Реалистични ли са плановете на Великобритания и Германия за краткосрочен отказ от въглищата?
Консервативното британско правителство подсили екологичните си позиции миналата година с обещание да затвори всички въглищни централи до 2025 г. Германия на свой ред полага усилия да прилага още по-стриктни нискоемисионни политики. Според анализаторите Майк Пар и Диърмъд Уилямс обаче няколко неудобни факта поставят под съмнение изпълнението на това обещание.
През ноември 2015 Амбър Руд, секретар по енергетиката, заяви, че британските въглищни централи ще бъдат затворени до 2025 г. За нещастие шефът му, Джордж Озбърн (финансов министър и човекът в британското правителство, който дефинира енергийната политика на страната) беше пропуснал да обърне внимание на факта, че собствениците им може да не са склонни охотно да се съгласят да ги затварят. Както се и оказа.
Преобладаващата част от британските въглищни централи отказаха да се съгласят със хемата на Руд/Озбърн за автоматично извеждане от експлоатация. Вместо това, 7 централи възнамеряват да реализат неотклонно плановете си за привеждане в съответствие с Директивата за индустриални емисии – тоест, да продължат да работят толкова дълго, колкото искат – вместо да продължат да работят както до сега без екологизация срещу ангажимента да бъдат изведени от експлоатация преди 2023 г.
Новият стар британски пазар за капацитет
Именно британските ТЕЦ са и най-високо емисионните в Европа, което създава допълнителни проблеми за правителството на торите, изтъкващо по традиция, че е в крак с националните ангажименти по Пакет Енергетика и климат 2020 (по отношение на ВЕИ със сигурност не е). И макар че централите са големи емитенти, те все пак са основен стълб на електроенергийната система с около 25% от общото производство през 2015 г. (от 31% през 2014 г.) Изглежда, че правителството продължава да се проваля в опита си да насърчава чрез механизмите за капацитети каквото и да е ново нискоемисионно елоктропроизводство (ако не отчитаме ядрената енергия и наскоро окончателно одобрена схема за Хинкли Пойнт С). ВЕИ, с изключение на офшорните вятърни инсталации, са почти мъртви във Великобритания.
От гледна точка на въглищните централи, правителството може да реши да приложи първичното законодателство и да ги затвори насила. Но такова решение не би стояло никак добре, редом до основния постулат на консерваторите „да оставим пазарът да реши“. Някои въглищни централи като Drax започнаха проекти за смяна на горивната база – три от шестте ѝ блока преминават на дървени пелети. EDF на свой ред осигури финансиране за рехабилитация и екологизация на две от централите, които експлоатира, за да ги приведе в съответствие с Директивата за индустриални емисии. И оттук – следващото противоречие – правителството хем иска да затвори въглищните централи, хем се стреми да удължи експлоатационния им живот. Дали е „грешка на политиката“, или по-скоро „едната ръка не знае какво прави другата”?
Флагманът на европейските екологични политики: Слуховете за смъртта на въглищата са твърде преувеличени
Специално в портфолиото на RWE въглищата са източник на 60% от произведената през 2014 г. електроенергия, а за вторият производител eON – за 27%.
Ютилити-компаниите все по-настойчиво подчертават, че вече предприетите през 2015 г. мерки за вкарване на кафявите въглища в студен резерв към края на настоящото десетиление и все по-мрачните икономически перспективи пред конвенционалните централи сами по себе си са достатъчни, за да доведат до постепенния край на въглищни ТЕЦ.
Според Шмитц политиците най-после са от същата страна на барикадата. Икономическият министър Зигмар Габриел заяви, че въглищата не трябва да бъдат извеждани от експлоатация на същите „сеизмични вълни“, както решението за отказ от ядрените централи – твърде бързо и необмислено. „Трябва да сме абсолютно наясно какво е необходимо, за да имаме стабилно снабдяване с енергия. Когато говорим за бъдещето на въглищата, трябва да сме по-малко фанатични с идеологическите аргументи и по-фокусирани върху климатичните цели и икономическите последици.“
Допълнителни усложнения
Сред компаниите, с които Амбър Руд ще трябва да води тежки преговори през 2016 г. за спиране на въглищни ТЕЦ в Обединеното кралство, са именно eON и RWE, а те имат дотук успешна практика в „диалога“ с правителството, прилагащо на-усърдни екологични политики. В Германия Върховният съд окончателно осъди правителството да плати на RWE компенсация за някои от предсрочно спрените ѝ стари лигнитни централи. Другите дела се движат в същата посока. Въпреки противоречивата съдебна практика в Европа (през изтеклата година станахме свидетели и на съдебно решение, задължаващо скандинавска държава да прилага по-амбициозни климатични цели в енергийната си политика), с голяма вероятност може да се очаква ситуацията от Германия да се повтори във Великобритания.
Следващата стъпка по процедура в немския случай е Главна дирекция Конкуренция да разгледа казуса и да се произнесе дали изплащането на компенсация от държавата за спрени лигнитни мощности не представлява непозволена държавна помощ. При подобно развитие немските потребители, които вече са платили цената на предсрочното спиране на евтини електропроизводствени мощности, ще трябва да доплатят освен стойността на компенсациите, още и съответната санкция за нарушаване на общностните правила за конкуренция.
