Европейската комисия публикува днес предложение за нова Директива за енергийна ефективност, целяща по-нататъшно стимулиране на усилията на ЕС за насърчаване на енергийната ефективност и постигане на енергийни спестявания в борбата с климатичните промени. Тази инициатива е част от пакета предложения на ЕК “Осъществяване на Европейската зелена сделка”, за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. и крайната цел за климатична неутралност до 2050. Тя е взаимообвързана с множество други предложения, особено с ревизираната Директива за ВЕИ, Схемата за търговия емисии и новия Социален Климатичен Фонд, както и с ревизията на Регламента за споделяне на усилията.

Днешната редакция цели въвеждането на по-високи цели за намаляване на първичното (39%) и крайното (36%) енергийно потребление до 2030 г., вече обвързващи на ниво ЕС, в съответствие с Плана за климатични цели, ръст от сегашните 32.5% (както за първично, така и за крайно потребление). Тя въвежда система за сравнителен анализ, за ​​да могат държавите -членки да определят своя национален индикативен принос към обвързващата цел на ЕС. Новата директива предлага също така да се удвоят годишните задължения на държавите-членки за енергийни спестявания при крайното потребление. За да стимулира това ускорение, предложението се фокусира върху сектори с висок потенциал за спестяване на енергия – по-специално отопление и охлаждане, промишленост и енергийни услуги – и поставя допълнителен акцент върху публичния сектор като образец, който да послужи за модел на ефективно управление на прехода.

Възприемайки редица елементи, очертани в миналогодишната стратегия „Вълна за обновяване“, предложението включва мерки за стимулиране на обновяването по начин, който също е от полза за обществото по отношение на справяне с енергийната бедност и укрепване на правомощията на потребителите. Като се има предвид, че потенциалът за обновяване трябва да послужи като трамплин за икономическо възстановяване след пандемията с Covid-19 и фокусът, поставен върху строителния сектор в Инструмента за възстановяване и устойчивост на ЕС – предложението също така очертава редица промени, които трябва да увеличат усвояването на инвестиции за енергийна ефективност.

Нова цел за енергийна ефективност до 2030 г., и повишени изисквания за годишни спестявания до 1,5%

Съгласно директивата от 2018 г. ЕС определя цел за енергийна ефективност за намаляване на потреблението на енергия през 2030 г. с най -малко 32,5% в сравнение с прогнозите за потребление от 2007 г. за 2030 г. След това всяка държава-членка трябваше да очертае как възнамерява да постигне тази и други цели в своите Национални планове за енергетиката и климата (НПЕК), представени миналата година. Оценката на Комисията за кумулативното въздействие на тези 27 НПЕК за 2020 г. показва, че те не достигат целта от 32,5%, генерирайки намаления от 29,4% за крайното потребление на енергия и 29,7% за потреблението на първична енергия. След оценките, направени при изготвянето на Плана за климатичните цели през есента, Комисията изчислява, че за да се постигне намаляване на емисиите с 55% до 2030 г., новите цели трябва да имат за цел да намалят потреблението на първична енергия до 1023 милиона тона нефтен еквивалент (mtoe) през 2030 г. и крайната консумация на енергия до 787 mtoe. Спрямо прогнозите за потребление от 2007 г., на които се основава целта от 32,5%, това е еквивалентно на нови цели съответно от 39% и 36% в съответствие с Плана за целите на климата. Комисията обаче сравнява тези цифри с актуализираните през 2020 г. прогнози за референтния сценарий за потреблението на енергия за 2030 г. Следователно новите цели са изразени в предложението като 9% намаление на потреблението на енергия до 2030 г. в сравнение с тези нови референтни стойности.

Предложението изисква всяка държава-членка да определи своя ориентировъчен национален принос въз основа на формула от обективни критерии и съпоставки, които отразяват националните обстоятелства. След това те ще бъдат оценени от Комисията, като ще бъдат предложени решения за преодоляване на всяко непостигане на целта на ЕС.

В допълнение към повишаването на целта на ЕС за 2030 г., предложението увеличава един от ключовите елементи за стимулиране на подобряването на енергийната ефективност – задължението на държавите-членки да постигнат годишни икономии на енергия в крайното потребление. Понастоящем задължението е определено на 0,8% годишно, но предложението се стреми да увеличи тази цифра до 1,5% от 2024 г. до 2030 г. Тъй като това е насочено към крайното потребление на енергия, се очаква да насърчи по-големи усилия в ключови сектори като сграден фонд, промишленост и транспорт чрез схемите за задължения за енергийна ефективност и алтернативните мерки на политиката.

Фокус върху енергийно-интензивните сектори

Въпреки че потенциалът за икономии на енергия остава голям във всички сектори, има специално предизвикателство, свързано с транспорта (отговорен за 30% от крайното потребление на енергия) и за сградния фонд (отговорен за 40% от потреблението на енергия, при което 75% от сградите в ЕС имат лоши енергийни характеристики). Част от това предизвикателство е адресирано от днешното предложение за включване на тези два сектора в бъдещата система за търговия с емисии, но има и стимул в предложението за ДЕЕ да направи тези сектори по-енергийно ефективни.

Предложението за ДЕЕ има за цел да определи нова рамка за отоплението и охлаждането, които представляват 80% от потреблението на енергия в сградите, насочена към намаляване на емисиите в сградите. Съществуващите изисквания за осигуряване на по-висока ефективност при производството на топлина следва да бъдат разширени до по-малки инсталации за доставка на енергия и до обслужващи съоръжения и центрове за данни със значително потребление на енергия. Тези изисквания вероятно ще стимулират използването на отпадъчна топлина и възобновяема енергия в този сектор, необходими за декарбонизиране на отоплението и охлаждането.

В централизираното отопление и охлаждане дефиницията за „ефективни“ системи постепенно ще бъде затегната, за да се отдалечи от системите на базата на изкопаеми горива. При когенерацията целта е да се въведат допълнителни критерии за специфични емисии при високоефективно комбинирано производство (270 gCO2/kWh). Тези предложени мерки в преработената ДЕЕ трябва да се разглеждат заедно с новите цели, предложени в преработеното предложение за възобновяема енергия за включване на възобновяеми източници в отопление и охлаждане (1,1%) и за централизирано отопление и охлаждане (1,4%), което ще осигури по-широко използване на възобновяеми източници и отпадъчна топлина в такива системи.

За предприятията предложението има за цел да засили изискванията по по-целенасочен начин. Като начало най-големите потребители на енергия (използващи повече от 100 TJ годишно), които все още нямат изградени системи за управление на енергията, ще трябва да го направят в бъдеще. За други предприятия задължението за провеждане на четиригодишен одит в бъдеще ще се прилага само за тези, които използват повече от 10 TJ енергия годишно. Това ще намали тежестта върху по-малките предприятия, които използват по-малко енергия. Освен това ръководството на бизнеса ще има задължение да следи и изпълнява одитните препоръки. Това ще гарантира, че те са добре запознати с възможните икономически ползи от потенциала за енергийна ефективност, наличен за техния бизнес.

Още по темата

• Proposal to recast the Energy Efficiency Directive
• Memo Q&A – Making our energy systems fit for our climate targets
• European Green Deal: Commission proposes transformation of EU economy and society to meet climate ambitions (press release 14/7/2021)
• Energy systems factsheet
• Buildings factsheet
• Hydrogen factsheet
• European Green Deal
• EC video stock shots on energy themes