Следващата седмица Европейската комисия започва проверката на  на българския енергиен сектор

Пресцентърът на Министерски съвет съобщи на 9 април 2013 г., че е получено потвърждение от Европейската комисия за започващата проверка на българския енергиен сектор. Писмото е изпратено от комисар Гюнтер Йотингер. Проверката започва следващата седмица. Тя ще се ръководи от представители на Генерална дирекция „Енергетика“ на ЕК.

Експертите ще прегледат законодателната рамка и структурните компоненти на българския енергиен сектор като целта е да бъдат идентифицирани най-важните проблеми в сектора.

В нейния ход експертите на ЕК ще проведат двустранни срещи с екипите на МИЕТ, ДКЕВР и мениджъри на големи дружества от енергийния сектор. Проверката ще се фокусира върху следните ключови теми:

• правомощията и независимостта на националния регулатор;
• БЕХ и ролята му на българския енергиен пазар;
• структурата и дейността на националния електроенергиен пазар;
• структурата и дейността на националния газов пазар, като се има предвид диверсификацията и спецификите на производството на газ;
• механизмите на ценообразуване в енергетиката.

Проверката беше договорена по време на посещението на министър-председателя Марин Райков, вицепремиера Екатерина Захариева и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев в Брюксел.

Контекст

По-голямата част от посочените теми са постоянен обект на мониторинг и анализ на Европейската комисия във връзка с прилагането на Третия либерализационен енергиен пакет и състоянието на общия европейски вътрешен пазар на електроенергия и природен газ и заключенията й по тях бяха подробно отразени в Съобщението на ЕК от ноември 2012 г.

Ключовите въпроси пред България относно функционирането на вътрешния енергиен пазар бяха посочени от Комисията още тогава (вж. линка по-горе):

„По отношение на електричеството системата на обществен доставчик, която бетонира пазарната доминация на НЕК, трябва да бъде елиминирана, за сметка на по-пазарен подход, при който производителите и потребителите са свободни да избират своите договорни партньори. Успоредно с изпълнението на задълженията за предоставяне на универсална услуга и за ефективна защита на уязвимите потребители, България трябва постепенно да премахне регулираните цени и да елиминира базирините на транзакции такси за междусистемен пренос, които блокират свободния трансграничен обмен на електроенергия. Страната трябва да продължи работата си по организиране на електроенергийна борса, за да подпомогне организираната търговия с електричество и да повиши интеграцията със съседните държави, каквито бях препоръките на Съвета.

Трябва да се осигури независимостта на операторите на преносната и разпределителните мрежи и да се организира правилно функциониращ балансиращ пазар. България трябва да гарантира независимостта на националния регулаторен орган – ДКЕВР.

Що се отнася до газовия пазар, България трябва да изгради организиран пазар на едро, с цел да предостави възможност на конкуренти на Булгаргаз да навлязат на пазара. Трябва да бъде приложено изискването за предоставяне на пълен достъп на трети страни до газопреносната мрежа, включително възможността за виртуални обратни потоци за всички газопроводи.

Националната газопреносна система трябва да бъде напълно свързана с „транзитната“ система и източниците на доставки да бъдат диверсифицирани, предвид високата зависимост от внос на природен газ от Русия.

Без да се подценява задължението за осигуряване на адекватна защита на уязвимите потребители, регулираните цени трябва постепенно да бъдат премахнати.

Регулаторните пречки пред смяната на доставчика, например допълнителни разходи, трябва да бъдат премахнати и смяната на доставчика трябва да бъде проактивно подкрепяна посредством мерки за прозрачност и информация. България трябва да продължи да развива активни мерки от страна на търсенето – например клаузи за прекратяване – с цел управление на потреблението, особено в случаи на прекъсване на доставките. Разширяването на капацитета на подземното хранилище и капацитета на интерконекторните връзки със съседните газопреносни системи ще помогне да се намали зависимостта от външни рискове, както беше препоръчано от Съвета.

На база на тези заключения, Институтът за енергиен мениджмънт идентифицира осем препоръки за електроенергийния пазар, които са по същество план за спешни действия в енергетиката на България.

Междувременно през януари Комисията сезира Съда на Европейския съюз за непълно транспониране от страна на България на правилата за вътрешния енергиен пазар, при което Йотингер заяви, че „Закъсненията в прилагането на правилата относно вътрешния енергиен пазар на ЕС имат отрицателни последици за всички участници и следователно са недопустими“.

Българският енергиен холдинг на свой ред е обект на официално антитръстово разследване от страна на ЕК, целящо да установи дали има данни за злоупотреба с господстващо положение и възпрепятстване на конкуренцията на пазара за електрическа енергия на едро в България.