ЕК одобри изграждането на първата британска АЕЦ от 1995 г. насам и първият европейски ядрен проект след Фукушима. Прецедентът вероятно ще бъде използван и от други държави в ЕС, които искат да инвестират публични средства в нови ядрени реактори

Според публикация във Файненшъл таймс, прогнозите за разходите, представени при окончателното обсъждане в ЕК, са значително по-високи от първоначално обявените.

Великобритания спечели одобрението на ЕС за първата атомна електроцентрала на острова за последните 20 години. Правителството получи разрешение да се ангажира с 35-годишна финансова подкрепа за най-голямият и спорен енергиен проект в Европа. Хинкли пойнт С ще струва 24.5 милиарда паунда, според служители на ЕС, цитирани от Файненшъл таймс, много по-висока цифра от 16 млрд паунда, обявени миналата година от EDF, френският контрактор на проекта. Според компанията по-ниската стойност е по цени от 2012 г. и не включва лихви и други финансови разходи по проекта, по времето на строителството и подготовката му.

Хоакин Алмуня, комисар на ЕС за конкуренцията, заяви, че пълните проектни разходи вероятно ще възлязат на около 34 милиарда паунда, включително съфинансирането, което ще ангажират инвеститорите, за да покрият неочаквани проблеми по време на строителството.

Официалното окончателно одобрение за допустимост на държавната помощ от Европейската комисия, с изискването на някои минимални редакции по първоначално внесения документ, дойде след дълбоко разединен дебат, при който четирима (според някои източници петима) еврокомисари са гласували против решението. Според Алмуня окончателното решение е било взето с общо 16 от необходимите 15 гласа ЗА въпреки първоначалните съмнения, тъй като Великобритания е доказала, че е налице „същностен пазарен провал“, поради който „без обществена подкрепа тази инвестиция не може да се осъществи“.

„Това решение няма да създаде какъвто и да е прецедент“, добави той, описвайки Хинкли пойнт С като проект с „безпрецедентен характер и мащаб“.

Според Хенри Пролио, главен изпълнителен директор на EDF, зелената светлина от ЕК дава силен тласък на проекта и ще създаде „видимост“ на пазара, демонстрирайки, че е възможно да се изграждат нови големи енергийни проекти в Европа. EDF ще вземе окончателно инвестиционно решение до края на годината, а планираната централа има за цел да осигури 7% от електроенергията на Великобритания, когато бъде завършена през 2023.

Брюксел първоначално огласи сериозните си възражения по сделката, заявявайки, че тя предоставя разточителни и потенциално незаконни държавни субсидии в размер на 17,6 милиарда паунда за един проект, който по всяка вероятност ще бъде печеливш и без тях. В отговор Великобритания направи няколко изменения и въведе по-строги клаузи в договора, ограничаващи свръхпечалбите и свръхкомпенсирането на разходите на частните инвеститори за период от 60 или повече години.

Въпреки че това надви аргументите на органите по конкуренцията на ЕС, не успя да успокои възраженията на критиците на ядрената енергия, които се опасяват, че решението ще изчисти пътя за ново поколение свръхсубсидирани ядрени централи в цяла Европа.

Стана ясно, че Ед Дейви, министър на енергетиката на Великобритания, още през септември се е договорил за окончателните условия с Хоакин Алмуния, но окончателното одобрение от пълната колегия от 28-те комисари на ЕС е станало факт на 8 октомври 2014 г. Сред комисарите, изразили опасения по сделката преди срещата в сряда, са  Кони Хедегор, комисар на климата и Янез Поточник, околна среда. Йоханес Хан, австрийският комисар, отговорен за регионалната политика, не е подкрепил положителното становище и по време на самото гласуване, а Виена вече обяви, че ще заведе иск срещу проекта.

Пролио неглижира хода на Виена, заявявайки, че не вижда в него реална заплаха за бъдещето на проекта.

Основният двигател за положителния изход от гласуването на ЕК според Файненшъл таймс е бил настоящият енергиен комисар от Германия Гюнтер Йотингер. Йотингер е изразил резерви в съответствие с германската политика в областта на ядрената енергетика, но въпреки това не е гласувал против схемата.

