Данъците, свързани с климата, са важен политически инструмент, използван от ЕС и неговите държави членки за постигане на дългосрочните цели за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) и ограничаване на глобалното затопляне в съответствие с Парижкото споразумение. Тези данъци налагат такси върху стоки и услуги, чието производство или употреба генерира емисии на парникови газове, като целта им е да направят замърсяващите дейности по-скъпи. По този начин те насърчават предприятията и потребителите да намалят въглеродния си отпечатък. Данъците могат да се прилагат пряко върху емисиите или въглеродното съдържание на изкопаемите горива, както и непряко чрез облагане на енергийните продукти или моторните превозни средства.

Политиките за смекчаване на последиците от климатичните изменения могат да бъдат под формата на пазарни (фискални) и непазарни инструменти (като регулации или информационни мерки), които стимулират промяна в поведението и водят до значителни трансформации в секторите с високи въглеродни емисии.

Климатичният данък представлява екологичен данък върху дейности, стоки или услуги, които оказват негативно въздействие върху климата. Този вид данък е специално създаден с цел да насърчава поведение, водещо до намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ). Данъчните категории, считани за свързани с климата, включват:

• Енергийни данъци – данъци върху производството на енергия и върху енергийните продукти, използвани както за транспортни, така и за стационарни цели. Те включват и данъците върху въглеродния диоксид (CO₂), които се налагат върху въглеродното съдържание на изкопаемите горива. Приходите на правителствата от търговете с квоти за емисии по Схемата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS) се разглеждат като подгрупа на данъците върху CO₂.

• Транспортни данъци – данъци, свързани със собствеността и използването на моторни превозни средства, както и данъци върху друго транспортно оборудване и свързани транспортни услуги.

Енергийни данъци

Енергийните данъци са основният източник на приходи от екологични данъци в ЕС, като съставляват около три четвърти от общите приходи от този вид данъци. Те се налагат върху енергийни продукти, използвани както за транспортни, така и за стационарни цели. Включват също данъци върху въглеродното съдържание на изкопаемите горива (данъци, свързани с CO₂), както и приходи от търговете за квоти за емисии в рамките на Схемата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS).

Съгласно данни на Евростат, през 2023 г. приходите от енергийни данъци в ЕС възлизат на 261 млрд. евро. Въпреки това, в съпоставка с други икономически показатели, тази сума представлява едва 1,5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС и 3,8 % от общите държавни приходи от данъци и социални вноски през същата година. Тези стойности са най-ниските, регистрирани от 2008 г. насам, което показва, че през последните години приходите от енергийни данъци нарастват по-бавно в сравнение с БВП и с приходите от други данъци.

През 2023 г. фирмите са допринесли с малко повече от половината от приходите от енергийни данъци (53 %), докато делът на домакинствата възлиза на 44 %.

В периода между 2017 и 2023 г. приходите от данъци, свързани с въглеродния диоксид, в ЕС нарастват значително, съгласно наскоро публикувани данни на Евростат. За този период е отчетено трикратно увеличение на приходите – от 15 млрд. евро до 51 млрд. евро. Данъците върху въглерода се налагат върху въглеродното съдържание на изкопаемите горива, като делът им в общите приходи от енергийни данъци се е увеличил от 6,0 % през 2017 г. на 19,7 % през 2023 г.

През 2023 г. домакинствата в ЕС допринасят с 44% от приходите от енергийни данъци.

Транспортни данъци

Транспортните данъци са вторият по големина източник на приходи от екологични данъци в ЕС, като съставляват малко под 20 % от общия им размер. Те се състоят предимно от такси, свързани с притежаването и използването на моторни превозни средства. През 2023 г. приходите от транспортни данъци в ЕС възлизат на 64 млрд. евро, което съответства на 0,4 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС и 0,9 % от общите държавни приходи от данъци и социални вноски.

През същата година домакинствата заплащат две трети от транспортните данъци (67 %), докато делът на фирмите е 32 %. Сред икономическите производители най-голям принос имат фирмите от сектора на услугите (включително търговията на едро и дребно), които формират 17 % от общите приходи от транспортни данъци. Следват компаниите от сектора на транспорта и складирането (6 %) и производствения сектор (5 %).

За повече информация: Eurostat