Евродепутатите призоваха в сряда (05.02.2014г.) за намаляване с 40 % на емисиите на CO2, за 30% дял на енергията от възобновяеми източници в общото крайно потребление на енергия и за 40% подобряване на енергийната ефективност до 2030 г. като продължение на дългосрочната политика на ЕС за изменението на климата. Тези цели трябва да бъдат задължителни и правно-обвързващи на ниво държави-членки, казват те. По време на същата парламентарна сесия депутатите разкритикуваха неотдавнашните предложения за енергетиката и климата на Европейската комисия (публикувани на 22.01.2014г.) като недалновидни и неамбициозни.

В своята резолюция, приета с голямо мнозинство на 5 февруари 2014г., Европейският парламент призова страните от ЕС и Комисията да поставят европейска цел за намаляване на емисии на парникови газове с поне 40% до 2030 спрямо нивата от 1990г. Парламентът настоява и за цел за повишаване на енергийната ефективност с 40% в ​​съответствие с проучването на разходно-ефективния потенциал за това, както и за ангажимент за дял от най-малко 30% ВЕИ в общото крайно потребление на енергия.

Тези цели трябва да бъдат задължителни, казват депутатите, и да се изпълняват чрез отделни национални цели като се вземе предвид положението във всяка държава-членка и нейния потенциал.

„Цената на енергията оказва сериозно въздействие върху компаниите, промишлеността и, по- специално, върху нашите граждани. Ако искаме да намалим европейския енергиен внос, трябва да произвеждаме повече в Европа и то чрез по-добро и по-ефективно използване на ресурсите“, казва съ-докладчика от страна на  Комисията по околна среда, Anne Delvaux (Белгия). „Ако ние имаме разнообразен енергиен микс с по-висока енергийна ефективност, това е най-добрият вариант, за да се намалят емисиите на парникови газове, да се насърчи създаването на нови технологии и иновации и това на работни места, както и да се стимулира трансформирането на нашите икономики в зелени икономики. Ето защо имаме нужда от три задължителни цели“, добави тя.

„Настоящият резултат не е задоволителен. Ние обещаваме на себе си, на гражданите на Европа и на европейската промишленост, че тази нова политика за климата ще бъде реалистична, гъвкава и икономически ефективна. Това са много добри обещания. Въпреки това, удвояването на целта за намаляване на емисиите след 2020 г. не е реалистично. То е път за намаляване на конкурентоспособността на европейската индустрия“, каза Konrad Szymański (Полша), съ-докладчик от страна на Комисията по промишленост, който оттегли името си от доклада, който беше приет. „Приемането на тези цели преди преговорите в Париж през 2015г. е грешка. Ние не трябва да сваляме всичките си  карти днес пред нашите партньори, преди те да ни кажат какво мислят и възнамеряват. Поставянето на задължителни цели за възобновяемите енергийни източници и за енергийната ефективност не е гъвкав ангажимент. Ние знаем добре, че държавите-членки и отделните сектори имат различни капацитети“, добави той.

 

Притеснения относно слабостта на новите предложения относно изменението на климата

Необвързващата резолюция е следствие на Зелената книга на Комисията, с която бе предизвикан дебат за рамка за 2030г. относно политиките за климата и енергетиката, при положение, че настоящата политическа рамка изтича през 2020 година. Комисията представи предложенията си в този контекст на 22 януари 2014г., определящи по-малко амбициозни цели, посрещнати със скептицизъм от членовете на Европейския парламент, изразили особена загриженост във връзка с някои от текстовете. За членовете на Европейския парламент съобщението на Комисията е късогледо и неамбициозно на няколко нива, по-специално що се отнася до липсата на национални цели за възобновяема енергия и каквито и да било смислени нови действия за стимулиране на енергийната ефективност, казват евродепутатите.