Какви са настоящите проблеми на енергийния пазар?
Европейските потребители трябва да могат да се възползват от всички форми на либерализирания пазар на електроенергия и газ и от нови възможности като например правото да избират своя доставчик на енергия. Това обаче все още не е реалност навсякъде. Ето защо, ние се нуждаем от нови правила за решаване на някои структурни недостатъци, които се откриват при функционирането на електроенергийния и газовия пазар днес. Действащите правила за разделяне на мрежовите дейности от дейностите по доставка и производство на енергия не гарантират правилното функциониране на пазара. Една твърде голяма част от операторите на мрежи все още могат да дискриминират новите потребители на мрежата в полза на настоящите дружества за доставка и производство. Поради това, новите фирми, които желаят да навлезнат на пазара на газ и електроенергия, и които нямат друг избор, освен да се използват съществуващата мрежа, имат трудности при опита си да станат пазарни участници. Освен това, националните регулаторни органи не разполагат с достатъчно самостоятелност за изпълнение на задължения си.
Защо се нуждаем от ново законодателство – Трети енергиен либерализационен пакет?
Вторият пакет за либерализация на енергийните пазари е приет през 2003 г. и се прилага на национално ниво. Поради това има няколко години опит с това законодателство. Заедно с енергийните регулаторни органи и други заинтересовани страни, Европейската комисия предприе задълбочени изследвания, проучвания и разследвания по отношение сегашното състояние на пазара на електроенергия и природен газ. Някои недостатъци бяха открити и те трябваше да бъдат адресирани веднага. Ползите от предишното законодателство не могат да са налице, ако тези мерки не се предприемат. В противен случай европейските потребители на енергия, гражданите и индустрията, няма да получат това, от което имат нужда, и това, което заслужават – или най-общо това, което им бе обещано. Третия либерализационен пакет има амбициите – след като бъде приложен – да отстрани тези структурни слабости на енергийните пазари.
Каква е целта на Третия либерализационен пакет?
Целта е да се направи енергийния пазар напълно ефективен и да се създаде единен на ЕС пазар за природен газ и електроенергия. Това ще помогне за задържането на цените на възможно най-ниски нива и ще увеличи стандарта на обслужването и сигурността на доставките.
Какви ще бъдат предимствата за индивидуалните и индустриалните потребители?
Потребителите ще се възползват от конкурентен енергиен пазар в много отношения. Първият от тях е свободата на избор. Гражданите на Европа имат много различни очаквания по отношение на енергийния пазар. Някои се фокусират само върху цените. Други искат да могат да избират „зелена“ електроенергия. Трети искат по-персонализирани услуги. Някои дори желаят да генерират своя собствена енергия и да я трансферират към мрежата. Независимо от очакванията, потребителите трябва да имат реална възможност за избор. Практиката от други сектори показа, че конкурентния пазар е създал по-голям избор, специализиране на услугите и в повечето случаи – по-ниски цени.
Но потребителите ще имат полза и по друга линия. Един конкурентен пазар с правилни ценови сигнали ще увеличи инвестициите в нова инфраструктура. Това ще подобри сигурността на доставките и ще намали рисковете от прекъсване на снабдяването с електроенергия или с природен газ. И не на последно място, конкурентният пазар ще помогне на борбата с изменението на климата. Енергийната ефективност ще се подобри във всички елементи от веригата „доставка – потребление“. И накрая, когато става въпрос за търговия с емисии, то същата може да сработи само в една конкурентна пазарна среда.
От какво се състои Третия пакет?
Пакетът се състои от: две Директиви като едната касае общите правила за вътрешния пазар на природен газ (2009/73/EC), а втората – общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (2009/72/EC); три Регламента – за условията за достъп до газопреносната мрежа (EC) No 715/2009), за условията за достъп до трансграничната мрежа за електроенергия (EC) No 714/2009) и за създаването на Агенция за коопериране на енергийните регулатори – ACER (EC) No 713/2009). Документите бяха приети през юли 2009г.
Кога влиза в сила Третия пакет?
Държавите-членки имаха 18 месеца – до 11 март 2011г. – да транспонират двете нови директиви в националното си законодателство. Трите нови регламента се прилагат директно от същия ден.
Какво е новото в пакета?
- Ефективно разделяне на интересите на производството и доставката на енергия от тези, свързани с мрежата. Това трябва да елиминира всички конфликти на интереси между тези дейности. Отделянето следва да пречи на операторите на мрежи да злоупотребяват като дават преференции на собственото им производство на енергия и фирми за доставка за сметка на останалите пазарни участници
- Увеличена прозрачност на пазарите на енергия на дребно и по-стриктни правила за защита интересите на потребителите
- По-ефективен регулаторен надзор от независими органи и от националните регулаторни органи
- Създаване на Агенция за коопериране на енергийните регулатори за осигуряване на ефективно сътрудничество и вземане на решения по трансгранични въпроси
- По-добро трансгранично сътрудничество и инвестиции: нови две Европейски мрежи на операторите на преносни системи за електроенергия и за газ ще събере операторите така, че те да си сътрудничат и да развиват общи търговски и технически правилници и стандарти за сигурност.
Какво представляват преносните системни оператори и защо тяхната дейност трябва да бъде регулирана?
Преносните системни оператори са компании, които оперират мрежи, по които се транспортира електроенергия и природен газ. В електроенергийния сектор това са междусистемните връзки и мрежите високо напрежение. В газовия сектор това са големите газопроводни линии и мрежата високо налягане. Тъй като преносните мрежи са естествени монополи, те са и ще останат обект на регулиране – от една страна, за да се осигурят необходимите стимули за инвестиции в тези мрежи, от друга – за да се предотвратяват техни опити за злоупотреба с монополно положение.
Какво представлява принципа „достъп на трета страна“?
За да имаме ефективна конкуренция, операторите на преносни мрежи трябва да осигурят на всеки доставчик на електроенергия или природен газ недискриминационен достъп до преносната мрежа, за да може доставчика да снабди клиентите си с енергия. Това е принципа „достъп на трета страна“. Условията за достъп до мрежите се регулират от националните регулаторни органи. По отношение на преносните мрежи трябва да се прилагат регулираните тарифи, така че да се избегне злоупотреба с господстващо положение. Също така, преносните мрежи трябва да отговарят на специфични правила за отделяне.
Има ли някакви изключения от правилата на режима за регулиран достъп до мрежата на трета страна?
Да. Това е възможно за нова газова или електрическа инфраструктура. При условията, изброени в Третия енергиен пакет, компетентния национален орган може да предостави освобождаване/дерогация (пълна или частична) от някои задължения, включително и от задължението за предоставяне на достъп на трети страни, регулиране на тарифите и отделяне, ако нивото на риска, свързан с инвестициите е такова, че инвестицията не би била направена, ако не се предостави такова освобождаване. Сред условията за получаване на освобождаване се включва това, че инфраструктурата трябва да засилва конкуренцията и че самото освобождаването не трябва да бъде в ущърб на конкуренцията.
Защо се налага отделяне/unbundling на преносните мрежи?
Правилата за отделяне целят предотвратяване на това, дружества, които участват както в преноса на енергия, така и в производството и / или доставка на енергия да използват привилегированото си положение и в качеството на оператори на преносна мрежа да предотвратят или да пречат на достъпа на своите конкуренти до тази мрежа. По тази причина е необходимо ефективното отделяне на дейностите по пренос на енергия от интересите, свързани с производството и доставката.
Защо разделянето на доставката/производството от мрежата е толкова важно?
Много е важно да се отдели мрежата от енергийното производство и доставките, тъй като мрежата за пренос на енергия и основните проводи/линии високо напрежение или високо налягане/трансграничните мрежи трябва да работят като магистрали, позволяващи на всички пътници да преминат/транспортират стоките и услугите си. Тези преносни мрежи са естествени монополи – обикновено е твърде скъпо да се изградят паралелни на съществуващите преносни мрежи. Всички доставчици на енергия, включително нови фирми и малки предприятия следва да имат достъп до мрежата и достъп до пазарите равни на тези за настоящите участници на пазара. Това може да стане само чрез отделяне на мрежата от останалите-конкурентни – дейности като доставка и производство.
И в момента има отделяне по силата на старите директива 2003/54 и директива 2003/55, защо това не е достатъчно?
Опитът в много държави-членки показва, че настоящите изисквания за отделяне не гарантират независимата работа на мрежата в полза на всички участници на пазара. Вместо това, оператор на мрежа, който е част от доставките в група от компании, често е повлиян от интересите на дружеството, свързани с доставките. Това означава, че другите фирми, които не са свързани с мрежовия оператор, са в неизгодно положение. Лоялната конкуренция може да съществува само с неутрална и независима работа на мрежата. За целта, връзката „право на собственост“ между мрежовия оператор и всички компании за доставка трябва да бъдат отрязани.
Към коя дата трябва да бъдат изпълнени новите изисквания за отделяне?
Изискванията за отделяне от Третия пакет трябва да бъдат изпълнени към 3 март 2012г. В случай, че преноснaта система се окнтролира от компания от трета държава, крайния срок за отделяне и сертифициране на оператора е 3 март 2013г.
Съществуват ли различни модели за отделяне?
Да. В Третия енергиен либрализационен пакет са дефинирани три възможни модела: Отделяне по собственост/OwnershipUnbundling (OU), Независим Систeмeн Оператор/ IndependentSystemOperator (ISO) и Незaвисим Преносен Оператор/ IndependentTransmissionOperator (ITO). Когато се прилагат правилата на Третия пакет за отделяне, държавите-членки трябва да решат дали да реализират отделяне по собственост или да да направят избор между другите два варианта за отделяне на оператора.
