До 2023 г. почти една четвърт от цялата енергия, потребявана в ЕС, идва от възобновяеми източници. Това е два пъти повече спрямо 2010 г., когато делът е бил 12,5 %. Въз основа на този напредък и за да се запази темпото, през 2023 г. държавите от ЕС си поставят обвързваща цел: до 2030 г. делът на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс да достигне поне 42,5 %.
Използването на енергия от възобновяеми източници като вятър, слънце и вода предлага устойчива и изключително важна алтернатива на изгарянето на изкопаеми горива, като позволява производството на собствена чиста, сигурна и достъпна енергия в Европа. През 2024 г. почти половината от потребностите от електроенергия могат да бъдат покрити от възобновяеми източници. С декарбонизацията на икономиката темповете на електрификация трябва да се увеличат значително, както и търсенето на решения за съхранение.
Въпреки че възобновяемите източници не могат да бъдат изчерпани по същия начин като изкопаемите горива, те са „променливи“, което означава, че тяхната наличност варира. Затова е важно да се инвестира в технологии, които да помогнат за преодоляване на този проблем. Именно тук решенията за съхранение на енергия, като например батериите, играят ключова роля. Технологичното развитие и навлизането на пазара вече оказват положително въздействие върху сектора на съхранението: според Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) разходите за съхранение на енергия от батерии са намалели с 93 % от 2010 г. насам.
Водната енергия – водещо решение за съхранение
Помпено-акумулиращите водноелектрически централи са най-широко използваната технология за съхранение на енергия в световен мащаб. Те работят чрез изпомпване на вода в резервоари, когато в мрежата има излишък от електроенергия – например в слънчев или ветровит ден – и освобождаването й, когато е необходима повече енергия.
В ЕС е инсталиран капацитет от 46 GW помпено-акумулираща водна енергия, което представлява почти една четвърт от общия капацитет в световен мащаб.
Освен това, между 2019 и 2021 г. компаниите от ЕС са отговорни за 29 % от изобретенията с висока стойност в областта на водната енергия в глобален план.
Интересът към батериите расте
Често батериите се свързват с телефони, лаптопи или часовници, но всъщност потребителската електроника представлява едва 2 % от глобалното потребление на батерии през 2023 г. В същото време приложенията за мобилност (като батерии за електрически превозни средства) и стационарните системи за съхранение на енергия заемат съответно 86 % и 12 %. Това очертава ясно ефекта, който енергийният преход и електрификацията оказват върху стимулирането на глобалното търсене на батерии.
Според Международната агенция по енергетика, средното глобално търсене в енергийния сектор – както за батерии за електрически превозни средства (ЕПС), така и за системи за съхранение – за една седмица през 2024 г. е по-голямо от общото търсене за цяла година само десетилетие по-рано. В този контекст през 2024 г. секторът достигна историческия крайъгълен камък от 1 TWh търсене на батерии.
В ЕС, според тримесечния доклад за европейските пазари на електроенергия, през първите три месеца на 2025 г. са продадени над 620 000 нови електрически леки автомобила. Това е рекорд за първо тримесечие и представлява 15 % ръст спрямо същия период на предходната година, като делът на електромобилите в пазара на нови леки коли в ЕС достига 21 %.
Сигурност на доставките на батерии в ЕС
Секторът на батериите е силно конкурентен в световен мащаб. Според доклада на Обсерваторията за технологии за чиста енергия за 2025 г., ЕС има 8 % дял от глобалния производствен капацитет за литиево-йонни батерии през 2023 г., което е довело до около 90 000 преки работни места, в сравнение с 61 000 през 2022 г. Въпреки това ЕС все още разчита на внос за покриване на около 50 % от потреблението си, като през 2023 г. приблизително 83 % от световния производствен капацитет е съсредоточен в Китай.
В тази връзка ЕС е твърдо решен да намали разликата с Китай и САЩ и да се утвърди като световен лидер в тази ключова индустрия.
През юли 2025 г. Европейската комисия обяви общо 852 млн. евро за стратегически инвестиции в шест пионерски проекта за производство на батерийни клетки за електрически превозни средства под формата на безвъзмездни средства от Иновационния фонд. Това последва съобщението на Комисията от 2023 г. за укрепване на производствения капацитет на ЕС чрез отпускане на целева подкрепа до 3 млрд. евро за стимулиране на инвестиции в местни мощности, с цел намаляване на зависимостта от чуждестранни доставчици.
Регламентът на ЕС за батериите, който влезе в сила преди две години, гарантира, че амбициите на Европа няма да бъдат свързани с високи екологични разходи. Той подкрепя целите за кръгова икономика и нулево замърсяване и засилва стратегическата автономност на ЕС по отношение на батериите.
Нови решения за съхранение на енергия
Освен в областта на батериите и помпените водноелектрически централи, ЕС е на второ място след САЩ по брой компании, разработващи нови технологии за съхранение на енергия, и води в сферата на системите за съхранение с течен въздух.
Между 2019 и 2021 г. ЕС е подал 277 заявки за изобретения, като 54 % от тях се оценяват като изобретения с висока стойност. За сравнение, Китай е подал 5 000 заявки, но само 3 % от тях са с висока стойност. Въпреки това и в двата региона се наблюдават сходни нива на качествени разработки.
Липсата на надеждни данни остава предизвикателство при анализа на нововъзникващите пазари за съхранение на енергия. Европейският регистър за съхранение на енергия на Комисията, стартирал през март 2025 г., може да помогне за преодоляване на този проблем. Това е първият по рода си инструмент на европейско ниво, който предлага информационно табло в реално време за нивата на съхранение на енергия в Европа, обхващайки целия спектър от технологии.
За повече информация: ЕК
