В края на последната седмица на месец ноември Националният статистически институт традиционно публикува данните за потреблението на енергия за предходната година, а именно за 2012. Енергийният баланс на страната показва движението на енергийните потоци от производството, през преобразуването и собствените нужди на електроенергийната система, към крайното потребление на индустрията, транспорта, домакинствата и обществения сектор, представени в единен измерител, а именно хиляди тона нефтен еквивалент (хил.т.н.е.). Енергийните баланси като цяло се считат за най-добрият начин за представяне на движението на енергийните потоци.
Брутно вътрешно потребление на енергия (БВПЕ)
След две последователни години на ръст в брутното потребление на енергия е налице спад от 4,2% през 2012 г.
Енергийна интензивност на БВП
Тук е налице положителен резултат – след две години, в които енергийната интензивност нарастваше, през 2012 тя спада от 0,707 на 0,654 [1]т.н.е./1000 евро’05.
Крайно енергийно потребление (КЕП)
Крайното енергийно потребление от 9044 хил.т.н. бележи незначителен спад от 0,2% спрямо 2011 г. След няколко поредни години на понижена консумация на петролни продукти през 2012 г. се установява ръст от 2,35%.
Друг енергиен ресурс, който стремглаво върви нагоре през 2012 г. са възобновяемите горива и отпадъците – ръст от 14,76% спрямо 2011. При крайното потребление на останалите основни ресурси като въглища, природен газ, топлинна енергия, електрическа енергия е налице спад.
При структурата на КЕП по видове потребители се запазват тенденциите от 2008 г., а именно сближаване на потреблението на транспорт, индустрия и домакинства. Транспортът продължава да бъде най-голям консуматор на енергийни продукти, следван от индустрията, която съвсем скоро може да отстъпи място на домакинствата.
КЕП на индустрия
Индустрията е намалила потреблението на енергия с 4,5% като е налице спад на енергийно потребление при всички подотрасли на индустрията с изключение на рудодобивната промишленост. Най-голям спад на енергийно потребление при подотраслите на индустрията е отбелязан от черната металургия, а именно – 25% спрямо 2011.
Потреблението на въглища в индустриалния сектор се е свило с 16,7% , на природен газ с 10,3% , на електрическа енергия с 2,5% и на топлинна енергия с 0,4%.
Възобновяемите горива и отпадъците продължават да навлизат все по-уверено като енергиен източник в индустрията, спрямо 2008 година е налице двукратно нарастване на използването им.
КЕП на домакинства
За шеста поредна година потреблението на енергия при домакинствата върви нагоре, макар този път с по – скромните 0,3%.
Електрическата енергия продължава да бъде най-предпочитан енергиен източник за домакинствата. Вторият поред предпочитан източник на енергия от българското население са възобновяемите горива и отпадъците (предимно дървесна биомаса), чийто потребление устойчиво расте през годините.
Съществени изменения не са настъпили при потреблението на топлинна енергия от домакинствата, което продължава да бъде далеч от нивата, отчетени през 2001 г. , а именно от 500 хил.т.н.е.. Въпреки това, следва да се отбележи наличието на растеж, макар и скромен, от 2,8% за последните две години.
През 2012 г. домакинствата са ограничили потреблението на природен газ с 5,4% и с 1,4% на въглища.
Съотношение крайно енергийно потребление към първично потребление на енергия
Важна положителна промяна е настъпила при съотношението крайно към първично енергийно потребление. През 2012 г. този показател отбелязва най-висока стойност от 2001 г. насам, а именно 50,7% . Казано с други думи, 50,7% от вложената енергия достига до крайните потребители.
Въпреки положителната промяна, съотношението крайно енергийно потребление към първично потребление остава далеч от средноевропейското, чиято стойност е около 70%.
Още по темата:
2011: 7,5% ръст на енергийното потребление
Нови антирекорди на националната енергийна интензивност
[1] Стойността на показателя за енергийна интензивност за 2012 г. е изчислен въз основа на предварителни данни за БВП, публикувани от НСИ.
