Изготвянето на редовен доклад за състоянието на качеството на въздуха в Европа, който да обхваща перспективите за намаляване на емисиите и напредъка към постигане на целите на ЕС беше предложен преди 5 години в Програмата за чист въздух на Европа от 2013 г.. При приемането на Директивата за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители (NECD) през декември 2016 г. беше актуализирана аналитичната база, въз основа на което е факт първо издание на „Преглед за чист въздух“, който има за цел да предостави контекст на работата на държавите-членки при разработването на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, които трябва да бъдат разработени съгласно Директивата до 1 април 2019 г.
Като цяло през периода 2000-2015 е налице положителната тенденция при намаляването на основните замърсители на въздуха в ЕС и същевременно отделяне им от икономическия растеж. Общият БВП на ЕС нараства с 32%, докато емисиите на основните замърсители на въздуха са намалели с между 10% (за амоняка -NH3) и 70% (за серни оксиди – SOx).
Съществуват обаче все още сериозни проблеми с превишаването на граничните стойности за качеството на въздуха в ЕС. За 2015 г. до 20% от градското население на ЕС-28 е било изложено на нива над пределно допустимата дневна стойност на ЕС за прахови частици (PM10). За фините прахови частици (PM2.5) до 8% от градското население е изложено на концентрации над граничната стойност на ЕС от 25 μg / m3 и над 82% от насeлението ако се приложат по-строгите стойности на СЗО от 10 μg / m3.
За азотен диоксид (NO2) годишната пределно допустима стойност продължава да бъде широко превишена в цяла Европа, като концентрациите надвишават идентичния лимит на ЕС и СЗО в 22 държави-членки, на които са изложени до 9% от градското население.
За озона 18 държави-членки регистрират концентрации над целевата стойност за ЕС и до 30% от градското населението.
Приблизителната оценка за постигането на намаленията в предложението на Комисията за NECD за 2030 г. е била 2,2 млрд. евро. Анализът показва, че разходите за постигане на действителните нива на намаления, договорени в рамките на NECD, приети през декември 2016 г., са действително по-ниски, т.е. 1,8 млрд. евро.
Ако се вземе предвид законодателството за допълнителните източници, прието след 2014 г., разходите, свързани с NECD, се очаква да намалеят допълнително до 960 млн. евро (или 1,9 EUR / човек / година). Повечето от разликите са в битовия сектор, произтичащи от прилагането на разпоредбите на Директивата за Създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението печки и бойлери на твърдо гориво .
Икономическите ефекти от регулирането на замърсяването на въздуха се простират извън преките ползи и разходи. Първо, прилагането на технологии за намаляване на замърсяването генерира допълнително търсене за секторите, доставящи продуктите за намаляване на емисиите. Второ, повишаването на разходите за намаляване може да повлияе на конкурентоспособността на секторите, които са активни на международния пазар. Трето, въздействията върху производството на даден сектор могат да генерират въздействия в цялата икономика, като влияят върху търсенето на междинни стоки и труд. Последното предполага промени в заетостта и заплатите, което засяга разполагаемите доходи на домакинствата и благосъстоянието.
За да се отчетат тези косвени ефекти са изчислени макроикономическите и секторни специфични въздействия от постигането на ангажиментите за 2030 г. Секторите, които поемат значителен дял от разходите (например селското стопанство), изпитват леко понижение на производството, докато производството се увеличава в сектори, които се възползват от увеличеното търсене на стоки за пречистване, като например електрически стоки, транспорт и друго оборудване.
За повече информация: Clean Air Outlook