От решаващо значение за EDF е фактът, че няма промяна на „гарантираната цена“ за мегаватчас, което осигурява постоянни приходи на инвеститора, позволяващи му да покрие разходите си. Екипът, който ще изгради и експлоатира двата нови EPR реактора в Хинкли пойнт С в Съмърсет, се ръководи от EDF Group, която ще притежава 45-50% дял. EDF има писма за намерение от Китайската Национална Ядрена Корпорация (CNNC) и Китайската Генерална Ядрена Корпорация (CGN) за подялба помежду им на други 30-40% от собствеността, а проектантът на реакторите Areva ще поеме 10%. EDF продължава преговорите с потенциални заинтересовани страни за оставащите 15%.  Консорциумът стана възможен след като EDF и английското правителство приключиха преговорите си по схемата Договори за разлики, която ще бъде приложена, за да се гарантират постоянни /фиксирани/ приходи от енергията, произвеждана от бъдещата ядрена централа. Споразумението беше подписано преди година при гарантирана цена от £92.50 (плюс добавка за инфлационна индексация) на мегаватчас за електроенергията, произведена в Хинкли пойнт С, близо 2 пъти по-висока от настоящите цени на електроенергията на острова. В номинално изражение това означава, че през 2058 г., когато е последната година от схемата, цената ще стигне до £279 за мегаватчас.

Стана ясно, че Комисията е изискала в договора на правителството с инвеститора да се включат клаузи, гарантиращи спазването на механизма за „споделяне на ползите“, в случай, че по време на строителството, при договаряне на финансирането за проекта или при продажбата на капитала на бъдещата централа бъдат реализирани по-добри от прогнозираните финансови параметри, както и в случай, че при продажбата на произвеждата от централата електроенергия на пазара бъдат постигнати по-високи печалби от гарантираната в договора цена.

Например, за целия жизнен цикъл на централата всяка печалба, надхвърляща 13,5% възвръщаемост, ще бъде поделяна между собственика и данъкоплатците в съотношение 40 към 60 процента. В първоначалния вариант на договора за разлика се предвиждаше разпределнието да е 50 на 50 процента при 15% норма на печалба. Увеличение на дела на печалбата дори само с един процент ще генерира спестявания от над £1.2 милиарда.

Екоактивисти вече атакуваха решението в съда. Според Андреа Карта, юридически представител на Грийнпийс в ЕС, сделката е доказателство, че „ЕК се е продала на ядрената индустрия за сметка на данъкоплатците и околната среда. Тя е такова въпиющо нарушение на правилата за конкуренция, че Комисията се излага пред огромни юридически предизвикателства. Решението е лошо за всички без EdF.“

Зелените депутати в ЕП също побързаха да се подредят сред критиците на сделката. Британският евродепутат от групата на Зелените Моли Скот Кетън заяви, че „извън всяко съмнение щедрите условия, които правителството на Обединеното кралство предлага на EdF, представляват неразрешена държавна помощ по смисъла на правилата на ЕС. Скандалното е, че един от заключителните актове на комисията Барозу е да си затвори очите за сделката Хинкли, като своеобразно танто за танто със схемата на Германия за подкрепа на възобновяемата енергия.“

Както отбелязва в. Капитал в статията си от 8 октомври 2014 г., на другия полюс са представителите на голямата енергийна индустрия.

„Случаят може да се окаже прецедент за държави като Чехия, Литва и Полша, които искаха насоки за позволеното ниво на държава помощ в изграждането на нови АЕЦ или за разширяване на действащи централи.

Ядрената енергия осигурява 20% от потреблението на електроенергия във Великобритания, отбелязва Reuters. По изчисления на британското правителство от миналата година новите ядрени мощности, включително и тези в Хинкли пойнт, през 2030 г. ще намалят сметката за ток на потребителите със 77 паунда (97.7 евро). „Днешната новина ще бъде добре дошла не само за свързаните с проекта в Хинкли пойнт, но и от много други компании, които искат да инвестират в ядрена енергетика в Обединеното кралство и в Европа като цяло“, каза Джонатан Коб, старши съветник в Световната ядрена асоциация. Чешката енергийна компания CEZ следеше внимателно сделката, тъй като иска да разшири своята собствена АЕЦ „Темелин“. „Имаше аргумент, че това никога няма да стане, ако финансирането е публично. Сега обаче Брюксел одобри британския проект“, каза изпълнителният директор на CEZ Даниел Бенес миналия месец, когато имаше неокончателно одобрение от ЕС. „Винаги е добре някой голям да разчисти пътя пред теб“, допълни той.“ (в. Капитал)

 

Още по темата от EMI

UK договори първите ядрени реактори след Фукушима
ЕС Държавна помощ – твърдо да за инфраструктура и ЕЕ, под условие за генериращи мощности и ВЕИ