Европейската комисия публикува Насоки за държавна намеса в електроенергетиката

Общият европейски енергиен пазар е от съществено значение както за да се осигури енергия на приемливи цени, така и за да се противодейства на климатичните промени. В отделни, много специфични случаи, правителствената намеса може да се окаже необходима за постигане на обществени политически цели – но трябва да бъде балансирана, да взема предвид разходите и изкривяванията, които може да причини на пазара.

Европейската комисия представи днес Съобщение, което дава насоки на страните-членки как да постигнат максимума чрез държавни интервенции, как да реформират съществуващите схеми – особено схемите за субсидиране на възобновяема енергия – и как да проектират нови, по-ефективни схеми за интервенция. Това се отнася и до схемите за подкрепа на резервни мощности за инсталираните ВЕИ, основно на органични горива, които да бъдат използвани за производство, когато няма слънце и вятър.

Еврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер заяви „Най-важната цел на пазара е да ни гарантира сигурна и на поносими цени енергия за гражданите и бизнеса. Държавната намеса трябва да е само с цел да се подкрепят тези цели. Тя трябва да бъде разходно-ефективна и адаптираща се към променящите се условия.„

Ако държавната намеса в електроенергетиката не е внимателно преценена, може да доведе до драстични нарушения във функционирането на пазара и до по-високи цени за потребителите. Целта на Комисията е да предостави на страните-членки необходимата информация, насоки и най-добри практики, за да са в състояние да изберат най-подходящите за тях национални схеми за интервенции.

Схеми за подкрепа на ВЕИ

Възобновяемите енергийни източници – както вятърни, така и соларни – от доста време като новонавлизаща технология се ползват от държавна подкрепа, необходима им, за да се развиват.

С технологичния напредък, намаляващите инвестиционни разходи и разширяването на производството на панели, много страни-членки започнаха да реформират своите схеми за подкрепа на ВЕИ.

Следните принципи се приемат от ЕК като най-добри практики и могат да бъдат използвани от страните-членки, планиращи реформиране на прилаганите схеми за подкрепа:

1. Финансовата подкрепа трябва да е ограничена до това, което е необходимо, като целта е ВЕИ да бъдат конкурентни на пазара.
2. Схемите за подкрепа трябва да бъдат гъвкави и да се променят с намаляващите производствени разходи. Колкото по-зрели стават технологиите, трябва да бъдат постепенно излагани на пазарна конкуренция и пазарни цени, докато накрая непазарната подкрепа бъде изцяло преустановена. На практика, това означава, че преференциалните тарифи трябва да бъдат заменени с преференциална премия или друг инструмент за подкрепа, който насърчава производителите да реагират по-активно на развитието на пазара.
3. Правителствата трябва да избягват неанонсирани предварително или ретроактивни (с обратно действие) промени в схемите за подкрепа. Легитимните очаквания на инвеститорите по отношение на възвръщаемостта на направените инвестиции трябва да бъдат уважени.
4. Страните-членки трябва да координират по-добре своите ВЕИ-стратегии, за да запазят цените ниски за своите потребители – като енергийни цени и такси.

Резервни мощности за ВЕИ

Когато слънцето и вятърът не са на разположение, електроенергията трябва да бъде все пак произведена и доставена на потребителите с необходимото количество и качество и без при това да се застраши устойчивостта на мрежата. С нарастването на производството от ВЕИ това се превръща в предизвикателство. Поради тази причина няколко страни-членки подеха дискусии как да организират и финансират резервни мощности, например въглищни или газови централи, достатъчно гъвкави, че да бъдат лесно включвани и изключвани при нужда.

Съобщението дава насоки как тези резервни мощности да бъдат проектирани по разходно-ефективен начин и при използване на всички предимства на европейския пазар:

1. Преди да решат да използват механизми за заплащане на капацитети, правителствата трябва да анализират причините за системната неадекватност на генериращите мощности.
2. На второ място, трябва да отстранят всякакви съществуващи пазарни диспропорции и изкривявания, които са възпрепятствали пазара сам по себе си да предостави подходящите стимули за инвестиции в производствени мощности. Такива причини биха могли да бъдат регулираните цени на енергията или щедрите субсидии за ВЕИ. 
3. Правителствата трябва да гарантират, че ВЕИ производителите също реагират според пазарните сигнали и прилагат мерки за по-голяма гъвкавост на потреблението – например чрез въвеждане на различни тарифи, стимулиращи по-голямо потребление в часовете на върхово производство.
4. Никакви механизми за резервиране на мощности не могат да бъдат въвеждани, ако вземат предвид само националните пазари и не отчитат европейските перспективи за общ енергиен пазар.

Какво следва

Контекст

ЕС си постави амбициозни цели в областта на климата и енергетиката. До 2020 трябва да постигне 20% намаление на емисиите на парникови газове, 20% дял на ВЕИ в енергийния микс и 20% по-висока енергийна ефективност. Страните-членки осъществиха напредък в целите за ВЕИ, включително чрез държавни интервенции. На основата на различните инструменти за подкрепа, прилагани от страните-членки, Комисията у в състояние да идентифицира най-добрите практики, които могат да послужат като модел за бъдещи реформи на националните схеми за подкрепа на ВЕИ. Успоредно с това възникна въпросът доколко резервните мощности за ВЕИ също се нуждаят от обществена подкрепа.

Повече информация: http://ec.europa.eu/energy/gas_electricity/internal_market_en.htm

Memo on the Communication on “Delivering the internal electricity market. Making the most of public intervention” MEMO/13/948