В своята встъпителна реч днес, 19ти януари 2012 той заяви стремеж към прагматичност, при който са водещи конкретни подходи, а не отделните проекти. Той определи трите водещите подходи и приоритети в енергетиката – енергийната ефективност, енергийната независимост и либерализацията. Институтът за енергиен мениждмънт публикува отговорите на въпросите по енергийни теми, които новият президент на България даде две седмици, преди да бъде избран – на 14ти октомври 2011:
Кой трябва да е българският приоритет в енергетиката за следващия президентски мандат и каква е ролята на президента за реализацията на този приоритет?
Още в самото начало искам да се спра на няколко постулата, за които непрекъснато се говори през последните 20 години, но за съжаление – те като че ли изобщо не се осъзнават. Поне в публичното пространство и най-вече, в политическото говорене. Особена в тази предизборна кампания.
Първо – България е парламентарна република, в която изпълнителната власт се упражнява от правителството.
Президентът, избиран на директни избори, е обединител на нацията. И като такъв, трябва да защитава интереса на всички българи, на бизнеса на и във България; на авторитета и престижа на нашата родина зад граница. Президентът трябва да е проводник и посланик на българската индустрия, духовност, историческо наследство, култура, изкуство, спорт…
От значение е и друг един факт: България е пазарна икономика. Малко или повече, у нас икономическите процеси наистина се диктуват от пазара – и от вътрешния, но и от международния. Въз основа на тези пазарни реалности, изпълнителната власт очертава и провежда икономическите политики и приоритети, задачата на законодателната е да ги облича в закони, на съдебната – да следи за тяхното изпълнение, А президентът? Той може и трябва да действа в синхрон с правителството и с всички останали власти: и при дългосрочните стратегически приоритети, а и в решаването на ежедневните – бих казал битови казуси. Но държавният глава не може да замести останалите власти, не може да ги подмени. Той трябва да е стожер на интересите на обществото и икономиката ни, а когато това е необходимо – да е и коректив на всичко, което ги накърнява.
Енергетиката не е, не може, а и не трябва да е изключение. Смятам, че както във всичко около нас, и в енергетиката няма и не може да има маловажни области. Особено от страна на президента на страната, избран директно от всички българи. Той трябва да защитава интересите на всички. Без значение дали някой ги определя като малки или големи. А интересите на българите не се ограничават само от топлото и светлото. Наистина, много е важно да ги има и през последните години проблеми с доставката на енергия наистина нямаме. Но само преди 19 – 20 години България приличаше на дискотека в режим 3 към 1: три часа тъмно, един светло. Впрочем „дискотеката” от 1991 – 1992 г. бе и надявам се ще остане последната от доста мрачната поредица, в която един властови център управляваше и реално притежаваше всичко в България.
Не бива да забравяме и януари 2009-та, когато за 16 дни България остана без природен газ. Единствена в Европа!
Затова, според мен, енергийната сигурност и надеждност, са сред най-важните приоритети за всички нас, които сме в първите редици на държавата. И разбира се, диверсификацията на енергийните доставки, която е в основата на тази сигурност и надеждност. Впрочем това днес е валидно за всяка страна, независимо на кой континент е разположена. И без оглед на това кой и как я управлява.
Но не по-маловажни са цените на енергията. Защото те бъркат директно в джоба на всеки: на всяко домакинство и на всеки бизнес – от малкия, семейния до най-големия.
Може би трябва да припомним, че в една парламентарна демократична република с пазарна икономика цените, дори енергийните, не могат да се управляват административно, още по-малко от президента или пък от институцията на държавния глава. Цените са функция на конкуренцията, която пък зависи от либерализацията на пазара. Наистина този процес у нас върви трудно, с много спънки, кривулици и… с много противници. Но върви. И ще продължава да се развива.
Целта ни е: Чрез либерализация и конкуренция – постигане на „Разумни, лесно и ясно съпоставими, прозрачни и недискриминционни цени“. Така всъщност е формулирана общата ни цел в Третия енергиен пакет на ЕС. Бих добавил само и – достъпни за всички енергийни цени.
Какво още е нужно, за да постигнем тези цели? Независима, прозрачна и обективна регулация. И при производството, и при преноса, но особено при търговията с енергия, включително до крайния потребител. И аз съм силно обнадежден, че това ще се случи още през първия ми мандат като президент на Република България. Основания за тази вяра ми дава последователната политика, провеждана от независимия национален регулатор. Ето например тези дни ДКЕВР подлага на публично обсъждане Наредбата за лицензиране на енергийните дружества. Целта, доколкото става ясно, е максимална прозрачност при определяне на енергийните цени. И максимален контрол дали енергийните дружества с национални или регионални монополни права изпълняват задълженията си, произтичащи от отдадения им монопол.
Енергийната ефективност. Не се сещам за друг компонент на енергийната ни стратегия, чиято реализация е в състояние да даде такива категорични положителни резултати в рамките само на следващите 4-5 години. Искрено се надявам, че европрограмата за 63 млн. лева, която започнах като министър на регионалното развитие, ще бъде само първата в поредицата от стотици милиони, дори милиарди, необходими за саниране на устарелия ни сграден фонд.
