В последния си доклад Трансформиране на електропроизводствения сектор на ЕС  Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) анализира потенциалното развитие на мощностите за електропроизводство до 2030 г., съпоставяйки го с оптималния сценарий за декарбонизация от Енергийната пътна карта на ЕС до 2050 г. Докладът прави извода, че комбинацията от нови мощности на изкопаеми горива и продължаването на проектния живот на съществуващите мощности може да повлияе негативно върху постигането на климатичните цели на ЕС.

През 2009 ЕС си постави целта да намали до 2050 г. емсиите на парникови газове с 80-95% в сравнение с нивата от 1990 г. Декарбонизацията на електропроизводството е от критично значение за постигане на тази цел, тъй като това е секторът с най-големи емисии на парникови газове в ЕС, отговорен за една трета от свързаните с енергетиката емисии и за около половината от емисиите по европейската Схема за търговия с емисии. Понастоящем над 50% от електричеството в ЕС се произвежда от декарбонизирани източници като ВЕИ и ядрена енергия.

Докладът сравнява хипотетичното развитие на мощностите на изкопаеми горива чрез разширяване на експлоатационния живот на съществуващите мощности с 10 години (в сравнение със средните стойности – 40 години за въглищни централи, 35 години за газови ТЕЦ и 40 години за централи на нефт) и съпоставя получените резултати с оптималния сценарий за декарбонизация. „Европа сега произвежда четири пъти повече вятърна енергия и 70 пъти повече слънчева енергия в сравнение с 2005 г. Това е добра новина, но е необходима ясна напредничава инвестиционна стратегия по отношение на електропроизводството от изкопаеми горива, за да можем да изпълним дългосрочните си цели за намаляване на емисиите на въглероден двуокис. Европа е решена да декарбонизира икономиката си, затова не можем да си позволим да заключим инвестициите си в емисионноинтензивни технологии. Инвестирането във ВЕИ и в енергийна ефективност осигурява най-добрата дългосрочна възвръщаемост на парите ни“ заяви Hans Bruyninckx, изпълнителен директор на ЕАОС, при представянето на доклада.

Докладът прави следните заключения:

• Доколкото въглищните мощности са относително стари и вече към края на проектния си живот, има значителен потенциал за декарбонизация на сектора просто чрез своевременното им извеждане от експлоатация. Газовите мощности от друга страна са доста по-нови и по-подходящи да подкрепят непостоянното ВЕИ-производство.
• Операторите се стремят да удължават живота на мощностите на изкопаеми горива отвъд историческите им средни стойности. Ако тази тенденция продължи, това ще доведе до излишък на такива мощности между 2020 и 2030 година.
• Проблемът се усложнява допълнително поради инвестициите, необходими за привеждане в съответствие с прилагането на таваните на емисии, произтичащи от Директива ЕС 2010 за индустриалните емисии. Анализът не отчита предстоящото приемане на заключителния доклад за Най-добрите налични технологии за Големи горивни инсталации, който ще постави още по-стриктни ограничения в емисионните нива и ще предизвика преглед и възможна ревизия на разрешителните по Директивата за индустриалните емисии.
• Направените регионални оценки водят до извода, че Централна и Източна Европа и Югоизточна Европа са с най-нисък риск от въглероден „монопол“ поради процеда на извеждане на експлоатация на стари мощности и/или ограничените инвестиции в нови мощности на органични горива.
• Паневропейският подход по отношение на енергетиката и околната среда редуцира необходимостта от резервни производствени мощности на национално ниво.

В заключение ЕАОС препоръчва извеждане от експлотация на стари цетрали, които се нуждаят от инвестиции за привеждане в съответствие с Директивата за индустриални емисии и пренасочване на финансовите срества в нисковъглеродни технологии. Потенциалното въвеждане на механизми за заплащане на мощности също би породило риск от насърчаване на инвестиции в изграждане на нови или удължаване живота на съществуващи мощности на органични горива. Подчертава се необходимостта от осигуряване на своевременна информация и дългосрочни прогнози за развитието на мощностите на органични горива, за да се постигне по-добра консистентност на политиките по енергетика, климат и околна среда.