Комисията приема Временна рамка за кризи и преход, за да подкрепи допълнително прехода към неутрална по отношение на климата икономика
На 9 март 2023 Европейската комисия прие нова Временна рамка за кризи и преход с цел насърчаване на мерки за подкрепа в сектори, които са от ключово значение за прехода към неутрална по отношение на климата икономика, в съответствие с промишления план на Зеления пакт.
Новата Временна рамка за кризи и преход изменя и удължава частично Временната рамка при кризи, приета на 23 март 2022 г., за да се даде възможност на държавите членки да подкрепят икономиката в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Тази рамка вече бе изменена на 20 юли 2022 г. и 28 октомври 2022 г.
Заедно с изменението на Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО), което Комисията одобри на 09/03/2023, Временната рамка за кризи и преход ще спомогне за ускоряване на инвестициите и финансирането за производството на чисти технологии в Европа.
Като се вземе предвид обратната информация, получена от държавите членки в контекста на проучване и целева консултация, и с оглед на промишления план на Зеления пакт, новата временна рамка за кризи и преход:
- удължава възможността държавите членки да продължат да подкрепят мерките, необходими за прехода към промишленост с нулеви нетни емисии. Това се отнася по-специално до схемите за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници и съхранението на енергия, както и схемите за декарбонизация на промишлените производствени процеси, които държавите членки могат да определят до 31 декември 2025 г.
- изменя обхвата на тези мерки с цел схемите за подпомагане на енергията от възобновяеми източници, съхранението на енергия и декарбонизацията на промишлените производствени процеси да станат още по-лесни за проектиране и по-ефективни чрез: i) опростяване на условията за предоставяне на помощ за малки проекти и не толкова утвърдени технологии, като например водород от възобновяеми източници, чрез премахване на необходимостта от конкурентна тръжна процедура, при спазване на определени предпазни мерки; ii) увеличаване на възможностите за подпомагане на внедряването на всякакви видове възобновяеми енергийни източници; iii) разширяване на възможностите за подпомагане на декарбонизацията на промишлените процеси чрез преминаване към горива, получени от водород; и iv) предвиждане на по-високи тавани на помощта и опростени изчисления на помощта.
- въвежда нови мерки, приложими до 31 декември 2025 г., за допълнително ускоряване на инвестициите в ключови сектори за прехода към неутрална по отношение на климата икономика, като се даде възможност за инвестиционна подкрепа за производството на стратегическо оборудване, а именно батерии, слънчеви панели, вятърни турбини, термопомпи, електролизьори и съоръжения за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, както и за производството на ключови компоненти и за производството и рециклирането на съответните суровини от критично значение. По-конкретно, държавите членки могат:
- да разработват прости и ефективни схеми, предоставящи подкрепа, ограничена до определен процент от инвестиционните разходи и от номиналните размери, в зависимост от местоположението на инвестицията и големината на бенефициера. Малките и средните предприятия (МСП), както и предприятията, разположени в региони в неравностойно положение, имат право на по-голяма подкрепа, за да се гарантира, че целите на сближаването са надлежно взети предвид. Държавите членки могат да предоставят дори по-високи проценти от инвестиционните разходи, ако помощта се предоставя чрез данъчни предимства, заеми или гаранции. Преди да предоставят помощта, националните органи трябва въпреки това да проверят дали са налице конкретни рискове производствената инвестиция да не се осъществи в рамките на европейското икономическо пространство („ЕИП“) и дали не съществува риск да бъде предизвикано преместване в рамките на единния пазар;
- в изключителни случаи да предоставят по-голяма подкрепа на отделни дружества, при които е налице реален риск от отклоняване на инвестиции от Европа. В такива случаи държавите членки могат да предоставят или размера на подкрепата, която бенефициерът би могъл да получи за подобна инвестиция в това алтернативно местоположение (т.нар. „приравняваща помощ“), или сумата, необходима за стимулиране на дружеството да разположи инвестицията в ЕИП (т.нар. „недостиг на финансиране“), в зависимост от това коя от двете стойности е по-ниска. Този вариант подлежи на редица предпазни мерки. Първо, той може да се използва само за i) инвестиции, осъществявани в подпомагани региони, определени в приложимата карта на регионалните помощи; или ii) трансгранични инвестиции, включващи проекти, разположени в поне три държави членки, като значителна част от общите инвестиции се осъществяват в поне два подпомагани региона, единият от които е регион от тип „а“ (най-отдалечени региони или региони, чийто БВП на глава от населението е под или равен на 75 % от средния за ЕС). Второ, бенефициерът следва да използва най-съвременна производствена технология от гледна точка на емисиите в околната среда. Трето, помощта не може да доведе до преместване на инвестиции между държавите членки.
Одобрените промени също така ще подпомогнат държавите членки при изпълнението на конкретни проекти в рамките на националните планове за възстановяване, които попадат в техния обхват.
Останалите разпоредби на Временната рамка при кризи (ограничени суми на помощ, подкрепа на ликвидността под формата на държавни гаранции и субсидирани заеми, помощ за компенсиране на високите цени на енергията, мерки, насочени към подпомагане на намаляването на търсенето на електроенергия), които са по-тясно свързани с непосредствената кризисна ситуация, остават в сила до 31 декември 2023 г. За да се гарантира правна сигурност, Комисията ще оцени на по-късен етап необходимостта от удължаване на срока.
Контекст
След две проучвания относно прилагането на Временната рамка при кризи, чрез които Комисията се консултира с държавите членки в края на 2022 г. и началото на 2023 г., на 1 февруари 2023 г. Комисията изпрати за консултация на държавите членки проектопредложение, което е част от промишления план на Зеления пакт, за преобразуване на Временната рамка за държавна помощ при кризи във Временна рамка за кризи и преход. Заедно с новата рамка днес Комисията одобри изменение на ОРГО, за да се предостави на държавите членки повече гъвкавост при разработването и прякото прилагане на мерки за подкрепа в сектори, които са от ключово значение за прехода към неутралност по отношение на климата и към промишленост с нулеви нетни емисии, без предварително одобрение на Комисията.
Временната рамка при кризи, приета на 23 март 2022 г., позволява на държавите членки да използват гъвкавостта, предвидена в правилата за държавната помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на войната на Русия срещу Украйна.
Временната рамка при кризи беше изменена за първи път на 20 юли 2022 г., за да допълни пакета за подготвеност за зимата и в съответствие с целите на плана REPowerEU, и допълнително преразгледана на 28 октомври 2022 г. в съответствие с Регламента относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (Регламент (ЕС) 2022/1854) и предложението на Комисията за нов регламент за извънредни мерки с цел справяне с високите цени на газа в ЕС и гарантиране на сигурността на доставките през тази зима.
Контролираните от Русия образувания, които са обект на санкции, са изключени от приложното поле на тези мерки.
Повече информация относно Временната рамка при кризи и други действия, предприети от Комисията за справяне с икономическите последици от войната на Русия срещу Украйна, може да бъде намерена тук.
За повече информация