Залагайки на прагматичния дух и любовта на българите към собствения им дом, ще отида дори по-далеч и ще поставя сред приоритетите си Енергийно независимите къщи – т.нар. пасивни домове, които не само произвеждат потребяваната от тях електрическа и топлинна енергия, но и продават на електроразпределителните дружества. Условия за изграждане на пасивни къщи в България имаме. Собствениците им ще имат пълна подкрепа: и моята, и на бившите ми колеги от правителството.
Върху кой международен енергиен проект трябва да акцентира българският президент?
Не мога да повярвам, че ми се задава подобен въпрос. Нима българският президент трябва да акцентира върху един международен енергиен проект, пък било то и за много милиарди?
Моля ви, нека да говорим и действаме отговорно. Да излезем от алюзията на т.нар.»голям шлем». Дори и не искам да коментирам до какво ни доведе той. Всички видяхме гьола в Белене. А сметките за бъдещата ядрена централа не са ясни и до днес.
Както вече казах, в енергетиката няма малки и големи проекти. Важно е всичко: както гигантският газопровод, който транспортира милиарди кубически метри към Европа, така и трабата, която може да достави природен газ до десетината къщи на някоя махала в родопско село например.
Важни са всички международни проекти, които спомагат за диверсикация на доставките и увеличаване на конкуренцията. Доколкото е по силите и законовите ми правомощия, и аз като бъдещ президент, и моят заместник – блестящият юрист Маргарита Попова ще подкрепяме всеки от тях.
Кои за Вас са митовете в енергетиката и в коя област има нужда от по-голяма прозрачност?
Аз бих попитал дали през последните 20-тина години не залагаме повече на митовете, отколкото на реалния живот около нас? И за какви митове става дума – митовете за енергийните лобита? Или митовете за енергийните олигарси? Или пък за презумцията, че геограското положение на България ни предопределя позицията на енергиен център?
Последното наистина е мит. Но можем да го превърнем в реалност – и в областта на електроенергетиката, и най-вече при природния газ. Както знаете, нашето правителство започна работа и по четирите междусистемни газови връзки на България с Турция, Гърция, Сърбия и Румъния. Реална работа, с реални проекти и сгъстени графици. И с европейско съфинансиране за две от тези връзки. Наскоро министър Трайков обяви, че амбицията на колегите е газовите интерконектори да бъдат изградени предсрочно. Те не само ще дадат така необходимата ни диверсификация на доставките на природен газ, но реално могат да превърнат страната ни в енергиен мост между Изтока и Запада.
Искам да заявя, че дейностите по изграждането на тези газови връзки ще се ползват с безрезервната ми подкрепа.
Колкото до енергийните лобита и енергийните олигарси – едва ли някой се съмнява, че те дълги години бяха важен фактор у нас: не само в енергетиката, но и в политиката и управлението на страната. Няма да цитирам имена. И няма да питам колко от политиците натрупаха милиони от търговията с ток например. По-важно е друго – че енергийните олигарси се появиха и укрепнаха главно благодарение на непрозрачността, покривала досега енергетиката. Затова и аз, и моята подгласничка в президентската институция ще настояваме и ще работим активно за пълна прозрачност в енергетиката. Даваме си сметка, че това ще е труден и мъчителен процес, че ще засегне множество групови и личностни интереси. Но е необходимо да бъдат създадени нови правила и нагласи, ново обществено мислене по отношение на тази прозрачност.
Такова всъщност е и виждането на Европейския съюз, който тази седмица, на 10 октомври прие новите правила за търговия с енергия. Тяхната цел е да се предотвратят всички форми на злоупотреба с пазара, които изкривяват тарифите при продажби на едро на енергия и заради които потребителите плащат по-високи цени.
Кои са първите и най-неотложни действия, които трябва да предприеме президентът за подобряването на националната енергийна сигурност?
Не е ли крайно време да престанем да смесваме и преплитаме понятия и сфери на действие. Струва ми се, че в предизборната риторика надхвърлихме доста мярката на разумното като че започваме сами да се вкарваме в онази притча за коня и жабата. Нека мислим трезво, като разумни и информирани граждани на България. И на Европа.
У нас, а и в в европейската общност, чийто пълноправен член сме ече повече от 5 години, националната енергийна сигурност е част, при това твърде съществена, на националната и на европейската сигурност. Енергийната сигурност не е и не може да бъде самоцел. Особено на един човек, пък било то и държавен глава.
Какво всъщност включвам в понятието енергийна сигурност? Осигуряване на енергийни ресурси, достатъчни за гарантиране енергийното потребление на страната ни. Алтернативни източници и алтернативни маршрути на доставка. И също: технически надеждна и сигурна енергийна преносна система – и за електро и топлоенергия, и за природен газ. Не бива да пропускаме и значението на собствените енергийни ресурси, които ни гарантират независимост от вносни суровини. Важно е също доколко производството на енергийните предприятия врияе върхи околната среда, или по-точно доколко я уврежда.
