Изработка на сайт Изработка на уеб сайт Изработка на уебсайт Изработка на сайтове Изработка на сайтове Варна Изработка на сайтове София Изработка на уеб сайт София Варна Пловдив SEO оптимизация сео оптимизация оптимизация за google оптимизация за търсачки курсове по немски език курсове по английски език
Изработка на уеб сайт Изработка на уебсайт Изработка на сайт Изработка на сайтове Изработка на сайтове Варна Изработка на сайтове София Изработка на уеб сайт София Варна Пловдив SEO оптимизация сео оптимизация оптимизация за google оптимизация за търсачки курсове по английски език курсове по немски език

Начало НовиниАнализиСъбитияЕК обмисля нови ВЕИ цели в предстоящата стратегия за развитие на слънчевата енергия

Върни се назад

Назад

ЕК обмисля нови ВЕИ цели в предстоящата стратегия за развитие на слънчевата енергия

ЕК обмисля нови ВЕИ цели в предстоящата стратегия за развитие на слънчевата енергия

В средата на тази седмица се очаква Европейската Комисия да публикува документи за развитие на соларната енергия в ЕС (Соларна Стратегия). Съгласно първоначалните индикации Соларната стратегия ще акцентира върху масово и бързо внедряване на възобновяема енергия, което е и в основата на плана REPowerEU.

Новата ВЕИ цел на ЕС все още не е решена. Европейската комисия миналата година вече предложи повишаване на целта на ЕС за възобновяема енергия до 40% до 2030 г. спрямо 32% в момента. Предложението беше част от  законодателен пакет, внесен през юли, който има за цел да намали емисиите на парникови газове в ЕС с най-малко 55% преди края на десетилетието.

В Европейския парламент вече има настроения за силна подкрепа за увеличаване на целта за възобновяеми енергийни източници до 45% до 2030 г. Освен това има стъпки сред някои правителства на ЕС за подкрепа на повишената амбиция за възобновяемите енергийни източници.

Целта, която се обсъжда е да се въведат над 300 GW слънчеви фотоволтаични мощности до 2025 г. (повече от удвояване в сравнение с 2020 г.) и над 500 GW до 2030 г.

Стратегията на ЕС за слънчева енергия очертава цялостна визия за бързо извличане на ползите от слънчевата енергия и представя четири инициативи за преодоляване на  предизвикателства в краткосрочен план.

Първо, насърчаване на бързото и масово внедряване на фотоволтаични елементи чрез Европейската инициатива за слънчеви покриви.

Второ, като направи процедурите за издаване на разрешителни по-кратки и опростени. Комисията ще разгледа този въпрос чрез приемане на законодателно предложение, препоръка и насоки, заедно със Стратегията.

Трето, като се гарантира наличието на квалифицирана работна сила, за да се справи с предизвикателството за производство и внедряване на слънчева енергия в целия ЕС.

Четвърто,  стартиране на Европейски алианс на слънчевата индустрия.

Необходимото разширяване на проекти за изграждане на индустриални соларни мощности ще създаде все повече конкуренция при използване на земята и обществено им приемане.

Държавите – членки ще бъдат посъветвани да предприемат действия за картографиране, за да идентифицират подходящи местоположения за инсталации за възобновяема енергия, необходими за колективно постигане на ревизираната цел за възобновяема енергия за ЕС 2030.

Те трябва също така да определят възобновяемите енергийни източници, при които издаването на разрешителни ще бъде по-лесно и по-бързо, отколкото другаде като същевременно следва да се отчита въздействието върху околната среда. Пренасочването към бивша промишлена земя или минни площадки представлява възможност за внедряване на мощности за производство на електроенергия от слънчева енергия. Фондът за модернизация, както и политиката на сближаване, по-специално Фондът за справедлив преход, могат да подкрепят този вид инициативи за икономическа диверсификация и преобразуване.

ЕК планира да разработи Насоки за държавите-членки за насърчаване на развитието на иновативните форми на внедряване на слънчева енергия.

Диференцираните във времето тарифи на разпределителните мрежи, особено ако са съпътствани от динамични договори за ценообразуване, според ЕК биха допринесли за привеждането в съответствие на избора на потребителите и енергийните общности с нуждите за управление на претоварването на мрежата и пазарните условия.

За да бъде безпроблемно интегрирана в енергийната система като цяло, бързият растеж на слънчевата енергия изисква нови технологични, цифрови и оперативни постижения. Съхранението на енергия е важен актив, който допринася за тази интеграция, особено в контекста на отоплението или транспорта, преминаващ към електричество. Пълните системни ползи от разпределените активи, като батериите, могат да бъдат извлечени само ако те са правилно интегрирани и могат да участват във всички пазари на електроенергия, включително пазари за балансиране и управление на претоварванията, по недискриминационен и хомогенен начин в целия ЕС.

На ниво ЕС продължаващата работа по мрежовия кодекс на ЕС относно гъвкавостта от страна на търсенето цели преодоляване на оставащите регулаторни бариери и отключване на потенциала на такива разпределени активи като източници на гъвкавост. Предложението за преразглеждане на ВЕИ Директивата включва и допълнителни разпоредби за гарантиране на недискриминация при пазарното участие на тези активи.

Електрическите превозни средства (EVs) могат също да служат като устройства за съхранение на енергия и да допринесат за самостоятелното потребление на слънчева електроенергия, ако са паркирани в помещенията на собственика или потребителя.

Държавите – членки също трябва да  инсталират мощности за слънчева енергия във всички обществени сгради, подходящи за това, от административни офиси до училища. Когато сградата не е пригодена, администрацията трябва да има възможност да придобие електроенергия от възобновяеми източници чрез PPA. Екологизирането на енергийното данъчно облагане и предложената нова система за търговия с емисии за сгради и автомобилен транспорт могат да допринесат за генерирането на ресурсите, необходими за тези интервенции като същевременно създават подходящи икономически стимули.

По отношение на новите сгради, където е технически осъществимо, ревизията на Директивата за енергийните характеристики на сградите изисква 100% от потреблението на енергия на място да бъде покрито от  възобновяеми енергийни източници към 2030 г.

Освен това държавите-членки трябва да гарантират, че всички нови сгради са „готови за слънчева енергия“, т.е. проектирани да позволят инсталирането на слънчеви технологии без скъпи структурни интервенции, което позволява на обитателите им лесно да приемат слънчевата енергия.

Подкрепа на мрежата с оглед присъединяване на новите мощности е от изключителна важност.

Разширяването на мрежата и присъединяването на ВЕИ мощности е от ключово значение за реализирането на по-високи ВЕИ цели.  Ефективното интегриране на децентрализирани слънчеви инсталации ще изисква преди всичко значителни адаптации при разпределителните мрежи. Това включва инвестиции в цифровизация, като например интелигентни мрежи, за да се даде възможност за по-висока производителност на системата и да се използва възможността за гъвкавост, предоставена от малките разпределени активи.

Предстоящият план за действие за цифровизация на енергетиката ще подчертае важността на предоставянето на ясни инвестиционни сигнали за ускоряване на цифровизацията на електрическата мрежа. Държавите-членки трябва да използват фондове на ЕС за премахване на пречките пред слънчевата експанзия в разпределителните и преносните мрежи. Това може да стане чрез финансиране от кохезионните фондове или механизма за възстановяване и устойчивост.

В сряда ще се разбере каква част от тези идеи ще заглегнат в предложението на ЕК за Соларна стратегия.

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Сподели: