Енергийната стратегия – реалистични прогнози, непостигнати цели за газификация, преизпълнени цели за ВИ
Енергийната стратегия (Стратегията) от 2011 г. съдържа изискване да се осъществява текущо наблюдение на нейното изпълнение и да бъдат разработвани двугодишни доклади за наблюдение, включващи анализ на изпълнението на заложените цели и приоритети, предложения за промени в действащите механизми и законодателна среда с оглед коригиране на негативни тенденции при изпълнението на Стратегията и осъвременяване на прогнозния енергиен баланс с хоризонти 10 и 20 години напред.
Такива доклади досега не са публикувани, но на базата на статистическите данни за 2015 г. могат да се направят някои интересни сравнения между предвижданията в Стратегията и фактите.
Прогнозите за енергийно потребление – право в десятката
Показателите за енергийно потребление през 2015 г., предвидени в Стратегията, на практика съвпадат или са с незначителни разлики (от 2- и 8-процентови отклонения) спрямо статистическите данни:
| Стратегия | Статистика | |
| Брутно вътрешно потребление на енергия, млн.тне | 20,2 | 18,5 |
| Крайно потребление на енергия, млн.тне | 10,5 | 10 |
| Брутно вътрешно потребление на електроенергия,ТВтч | 38 | 37 |
| Съотношение крайно/брутно потребление на енергия, % | 52 | 50,8 |
Прогнозите за общо потребление на енергия са малко по-високи от отчетеното потребление и това се обяснява с допусканията за по-бързо съживяване на икономиката, респективно за по-висок икономически растеж.
Прогнозите за потребление на електрическа енергия са с 2% по-ниски от фактическото потребление. Това може да се обясни най-вече с непостигнатите цели за ускорена газификация на домакинствата до 2020 г., което би довело до заместване на електрическата енергия с природен газ. Неслучилата се газификация е и причината за по-лошото съотношение на крайно и брутно потребление на енергия в сравнение с параметрите на Стратегията.
Прогнозите за производство – по-скромни от статистиката
Прогнозите както за общо производство на енергия, така и за производство на електрическа енергия през 2015 г. са по-ниски в сравнение с фактическото производство:
| Стратегия | Статистика | |
| Производство на енергия, млн.тне | 9,8 | 11,5 |
| Производство на електрическа енергия, ТВтч | 43,2 | 48,4 |
Целите на Стратегията за затваряне на стари инсталирани мощности поради неефективност и поради екологични причини не са постигнати в пълна степен. Спря работа ТЕЦ „Варна“, което не е предвидено в Стратегията, докато идентифицираните за затваряне централи продължават да работят.
Производството на електрическа енергия от ВИ не е причина за разминаванията – през 2015 г. то съвпада с прогнозата за същата година. Въпреки, че общата национална цел за 16-процентов дял на ВЕИ до 2020 г. е значително надхвърлена през 2015 г., това не се отнася до секторната цел в електроенергетиката.
Прогнозните цени на електрическата енергия – почти равни на фактическите цени
Средна цена на електрическата енергия от 75,3 евро/МВтч е изчислена в Стратегията за 2015 г. на базата на производствените разходи. Фактическите цени и за индустрията, и за населението надхвърлят тази прогноза и са съответно 78 и 80 евро/МВтч (по данни на Евростат за второто полугодие на 2015 г.).
Цените на електрическата енергия от ВИ са по-високи в сравнение с допусканията в стратегията. Увеличаването на дела на електрическата енергия, произведена от възобновяемите енергийни източници (ВИ) беше постигнато при неспазване на изискването на Стратегията за „използване на механизми за достигане на количествените цели при най-ниска цена за потребителите“. Това е фактор за по-високи фактически цени в сравнение с прогнозните.
Друг фактор обаче действа в противоположна посока – това са по-ниските фактически цени на емисиите на СО2. В крайна сметка влиянието на тези два фактора взаимно се елиминира и въздействието им върху цените се оказва на практика близко до нулата.
Прогнозните цени на емисиите – в пъти по-високи от фактическите
Основният инструмент за постигане на нисковъглеродните цели – европейска Схема за търговия с емисии на СО2 – засега не е достатъчно резултатен. Цените на емисиите, за които се очакваше да достигнат до 15 евро/тон, са в пъти по-ниски и не стимулират инвестиции в нисковъглеродни технологии. В ход е дискусия за промени в схемата, които да доведат до по-успешното й прилагане в следващото десетилетие до 2030 г.
Време е за осъвременяване на енергийния баланс?
В Стратегията е описан механизъм за осъвременяване на енергийния баланс, включително чрез удължаване на неговия хоризонт. Сценарият на осъвременения и удължен баланс ще зависи от европейската енергийна политика. Нейната траектория до 2050 г. ще бъде очертана след приемането на нов четвърти енергиен законодателен пакет, дискусията по който е в ход и ще бъде в своя пик по време на българското председателство. И може би времето за писане на нови стратегии ще дойде след, а не преди окончателното му приемане…
