Насърчаването на лоялна конкуренция и на лесен достъп до различни доставчици е от първостепенно значение на държавите членки, за да се позволи на потребителите да се възползват от възможностите на либерализирания вътрешен пазар на електроенергия съгласно европейското законодателство. В България до момента небитовите потребителите на високо и средно напрежение купуват електроенергия на свободно договорени цени. От началото на месец юни са инициирани промени в българското енергийно законодателство, които предвиждат още една група небитови потребители – тези на ниско напрежение – да излязат на свободния пазар на електроенергия.
Пред тези потребители, които нямат пазарен опит, сигурно възникват множество различни въпроси, между които, какво ще стане, ако не изберат доставчик на електроенергия в указаните законови срокове или в хода на времето нещо извънредно се случи с избрания от тях доставчик, което да го възпрепятства да им достави договорената електроенергия? За такива случаи в европейската практика и в българското законодателство е предвидена фигурата на доставчик от последна инстанция, с която можете да се запознаете в настоящата ни публикация.
Доставчик от последна инстанция – функции
Още в Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (Електрическа директива), в контекста на универсалната услуга беше въведена и фигурата на Доставчик от последна инстанция с оглед осигуряване на защита на потребителите при фалит на доставчика.
В ревизираната Електрическа директива 944/2019 (чл. 27) постановката не е променена. Държавите членки следва да гарантират, че всички битови клиенти и малките предприятия се ползват от универсална услуга, а именно от правото да им се доставя електроенергия с определено качество в рамките на тяхната територия, на конкурентни, лесно и ясно съпоставими, прозрачни и недискриминационни цени. За гарантиране на предоставянето на универсална услуга държавите членки може да определят доставчик, който да действа в краен случай. Но дори в новата директива конкретно описание за отговорностите и функциите на доставчика от последна инстанция все още липсва.
Повечето държави-членки са въвели механизъм Доставчик от последна инстанция (ДПИ), обхващащ различни функции, сред които най-широко разпространената е създаването на механизъм за защита в случай на фалит на доставчик или ако лицензът на доставчик бъде отнет. Тази защита се разглежда като „универсална функция“ на ДПИ, макар да не е изрично посочена в директивата.
На графиката по-долу може да се види какви други функции изпълняват ДПИ в някои европейски страни, освен спомената по-горе, която е и най-разпространена.
Източник: ACER Market Monitoring Report 2018 –Consumer Empowerment Volume
Въпреки че често в европейската практика механизмът за ДПИ може да бъде използван при неактивни клиенти и такива, които имат трудности при заплащането на консумираната електрическа енергия, при някои държави тези функции се поемат от т. нар. доставчик под подразбиране, които може да не е идентичен с ДПИ.
Как се определят цените на ДПИ?
Европейското законодателство не предоставя насоки към държавите – членки как да бъдат определени цените на ДПИ. Използват се два основни подхода, базирани на това кой поема инициативата:
- Подход отгоре – надолу, при който националният регулаторен орган или законодателството определят размера на тарифата на ДПИ;
- Подход, при който инициативата идва от доставчика.
ДПИ предлага цена на националния регулаторен орган за одобрение или трябва да следва предварително определена рамка.
Например, цената на ДПИ може да бъде пряко свързана със средната цена на пазар ден-напред на конкретна борса за електрическа енергия, публикувана на уебсайта на електроенергийния пазарен оператор (Латвия). Алтернативно, рамката може да определи, че цената на ДПИ е законово обвързана със спот цената на борсата и с предварително определена надбавка, одобрена от регулатора (Дания). В други държави-членки цените на ДПИ трябва да бъдат одобрени или приети от регулатора, понякога при конкурсна процедура за подбор (Великобритания).
Цените на енергията на ДПИ в повечето европейски държави са средно по-високи от цените, плащани от потребителите, обслужвани от другите доставчици. Това може да означава, че ДПИ е компенсиран за поемането на допълнителни задачи. Освен това няма нито една държава-членка, в която енергията, продадена от ДПИ, като цяло да е по-евтина спрямо сравнителен стандартен продукт. ACER намира това за добра практика, тъй като тя стимулира потребителите да преминат към доставчик, различен от ДПИ. Ако цената на ДПИ е определена като по-ниска от средната пазарна цена, съществува риск от изкривяване на пазара, тъй като обезкуражава потребителите да прекъснат взаимоотношения с ДПИ и да си потърсят доставчик на свободния пазар. В няколко държави-членки обаче цените на ДПИ зависят от конкретния случай, тъй като не се определят от националния регулатор и / или от нормативни документи, а по-скоро от самия ДПИ. Други държави-членки пък все още нямат опит с цените на ДПИ, тъй като досега не е била осъществявана такава доставка.
Източник: ACER Market Monitoring Report 2018 –Consumer Empowerment Volume
