Начало НовиниАнализиСъбитияЕвропейския електроенергиен сектор за новия пазарен модел на ЕС

Върни се назад

Назад

Европейския електроенергиен сектор за новия пазарен модел на ЕС

Европейския електроенергиен сектор за новия пазарен модел на ЕС

В писмо до държавните ръководители на държавите членки на ЕС в навечерието на заседанието на Европейския съвет на 23-24 март 2023 г. президентът и главният секретар на Евроелектрик представиха вижданията на европейската електроенергийна индустрия за предложения реформиран модел на електроенергийния пазар, обявен от ЕК.

Европейският енергиен сектор приветства неотдавнашното предложение на Европейската комисия, целящо структурно реформиране на европейския електроенергиен пазар, така че електрификацията да се превърне в естествен избор за декарбонизиране на Европа и намаляване на зависимостта от вноса на изкопаеми горива, се отбелязва в писмото. Енергийният сектор обаче иска да подчертае следните важни акценти:

Запазване на това, което работи

Стълбовете, които направиха тази рамка толкова ефективна – разходна ефективност, европейска интеграция, конкуренция – трябва да се запазят и укрепят. На първо място, единственият изход от тази криза е истински европейски вътрешен енергиен пазар. Нуждаем се от повече, а не от по-малко Европа и вътрешният енергиен пазар не подлежи на обсъждане. Европейското сътрудничество и интеграцията на пазарите на електроенергия донесоха значителни ползи през последните 20 години, и още повече именно през миналата година, когато пазарът се запази стабилен въпреки големия външен шок в доставките.

Предложението правилно запазва краткосрочните пазари на едро, основани на пределни (маргинални) цени и merit order. Подобна система е от съществено значение за ефективното функциониране на енергийната система и трансграничната търговия и следователно намалява нестабилността въпреки изключителните обстоятелства, предизвикани от енергийната криза. Енергийната индустрия призовава да се запази този подход, тъй като връщането към регулирано /държавно/ ценообразуване на енергията не е правилната предпоставка за единен и сплотен Съюз.

Премахване на това, което не работи

Така формулирано предложението с право позволява поетапно премахване на извънредните мерки, по-специално така наречения „таван на инфрамаргиналните приходи“. Реформата на устройството на електроенергийния пазар е повод да се засили интеграцията на вътрешния енергиен пазар, а не да се отслаби. Спешните мерки следва да се разработват ad hoc, за да отговорят на специфичните нужди на кризисните ситуации, и винаги следва да бъдат целенасочени, временни и ограничени във времето.

Какво може да се подобри

Въпреки че кризата показа устойчивостта и ползите от интегрирания европейски пазар, тя също така открои някои области за потенциални подобрения на пазарната структура. По-специално, необходимо е да се развият дългосрочни пазари в цяла Европа.

Предложението правилно се фокусира върху подобряването на възможностите за дългосрочно хеджиране и сключване на договори. Това е най-сигурният начин да се даде възможност на клиентите да хеджират бъдещата цена на електроенергията си, като същевременно се намали инвестиционният риск. Форуърдното хеджиране, споразуменията за закупуване на електроенергия и договорите за разлика (CfD) имат своята роля за намаляване на инвестиционния риск и за намаляване на излагането на потребителите на краткосрочни колебания. Положително е, че предложението на Комисията не засяга съществуващите активи, нито задължава новонавлизащите производители да подписват договори за разлика – подобен подход би подкопал значително сигурността на инвеститорите.

Какво се нуждае от допълнителен анализ

Безпокойство предизвикват редица предложения, които изглеждат преждевременни и изискват по-задълбочено разглеждане на въздействията. Предвид някои от непредвидените последици, които тези идеи могат да имат, по-оптимален подход би могъл да бъде обсъждането на тези предложения в следващия мандат на Комисията въз основа на подробни оценки на въздействието.

Предложението въвежда контрапродуктивни задължения за хеджиране. Разпоредбите относно повишаването на устойчивостта на доставчиците са добре дошли и необходими, но по-ефективен инструмент на политиката би било въвеждането на насоки за рамка за устойчивост, като по този начин се даде възможност на националните регулаторни органи да извършват редовни стрес тестове и да въведат изисквания за докладване за доставчиците. Това би гарантирало надеждност, като същевременно би дало възможност на отговорните търговци на дребно да оптимизират своята стратегия за хеджиране и по този начин да намалят разходите на потребителите.

Предложението за разработване на регионални виртуални хъбове от страна на операторите на преносни системи като начин за стимулиране на ликвидността на форуърдните пазари не адресира прецизно съответните въпроси и може силно да наруши функционирането на пазарите. Такива технически варианти на политиката следва по-скоро да бъдат разгледани като част от специалния преглед на Forward Guidelines и да бъдат подложени на задълбочена оценка на въздействието.

В други случаи предложените мерки за стимулиране на гъвкавостта (намаляване на пиковите натоварвания, схеми за подпомагане на гъвкавостта, оценка на нуждите от гъвкавост и цели) противоречат на технологично неутралния и пазарно ориентиран подход.

Накрая, предложението не разглежда в достатъчна степен огромните инвестиции в мрежата и предизвикателството на цифровизацията, необходими за по-нататъшното електрифициране. Ползите от възобновяемите енергийни източници и гъвкавостта на потребителите могат да бъдат извлечени само до степента, до която се развива мрежата. Даването на възможност на мрежовите оператори да правят изпреварващи инвестиции е положително. Реформата обаче следва да гарантира, че дизайнът на мрежовите тарифи осигурява правилните стимули за системните оператори, като съчетава своевременно признаване на „класическите“ инвестиции във физически мрежи и адекватна възвръщаемост с гъвкаво отразяване на оперативните разходи и премахва всички съществуващи пречки на национално равнище.

Следващи стъпки

Електроенергийната индустрия остава ангажирана с целта си да бъде двигател на процъфтяваща, конкурентоспособна и климатично неутрална европейска икономика. На 29 март Eurelectric ще даде допълнителен принос към реформата на дизайна на електроенергийния пазар, като публикува съвсем конкретни политически препоръки за допълнително овластяване на потребителите, стимулиране на инвестициите в чиста енергия и гарантиране на сигурността на доставките в променящата се енергийна система.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: