Ежегодно, в края на месец ноември Националният статистически институт публикува данни за енергийния баланс на страната за предходната година.

Данните на енергийния баланс на страната представят пълна картина на процесите, които протичат в eнергетиката от добив, производство, преобразуването и пренос до потребление на енергия и горива. На базата на тази информация могат да се проследят различни тенденции, които се налагат през годините и доколко те водят до структурни промени в енергийната верига.

Съгласно публикуваните данни, през 2017г.  се очертават следните промени и тенденции:

1)      Ръст на производството на първична енергия, дължащ се на двуцифрен растеж на производството на  въглища спрямо предходната година

2)      Ръст на вноса на енергия с основен двигател – петролните продукти, чийто внос достига рекордни стойности за периода от 2001 г. досега

3)      Нараства брутното вътрешно потребление на енергия като достига най – висока стойност от 2012 г. насам

4)      В резултат на устойчив растеж на потреблението във всички сфери  – индустрия, услуги, транспорт и домакинства, крайното енергийно потребление се доближава до нивата на предкризисния период 2006-2008 г.

5)      Ръстът на енергийното потребление в транспорта за четвърта поредна година е продиктувано основно от ръста на потреблението от автомобилния транспорт

6)      Забележителен е скокът на крайното енергийно потребление от 24,7% на цветната металургия

7)      Увеличено е потреблението от домакинствата на всички енергийни продукти и ресурси с изключение на нефт и нефтени продукти

8)      В контраст на тенденциите за ръст при потреблението на енергийните продукти, топлината енергия затвърждава негативна тенденция и през 2017 , годината е с исторически спад от 15,9% и най-ниски регистрирани нива

9)      Расте износът на енергия, за което основен принос имат петролните продукти

10)    Показателите за енергийна ефективност на икономиката са с несъществени промени

 

Забелижителен растеж от 11,6% на производството на въглища

Производството на първична енергия и горива през 2017 г. се е повишило с 4% и достига до 11673.9 хил.н.е. Основен принос за това имат въглищата, чийто добив е нараснал с 11,6% и достига до 5669,5 хил.н.е. Ядрената енергия, ВЕИ и биогорива, които следват въглищата като дял в общото производство, са спаднали съответно с 1,8% и 3,2% спрямо 2016 г.

Петролните продукти – основен източник на растежа на вноса и износа на енергия

Вносът на енергия и горива надхвърля 13000 хил.н.е. като основен двигател на този ръст е нарасналия внос на петролни продукти (5,6%), природен газ (5%) и въглища (3,8%). Продължава тенденцията от 2015 г. за ежегодно подобряване на рекордните нива на вноса на петролни продукти като през 2017 г. той достига 9574 хил.н.е. или 3000 хил.т.н.е. повече спрямо 2001 г.

Износът на енергия и горива е 5813,3 или ръст от 2% спрямо 2016 г. като и тук петролните продукти имат основен принос. Износът на нефт и нефтени продукти е нараснал с 5,5% и достига нов исторически рекорд от 4880,1 хил.т.н.е..

Брутното вътрешно потребление – с най-висока стойност от 2012 г.

Брутното вътрешно потребление на енергия в страната (производство + внос- износ + възстановени и рециклирани продукти + изменение на запасите –морска бункировка) е нараснало с 3,5% и достига 18884,3 хил.т.н.е., но все още остава далеч от предкризисните нива от 2005-2008 с потребление от над 20 000 хил.т.н.е. Общо доставената енергия (брутно вътрешно потребление на енергия – международни полети) в страната е 18646,3 хил.т.н.е.

 

Крайно енергийно потребление – най-високо за последните 10 години

Крайното енергийно потребление е добавило още 2,7% към трите последователни години на растеж. Този ръст е продиктуван от растежа на потреблението на всички сектори-индустрия, транспорт, домакинства и услуги.

Ръст в крайното енергийно потребление отбелязват всички видове горива с изключение на топлинната енергия.

Крайното потребление на въглищата е нараснало с 11,2 %. Въпреки този значителен ръст, то остава под 400 хил.т.н.е, което е значително по-ниско от нивата в периода 2001-2008, а именно между 600-800 хил.т.н.е.

След четири години на последователен растеж, крайното потребление на природен газ се възстановява и се стреми към исторически рекордните нива от  през 2006-2008 г. През 2017 г. то е 1352,7 или ръст от 4%, който се дължи на повишено потребление от страна на индустрия и домакинства.

Идентична тенденция протича и при крайното потребление на петролни продукти. След четири години на растеж е достигнато най-високо ниво след 2008 г. от 3408,8 хил.т.н.е.

Подобна тенденция, но със забавяне на растежа през 2017 г. е налице и при крайното потребление на възобновяемите и биогоривата. Като резултат през 2017 г. крайното потребление на възобновяемите и биогоривата e 1378,2 хил.т.н.е., което е пореден исторически рекорд.

С ръст от 3,5% крайното потребление на електрическа енергия достига рекордните от 2001 г. насам стойности от 2571,7 в резултат на повишено потребление на индустрия, търговия и обществени услуги, домакинства и транспорт.

В контраст на тенденциите за ръст при повечето енергийни продукти топлината енергия затвърждава негативна тенденция и през 2017 г.  година с исторически спад от 15,9% като достига най-ниското си ниво от 658,6 хил.т.н.е..

