Всяко от двустранните споразумения за изграждането на покровителствания от Газпром газопровод Южен поток, сключени между Русия, от една страна, и България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия, от друга, е в нарушение на правото на ЕС и трябва да бъде предоговорено от самото начало, заяви на 4 декември 2013 представител на Европейската комисия.
Пред Европейския парламент Клаус Дитер Борхард, директор „Енергийни пазари“ в Европейската комисия, заяви, че сделките са били в нарушение на правото на ЕС.
„Комисията разгледа тези междуправителствени споразумения и стигна до заключението, че нито едно от тях не е в съответствие с правото на ЕС“, заяви Борхард.
„Това е причината, поради която казахме на тези държави, че те имат задължението, произтичащо или от договорите на ЕС, или от Договора за създаване на Енергийна общност, да поискат предоговаряне с Русия, така че междуправителствените споразумения да бъдат приведени в съответствие с правото на ЕС“, добави той.
На парламентарното събитие, по време на което Борхард говори, присъстваха представители на високо равнище, включително руският заместник-министър на енергетиката Анатолий Янковски, генералният директор на Газпром Александър Медведев и сръбският министър на енергетиката Зорана Михайлович.
Еврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер е изпратил писмо до руския министър на енергетиката Александър Новак, обяснявайки му ситуацията и отправяйки призив „да се относе положително“ към възможността за предоговаряне на сделките с въпросните държави.
Тези държави-членки на ЕС са България, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия, както и Сърбия, която е член на Енергийната общност.„Това, което мога да кажа е, че междуправителствените споразумения няма да бъдат основа за изграждането или експлоатацията на Южен поток. Защото, ако държавите-членки или държавите не ги предоговорят, Комисията разполага с необходимите начини и средства да ги задължи да го направят. Южен поток не може да работи на база на тези споразумения“, подчертава Борхард.
Три условия
Служителят на Комисията подчерта три основни въпроса около проекта. Първо, трябва да бъдат спазени европейските правила за така нареченото „отделяне по собственост“ на мрежата, каза той. Това означава, че Газпром, който е едновременно производител и доставчик на газ, не може да продължи да притежава производствен капацитет и преносна мрежа.
На второ място, трябва да се осигури недискриминационен достъп на трети страни до газопровода. Не може да има изключително право за Газпром да транспортира/доставя газ по него.
Трето, необходимо е да се обърне внимание на структурата на тарифите.
„Възможно ли е да се приведе в съответствие с тези правила изграждането на South Stream и оперативната част на газопровода? Не знаем. Все още не знаем“ повтори Борхард. „Но дори ако преговорите са успешни, работата по адаптирането на Южен поток спрямо опасенията на ЕС ще отнеме време„, предупреди той. „Не месеци, може би две години, преди да стигнем до приключване“.
Изключенията възможни, но в по-далечно бъдеще
„Това няма да бъде лесна задача, решаването й се нуждае от много взаимно разбиране, може би и някои нови идеи, които все още не са обсъждани. Но аз трябва да кажа напълно открито и откровено, че газопроводът Южен поток няма да заработи на територията на ЕС, ако той не е в съответствие с нашето енергийно законодателство“, подчерта Борхард.
На искане на EurActiv да разкрие кога Комисията е направила съобщението до заинтересованите страни на ЕС, Борхард каза, че това се е реализирало на няколко етапа.
Първо от държавите е изискано да изпратят в Брюксел съответните междуправителствени споразумения, които впоследствие са били анализирани от службите на Йотингер. Борхард казва, че той лично е председателствал среща на 18 октомври 2013, на която е бил поканен и представител на Газпром, и че страните са били добре запознати със ситуацията още тогава.
„Те са напълно информирани за това, което казах днес пред Вас“, увери Борхард.
Церемонии „Първа заварка“
Съобщението на Комисията може да предизвика трудности поне пред две транзитни държави по трасето на Южен поток.
Запитан за сроковете за предоговаряне на споразуменията, Борхард не дава ясен отговор. Първата стъпка, казва той, е заинтересованите държави да поискат повторно „отваряне“ на междуправителствените споразумения с Москва. Борхард казва, че европейските власти се надяват Москва да погледне на това положително.
Но Русия очевидно няма намерение повторно да разглежда тези сделки. Говорейки по време на събитието, Медведев подчерта, че „нищо не може да попречи на изграждането на Южен поток“.
Борхард отговори с думите: „Това, което Комисията едва ли ще приеме, е, че ни оставяте газопровод, който е построен, а след това прехвърляте топката при нас и казвате – сега зависи от вас, Комисията, да намерите решение как можем да оперираме газопровода.“
Руският заместник-министър на енергетиката Анатолий Янковски, който изнесе реч малко по-късно, заяви, че Русия не приема, че правилата на ЕС следва да се прилагат за трансгранични проекти като например газопроводи, които не са разположени единствено на територията на ЕС.
Той допълни, че законодателството на ЕС не може да надделее в отношенията ЕС – Русия, които се уреждат само от международното право. С други думи, междуправителствените споразумения, сключени от Русия по отношение на Южен поток са с по-висок приоритет от правните норми на ЕС, заяви Янковски.
Публикация на EurActiv, със съкращения
