В наскоро публикуван специален доклад CEPS призовава да се подобрят условията за инвестиции както във ВЕИ, така и в гъвкави резервни мощности посредством дългосрочни ценови сигнали. Допълнителен нискокарбонов капацитет е необходим, за да се постигне проектният дял от 50% ВЕИ в електроенергийното потребление до 2030 г. Според CEPS инвестициите във ВЕИ и гъвкави резервни мощности страдат от относително високи капиталови разходи, които допълнително се повишават с нарастващата несигурност за бъдещите парични потоци. Като решение на проблема докладът фаворизира дългосрочните договори за електроенергия и/или мощност с регулиран централизиран купувач.
Капиталовите разходи ще представляват все по-голям дял от общите разходи на енергийната система в бъдещето. Това е вярно както за ВЕИ, така и за конвенционалните резервни мощности: първите имат високи първоначални капиталови разходи и след като инвестиционното решение бъде взето, възможностите за намаляването им в последствие са незначителни. Конвенционалните от своя страна трябва да се справят с все по-нисък товаров фактор, тоест постоянните разходи се покриват с все по-малко работни часове. Освен това капиталовите разходи вероятно ще се увеличават, тъй като пазарът е възпрепятстван да осигури стабилни дългосрочни ценови сигнали: дългосрочното развитие както на общото електропотребление, така и на потреблението от ВЕИ зависи основно от политически решения, например от инициативите за електрификация, целите за енергийна ефективност и ВЕИ, както и от тарифи и такси, независещи от конкуренцията между енергийните доставчици.
Тази ситуация води до отложени или необратимо закъснели от системна гледна точка инвестиционни решения, както и до късогледи решения за изоставяне на инвестиции – спиране на проекти/мощности, които не изглеждат печеливши от днешна гледна точка, но с потенциал за печалба само след няколко години. За да се реши този проблем, са необходими дългосрочни ценови сигнали, които да намалят несигурността на инвеститорите, и по този начин капиталовите разходи, чрез разумни инвестиционни решения. Това е от полза също и за потребителите, които иначе биха платили повече за същия резултат.
Настоящите търговски сделки за енергия не могат да решат тези проблеми. Според анализа те не осигуряват нито задоволително дълги форуърдин периоди, нито са подходящи за търговия с ВЕИ или резерв, тъй като са основани на ex ante дефинирани производствени графици. Но дори ако борсите развият иновативните продукти, препоръчани от CEPS, е под съмнение дали търсенето на такива продукти ще бъде голямо. Причината за това е, че потребителите имплицитно предполагат, че регулаторът де факто ще ги хеджира срещу физически прекъсвания, тъй като надеждността на снабдяването остава обществено благо.
Като възможно решение CEPS предлага нов тип дългосрочни договори за електричество и/или мощност. Те би трябвало да се сключват с регулиран контрагент, като ефективността на разходите се гарантира чрез регионални оценки на адекватността и конкурентни тръжни процедури. По този начин се намалява рискът да се натоварят потребителите с раздути разходи и рискови премии, причинени от номинирания контрагент. На ниво ЕС това развитие може да бъде подкрепено чрез опростяване и намалено времетраене на разрешителните процедури за дългосрочните договори и европейски рамкови правила за разработването на такива договори.
