В изпълнение на Регламент 347/2013 г. ЕК публикува първия списък с проекти от общ европейски интерес в областта на изграждането на модерна трансевропейска енергийна инфраструктура. В списъка са включени 250 групи от проекти, 11 от които с участието на България – четири в областта на електроенергетиката и седем в природния газ. Тези проекти ще имат право на ускорено лицензиране и по-добри регулаторни условия и може да получат достъп до финансови средства по Механизма за свързване на Европа, чийто бюджет за трансевропейска енергийна инфраструктура за периода 2014-2020 г. възлиза на 5,85 милиарда евро. Това ще помогне проектите да бъдат реализирани по-бързо и да са по-привлекателни за инвеститори. Проектите ще помогнат на държавите от ЕС да интегрират енергийните си пазари, да разнообразят енергийните си източници и да сложат край на енергийната изолация на някои страни от Съюза. Проектите ще позволят също така преносната мрежа да поема все повече енергия от възобновяеми източници и като резултат да се намалят емисиите на CO2.
В списъка влизат до 140 проекта в областта на преноса и съхранението на електричество, около 100 проекта в областта на преноса и съхранението на газ и втечнен газ, и няколко проекта в областта на нефта и интелигентните мрежи.
За изпълнение на проектите следва да се въведе и приложи особен режим, включващ:
– изискване към страните-членки за предоставяне на статус „проект от най-висока национална значимост”, който да осигури ефективно и възможно най-бързо административно третиране при процедурите по издаване на разрешения, включително по отношение на ОВОС;
– изискване към страните-членки до 16 ноември 2013 г. да определят един национален компетентен орган, който да отговаря за улесняването и координирането на процеса по издаване на разрешения за проекти от общ интерес;
– изискване към страните-членки или компетентният орган в сътрудничество с други съответни органи да публикува наръчник за процедурите по процеса на издаване на разрешения за проекти от общ интерес, с който да се определят и минималните изисквания за прозрачност и участие на обществеността;
– изискване към страните-членки да въведат максимално допустима продължителност на процеса по издаване на разрешения, като поставеният в регламента срок е до три години и шест месеца с възможност за удължаване с до девет месеца при определени обстоятелства;
– въвеждат се методика и процес за разработване на хармонизиран и приложим за енергийните системи анализ на разходите и ползите от изпълнение на проектите от общ интерес в областта на електроенергийния и газовия сектори. За първият списък от проекти се прави изключение, предвид факта, че методиката все още не е одобрена;
– на база анализа разход-ползи се дава възможност на националните регулаторни органи и на АСЕР да разпределят трансгранично разходите за проектите в съответствие с ползите в страните-членки, пряко или косвено свързани със съответния проект;
– от националните регулаторни органи се изисква да предоставят подходящи тарифни стимули за реализацията на проектите от общ интерес. Предоставяните стимули следва да са съобразени със специфичният риск и могат да включват: а) правила за инвестиции с предвидено увеличено натоварване в бъдещи периоди; б) правила за признаване на ефективно направените разходи преди пускането на проекта в експлоатация; в) правила за осигуряване на допълнителна възвръщаемост на капиталовложенията по проекта; или г) всякаква друга мярка, която бъде счетена за необходима и уместна;
– на проектите от общ интерес, с изключение на тези в областта на нефта, се предоставя достъп до финансиране под формата на безвъзмездна помощ за проучвания и до финансови инструменти. Като специфичен финансов инструмент към момента е лансирана инициативата „Проектни облигации Европа 2020”, чрез която се цели разширяване на капиталовите пазари и привличане на институционални инвеститори във финансиране на големи европейски инфраструктурни проекти в областта на транспорта, енергетиката и информационните технологии. Администратор на първоначалната фаза на инструмента е Европейската инвестиционна банка;
– предвид силно ограничения бюджет, достъпът до финансиране за строително-монтажни работи е ограничен само до проекти, които са търговски неосъществими, имат съществен принос към сигурността на доставките, солидарността и иновациите и за които има издадено решение за трансгранично разпределение на разходите;
– мониторингът и оценяването на изпълнението на проектите се възлагат на регионалните групи и на АСЕР. За проекти от общ интерес, които са изправени пред трудности и закъснения, ЕК може да номинира европейски координатор, както и при определени обстоятелства да избере трета страна, която да поеме ролята на организатор на проект и да изгради съответната инфраструктура;
– въвеждат се специфични изисквания за прозрачност и предоставяне на обществена информация за изпълнението на проектите от общ интерес.
Изискванията на Регламента за трансевропейската енергийна инфраструктура са пряко приложими и не изискват транспонирането им в българското законодателство. Навременното и ефективно осъществяване на българските проекти със съществен европейски принос ще зависи изключително от ефективното прилагане на изискванията на регламента от националните институции. В контекста на ограничените общностни финансови ресурси и натрупани дефицити в енергийната система на страната от изключителна важност е навременното определяне на прозрачни и дългосрочни тарифни стимули за проектите от общ европейски интерес.
За повече информация
- Пълен списък на проектите от общ интерес по страни
- Карти на проектите