Всъщност, енергийната сигурност е сложен комплекс от разнопосочни въпроси, между които би трябвало да бъде постигната хармония. И моята цел като президент ще е именно да отстоявам тази хармония.
Каква трябва да е ролята на държавата в управлението на сектора енергетика?
Кой има нужда от АЕЦ Белене и защо?
Какво се има предвид под понятието държава? И към кого, трябва да бъде отправен въпроса на ролята на държавата в управлението на енергетиката? Към изпълнителната власт, т.е. към правителството? Към законодателната? Или към президента и неговата администрация? Как могат да бъдат дефинирани правата, отговорностите и задълженията на всяка от тези институции към българската енергетика? И към коя нейна част – към държавните енергийни дружества или към частните енергетици? Защото цялото енергийно разпределение у нас – и в електроенергийната, и в газовата сфера, са в ръцете на частни дружества. Те притежават частни монополни права. И за разпределение, и за търговия на дребно с ток и газ. Тези монополни права са им дадени от държавата.
Не бих искал да навлизам по-дълбоко в темата – тя е обект на специализирана дискусия, която надявам се ще бъде водена с необходимия професионализъм.
Колкото до АЕЦ Белене, бъдещето му е въпрос на икономически и финансови разчети. И на калкулации относно енергийния баланс – на каква цена и къде би могла да се продава енергията от бъдещата АЕЦ. Отговор на последния въпрос трябва да дадат експертите. Те трябва да кажат какво е очакването за развитието на електропотребението у нас и в региона.
Не очаквайте един политик да формулира отговорите на подобни експертни въпроси. Пък било то и кандидат за президент. Дали е необходима АЕЦ Белене и какъв е печалившият за нас модел, ще покажат цифрите и обстойните пазарни анализи.
Но за мен като политик е от особено важно значение един друг фактор – безопасността и сигурността на бъдещата ядрена централа. Особено след трагедията в японската АЕЦ Фукушима. И тук аз няма да правя никаки компромиси! И няма да влизам в никакви договорки!
Трябва ли да бъде даден шанс на шистовия газ като начин за диверсификация на доставките?
Нямам съмнение относно целесъобразността от даване на шанс, както Вие се изразявате, на шистовия газ у нас. На този етап това се разбира като осъществяване на лиценз за проучване, даден от правителството.
За съжаление някои участници в президентската надпревара побързаха да политизират темата и за да спечелят дивиденти, допуснаха, в характерен стил, да представят нещата едностранчиво.
Според мен, необходимо е да бъде представена обективна картина на ситуацията с този въпрос в Европа. Доколкото ми обясниха, Франция забрани проучването и добива на шистов газ, но с определени технологии. Но това, компаниите, които вече бяха получили лиценз, останаха на френския пазар, очаквайки след изборите законодателят да смекчи регулациите. Холандия, може би най-гъсто населената страна в ЕС, обратно, изрично разреши проучване и добив на шистов и друг неконвенционален газ. Германия и Великобритания откриха огромни запаси от шистов газ и са в процес на обмисляне. Полша не само е вероятно най-богатата на шистов газ страна в ЕС, но в рекордни срокове – след три до пет години – ще започне да го добива. В Унгария и Румъния текат подобни процеси.
От друга страна, аз бих бил последният политик, който би си позволил да пренебрегне технологичните и екологичните рискове от добива на шистов газ.
Шистовият газ е не само начин за диверсификация на газови доставки. Страните, в които се добива шистов газ, забелязват, че суровината не само конкурира вносния газ, но настъпва оживление в химическата и пластмасовата индустрия. Нищо не може да замени като цена и сигурност на снабдяването собствения газ в една икономика. В този смисъл аз бих се притеснявал не толкова дали проучванията на шистов газ няма да застрашат екологията – срещу което правителството даде гаранции, надхвърлящи законовите му задължения – а дали сондажите биха доказали достатъчно големи запаси от шистов газ.
Реализацията на газопровода „Набуко“ ли е европейската цел в сферата на
енергетиката, която е най-важна за България?
Отново ме вкарвате в дискусия от вида «по-, по-, най-«. Отказвам да влизам в подобни класации, особено когато ми се вменява ролята на жури. Колкото и тревиално да звучи, за мен европейската цел в енергетиката е всяко българско домакинство и всеки бизнес в България да разполагат със сигурна, надеждна и най-вече достъпна енергия. При равноправни и прозрачни условия. На конкурентни цени. Енергия, която помага на хората и защитава природата.
Енергия, от която печелим всички, печели държавата, печели и европейската общност, към която принадлежим. Затова когато говорим за проекта Набуко, който трябва да доставя алтернативен на руския природен газ у нас, в региона и към Централна Европа, печаливши ще сме всички: и от транзитните такси, които ще останат у нас, и от конкуретните доставки, които се очаква да намалят цените на синьото гориво.
Но не бива да забравяме и руския проект Южен поток. Наистина атернативни доставки на газ по него не могат да се очакват, но той ще гарантира диверсикация на маршрутите. И ще донесе печалби за страната ни – не само като транзитни такси, но и като нови работни места.
