През първата половина на 2022 г. средните цени на електроенергията за домакинствата в ЕС рязко се повишиха  (+14,6%) в сравнение със същия период на 2021 г..

Най-голямо увеличение се наблюдава в Чехия (61,8 %), следвана от Латвия (59,4 %) и Дания (57,3 %). Разходите за енергия и доставка са основния двигател за нарастването на цените.

За битовите потребители в ЕС (средни потребители с годишно потребление между 2 500 kWh и 5 000 kWh) цените на електроенергията през първата половина на 2022 г. са най-високи в Дания (0,4559 евро за kWh), Белгия (0,3377 евро за kWh), Германия (0,3279 евро за kWh) и Италия (0,3115 евро за kWh). Най-ниските цени на електроенергията са регистрирани в Нидерландия (0,0595 евро за кВтч), Унгария (0,0948 евро за кВтч) и България (0,1093 евро за кВтч). Един киловатчас за датските битови потребители струва през първото полугодие на 2022 с 80,5 % повече спрямо средната цена за ЕС, докато домакинствата в Нидерландия трябва да платят 76,4 % по-малко от средната цена за ЕС. Тази разлика се дължи главно на субсидиите и облекченията, предоставяни на битовите потребители в Нидерландия. По-ниските цени в Унгария и България се дължат на факта, че те са обект на регулация.
Средната цена за ЕС през първото полугодие на 2022 г. – среднопретеглена стойност, използваща най-актуалните (2022 г.) данни за електроенергията от битови потребители е била 0,2525 евро за кВтч.

Тежестта на данъците и таксите се различава значително в отделните държави членки

В ЕС делът на данъците през първата половина на 2022 г. е най-малък в Нидерландия, където стойностите всъщност са отрицателни (-267,6 %). Нидерландия дава най-голямата по размер отстъпка за въздействие на потребителите. Относителният дял на данъците е най-висок в Дания, като съставлява 48 % от общата цена. Средният дял на данъците и таксите на равнище ЕС е 23,5 %, което представлява съществено намаление с 12,4 % в сравнение с второто полугодие на 2021, дължащо се най-вече на субсидиите и квотите. ДДС в ЕС представлява 13,1 % от общата цена. Варира от 4,8 % в Малта до 21,3 % в Унгария.

Дял на разходите за пренос и разпределение за битовите потребители на електроенергия

Разходите за пренос и разпределение се отчитат само веднъж годишно, в края на второто полугодие. Този раздел се отнася до данни за 2021 г. Разходите за разпределение съставляват най-голям дял в сравнение с разходите за пренос. Това е нормално за всички видове мрежи, включително и за електроенергийната система.

Преносната мрежа се използва за предаване на големи количества енергия на големи разстояния. Разпределителната мрежа обикновено е онази част от системата, към която са свързани потребителите. Разпределителната мрежа е по-гъста от преносната, поради което се очаква делът й в разходите да бъде по-висок.

Държавите с по-малка гъстота на населението се нуждаят от по-обширна преносна мрежа, за да посрещнат нуждите си. Нейните разходи са по-високи в сравнение със страните с по-висока гъстота на населението. По-малките държави с по-гъсто население използват предимно разпределителната си мрежа.

През 2021 г. Люксембург (100,0 %), Словакия (91,3 %) и Финландия (90,0 %) имат най-висок дял на разходите за разпределение. От друга страна, през 2021 г. Естония (37,0 %), Полша (30,4 %) и Кипър (29,1 %)  имат по-голям дял в разходите за пренос.

(Series 1=Transmission costs; Series 2=Distribution costs)

Източник: Евростат