиции в изграждането на нови сгради с висока енергийна ефективност. По-голямата част от инвестициите се отнасят до енергийна ефективност на жилищни сгради (на стойност 31 млрд. евро), които обикновено са насочени към намаляване на потреблението на първична енергия с 30 % или повече. Освен в сградите, инвестициите в други сектори ще спомогнат за декарбонизиране на производствените процеси в МСП, по-големите предприятия и системите за централно отопление, например чрез насърчаване на интегрирането на по-чисти и по-ефективни технологии за производствените процеси и централизираното производство на топлинна енергия (на стойност 7 млрд. евро). За тази цел някои ПВУ включват и реформи за преодоляване на пречките пред енергийната ефективност, като например изменения на регулаторната рамка или хармонизиране на механизмите за подпомагане чрез обслужване на едно гише.
Възобновяеми енергийни източници и мрежи
Като цяло общите прогнозни разходи за чиста енергия, а именно възобновяеми енергийни източници и мрежи, съставляват 14 % от общите разходи по стълба за зелен преход (на обща стойност 35,3 млрд. евро). Много планове за възстановяване и устойчивост включват мерки, посветени на чистата енергия, като например инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници, както във вече развити технологии за възобновяеми източници, така и в иновативни решения. Приблизително две трети от общите инвестиции в тази област ще бъдат изразходвани за технологии за производство на енергия от възобновяеми източници (24 млрд. евро), а останалата сума ще бъде разпределена за инвестиции в енергийни мрежи и инфраструктура (11 млрд. евро). Увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници изисква и амбициозна програма за реформи. За тази цел реформите, включени в плановете, имат за цел да създадат стабилна регулаторна среда и подходящи синергии между публичните и частните инвестиции, да опростят административните процедури и да приемат нови или да удължат съществуващите схеми за подпомагане.
България
При прегледа на страните ЕК посочва, че ПВУ на България е в ход, но рискът от закъснения нараства. На 16 декември 2022 г. България е подала едно искане за плащане, което съответства на 22 основни етапа и цели в плана и води до общо изплащане на 1,37 млрд. евро. Съответните 22 основни етапа обхващат важни първи стъпки в реформите и инвестициите към декарбонизация на енергийния сектор, насърчаване на широкомащабното внедряване на цифрова инфраструктура, реформиране на съдебната система, укрепване на рамката за борба с изпирането на пари, цифровизация на публичния сектор, засилване на адекватността и обхвата на схемата за минимален доход. Включени са и мерки, които да гарантират, че системата за одит и контрол на изпълнението на ПВУ е на ниво. Високата степен на нестабилност на правителството доведе до забавяне на ключови законодателни реформи, като тези в областта на обществените поръчки, борбата с корупцията и отчетността на главния прокурор. Липсата на политическа стабилност и административен капацитет се изрази и в забавяне на работата по изпълнението на няколко важни инвестиции в областта на енергетиката и транспорта, както и в поставяне под въпрос на ключови аспекти на плана, а именно на декарбонизацията на енергийния сектор. Новото правителство определи изпълнението на плана като свой приоритет. Второто искане за плащане беше отложено и сега е планирано за есента на 2023 г. Съществува обаче значителен риск няколко основни етапа и цели, свързани с ключови реформи, да не бъдат изпълнени към момента на подаване на искането. Работата по допълнението към плана и главата за REPowerEU продължава, но следва да се ускори, като същевременно се запази фокусът върху изпълнението. Все още не е ясно кога тази работа ще може да бъде завършена поради политическата ситуация.
За повече информация:
Factsheet on the RRF Annual Report
Second annual report on the implementation of the Recovery and Resilience Facility
Recovery and Resilience Facility
Consolidated text of the Regulation establishing the Recovery and Resilience Facility
