На 25 май 2016 г. Европейският парламент прие на пленарно заседание създаден по негова инициатива доклад за „Новата сделка за енергийните потребители“. Макар и по-балансиран от първоначалния проект, предложен от Комисията по Индустрия, изследвания и енергетика (докладът подчертава, че „отворени, прозрачни и конкурентни добре регулирани пазари са важни, за да се поддържат ниски енергийните цени, да се стимулират иновациите и да се подобри обслужването на клиентите“) той прави и някои разрушителни предложения по отношение на фактурирането, сравнимостта на офертите, регулациите за DSO и просюмърите.
Слушайки оценката на евродепутат Тереза Грифин за състоянието на настоящите пазари на дребно, не би трябвало да сме изненадани от общия тон на доклада “Енергийните пазари на дребно в ЕС но функционарит както трябва и потребителите са принудени да плащат твърде скъпо за този провал. Повече от 50 милиона граждани на ЕС живеят в енергийна бедност. Те биха желали да инвестират в енергийна ефективност и проекти за производство за собствени нужди, но са затормозени от административни бариери и високи първоначални разходи за инвестицията. Енергийните сметки стават все по-сложни и гражданите не са в състояние да сравняват енергийните оферти или лесно да сменят доставчиците си.“
През последните седмици EURELECTRIC отделя много време за срещи с евродепутати, в опит да представи по-точна картина на действителността и да посочи причините, в които се коренят съществуващите проблеми на пазара на дребно. Включително и поради това окончателният доклад е по-балансиран от проекта, например: отчита се, че „целта на Третия енергиен пакет все още не е напълно постигната във всички страни-членки“, като се препоръчва да се изследват „мерки, позволяващи на цените на дребно да отразяват цените на едро и по този начин да се обърне тенденцията за все по-нарастваща пропорция на фиксираните елементи в енергийните цени, в частност добавки и такси“ или призива за „по-добра координация на ниво ЕС за справяне с енергийната бедност чрез споделяне на най-добри практики между страните-членки“.
Въпреки това, редица противоречиви предложения все пак са си проправили път в доклада. Той препоръчва „повишаване честотата на фактуриране на енергийните сметки“, изисква „да се гарантира приоритетен достъп до мрежата и приритетно диспечиране на ВЕИ“, “страните-членки да въведат нетни системи за измерване, за да се подкрепи производството за собствени нужди и енергопроизводството в кооператив” и призовава за “развитието на широка, обща и неколичествена дефиниция на енергийната бедност.”
Освен това докладът е особено изобилен на неясни, по същество неприложими предложения. Например, изисква ЕК да развие „допълнителни индикатори за добре функциониращ, ориентиран към потребителите енергиен пазар“, които „да отчитат … икономическото влияние върху енергийните потребители от смяната на енергийните доставчици“. По-късно препоръчва Комисията и страните-членки „да предприемат необходимите стъпки за да гарантират, че ползите от нарастващите нива на взаимосвързаност на националните мрежи няма да бъдат трансферирани към операторите на разпределителни системи, а ще бъдат директно трансформирани в ползи за крайните клиенти.“