Индустрията – с предпочитания към електрическата енергия и изкопаемите горива

Крайното енергийно потребление на индустрията през 2017 г. е 2759,6 хил.т.н.е., което е най-високо ниво от 2009 г. насам, но остава далече от нивата преди икономическа криза. Данните показват, че химическата индустрия възстановява потреблението си, което надминава 900 хил.т.н.е. за пръв път от 9 години. Цветната металургия отбелязва впечатляващ скок от 24,7% в крайното си енергийно потребление и отбелязва нов исторически рекорд от 162,4 хилт.н.е. Останалите индустрии, които имат ръст на крайното енергийно потребление са: черната металургия (+6,8%), неметалните минерални суровини (+1,3%), рудодобивна промишленост(+4,7%), машини, метални изделия и оборудване (5%), дървен материал и изделия от него – без мебели (7,8%).

Хранително вкусовата промишленост за втора поредна година свива потреблението си и то достига до най-ниски нива  от 227,7 хил.т.н.е. Други индустрии, които са ограничили енергийното си потребление са: текстилната промишленост (-0,3%) и целулозно-хартиената и полиграфическа (-9%).

По отношение на видовете енергийни продукти индустрията е увеличила потреблението на въглища (+17,3%), петролни продукти (81%), природен газ (1%) и електрическа енергия (5,6%). ВЕИ и топлинната енергия са останали назад в предпочитанията на индустрията през 2017 г., в резултат на което тяхното потребление спада съответно с 7% и 34,8%.

Високият ръст на потребление на нефт и нефтени продукти е продиктуван от химическата промишленост, която за една година е увеличила използването на нефт и нефтени продукти над 5 пъти.

Рекордни нива на крайното енергийно потребление на транспортния сектор

Потреблението в транспорта бележи ръст от 2,5% и достига 3348,5 хил.т.н.е.през 2017 г. От 2001 г.  досега енергийното потреблението на транспорта се е увеличило с близо 70%. Основен принос за това има устойчивото нарастване на потреблението на петролни продукти от автомобилния транспорт през годините. Делът на ВЕИ и биогорива в транспорта остава без промяна и е в размер на 5%. Крайно потребление на електроенергия от сектор Транспорт продължава да бъде незначително като остава с дял от 1% .

Ръст и при крайното енергийно потребление на търговията и обществените услуги

Макар и с по-забавен темп на растеж от 2,5% спрямо предходните две години (2015: 9,5% 2016: 7,9%) крайното енергийно потребление на търговията и обществените услуги достига почти 1200 хил.т.н.е., което представлява нов исторически рекорд, дължащ се на ръст на електропотреблението, ВЕИ и природния газ.

Основните енергийни продукти и горива, които този сектор използва са електрическа енергия с дял от 62%, ВЕИ и биогорива (16%), топлинна енергия (10%) и природен газ (8%) .

Най-високо потребление на електрическа енергия от домакинствата от 2001 г. досега

За трета поредна година сектор Домакинства увеличава енергийното си потребление и достига близо 2300 хил.т.н.е. –нива,  близки до високите стойности от 2011 и 2012.

През 2017 г. електрическата енергия остава най-предпочетения енергиен продукт от домакинствата.  Нещо повече – има ръст от 3,8% в потреблението за разлика от предходните три години, когато темпът на растеж е под 1%. Крайното потребление на електрическа енергия от домакинствата е 957,7 хил.т.н.е. или най-голямо от 2001 г. насам.

За разлика от предходната година темпа на растеж на крайното енергийно потребление на възобновяемите и биогорива (предимно дърва за огрев) от домакинствата е по-скромен и спада от 5,8% (2016 г) на 0,2% (2017 г.).

През 2017 г. топлинната енергия, използвана от домакинствата, е 339,8 хил.т.н.е., което представлява  увеличение от 4,7%.

По отношение на изкопаемите горива домакинствата са увеличили крайното потребление на въглища с 5,4%, на природен газ с 6,9% и са свили до 1,5 хил.т.н.е. използваните нефт и нефтени продукти.

Без съществени промени в ефективното използване на енергия

В последните годините Евростат въведе и следи развитието на индикатора „енергийна производителност“ (съотношение на брутния вътрешен продукт (БВП) към брутното вътрешно потребление на енергия за дадена календарна година).Този показател за 2017 г.  за България е 2,35 евро/кг.н.е. и е без  промяна спрямо предходната година. За 20 години се е подобрил с над единица, но остава далеч от средния за ЕС (28), а именно 8,5 (за 2016 г).

Традиционният показател, обект и на изчисление при определяне на националните цели за енергийна ефективност до 2020 г. е енергийната интензивност (съотношение между брутното вътрешно потребление на енергия и БВП). Този показател също остава почти без промяна спрямо 2016 г. – 0,424 т.н.е за 1000 БВП.

Съотношението на крайно потребление към първично потребление (брутно вътрешно потребление на енергия минус неенергийното потребление) на енергия показва каква част от вложени енергийни продукти са достигнали до крайните клиенти след процесите на преобразуване и пренос. За България този показател през 2017 е 53,1%, до като за ЕС(28) e 71,8% (2016 г.)