Какво представлява модела Отделяне по Собственост/Ownership Unbundling?
Ако държава-членка реши да приложи пълно разделяне на собствеността/отделяне по собственост, всички интегрирани енергийни компании ще трябва да продадат своите газови и електрически мрежи. В този случай, на нито една компания за доставка и производство няма да бъде разрешено да притежава мажоритарен дял в оператор на преносна система, нито да упражнява решаващи права на глас или да определя членове на Управителния съвет. Компаниите за доставка и производство ще бъдат свободни да решат на кого и на каква цена да продадат своите мрежи.
Редица големи интегрирани компании в ЕС вече тръгнаха по този път. Например в сектора на електроенергията Е. ОН и Vattenfall Европа продадоха мрежите си високо напрежение в Германия, a Endesa продаде преносните си активи в Испания. В газовия сектор, RWE и E. ON продадоха активите си за пренос в Германия, а отново Endesa продаде преносните си и разпределителни активи в Испания.
Какво представлява модела Независим Системен Оператор/Independent System Operator?
Съгласно този модел, компанията за доставка може да продължи физически да притежава преносната мрежа, но трябва да се раздели с нейното опериране, поддръжка и инвестиции като ги преотстъпи на напълно независима, отделна компания.
Какво представлява модела Независим Преносен Оператор/Independent Transmission System Operator?
При този модел, преносната мрежа и оперирането й могат да останат в рамките на интегрирана компания, но дружество за доставка, принадлежащо към същата група не може да притежава и експлоатира преносната мрежа. Оперирането на мрежата и собствеността върху нея трябва да се преминат към друго дъщерно дружество на компанията-майка, което да взема всички финансови, технически и други решения независимо от компанията-майка и което да бъде собственик на самата мрежа. Специален надзорен орган е отговорен за защитата на финансовия интерес на компанията-майка, но без той да може да участва в ежедневната работа на оператора.
Защо се счита, че моделът „Отделяне по Собственост“ е най-доброто решение?
Ако операторът на мрежата е в същата група, в която е и компания, която произвежда или се занимава с доставки, той естествено ще защитава интересите на групата, а също така неговите решения ще се вземат под въздействие на стремежа да дава търговско предимство на компаниите – посестрими. В такива условия няма достатъчни стимули да се изгражда инфраструктура, която ще позволи на нови производители-конкуренти да стъпят на пазара. От друга страна, ако мрежата принадлежи на една напълно независима компания, то основна движеща сила за оператора на мрежата ще бъде максимизиране на печалбата. Поради това, колкото повече компании използват мрежата, толкова по-висока полза ще има нейния оператор/собственик, затова е в негов интерес да изгради повече връзки и мрежа, които да се ползват от колкото се може повече фирми.
Колко държави-членки до момента са приложили модел „Отделяне по Собственост“ и какъв е техният опит?
Има много държави-членки в ЕС, които в последните години въведоха отделяне по собствеността на техните мрежи за електроенергия и газ. В областта на електроенергията, в около половината от държавите-членки мрежовите оператори са отделени по собственост; в газовия сектор отделяне по собственост на мрежовия оператор има в седем държави-членки. Съгласно осъществявания от ЕК мониторинг, отделянето по собственост има благоприятно влияние върху стимулите за инвестиции, цените на енергията и степента на концентрация на пазара. В същото време, не са установени данни, че разделянето на собствеността би навредило на съответните дружества – нито цените на акциите им, нито техните кредитни рейтинги са повлияни отрицателно като цяло.
Как могат компаниите – държавна собственост да постигнат „Отделяне по Собственост“?
Целта е да се стриктно да се прилагат същите правила за отделяне на собствеността както при частни, така и при публични/държавни дружества. На практика това означава, че едно и също лице, независимо дали е публично или частно, не може да има влияние върху оператор на мрежа и върху компания за доставка по едно и също време. Когато държавата е собственик на едно интегрирано дружество, едно възможно решение е да се прехвърлят акции и/или права от оператора на мрежата или от дружеството за доставка към организация, която е отделно юридическо лице. Във всеки случай, когато става въпрос за държавни предприятия, резултатът трябва да бъде, че процесите на вземане на решения относно и в мрежовите оператори и компаниите за доставка са напълно отделени.
Кои са българските системни оператори на електроенергия и природен газ и какъв е техния настоящ корпоративен статус?
Националният електроенергиен системен оператор е „ЕСО“ ЕАД. Компанията съществува от 1.01.2007 г., когато след преструктуриране съгласно изискванията на Директива 2003/54, от НЕК ЕАД в негово дъщерно дружество („ЕСО“ ЕАД) са отделени дейностите по системно управление на мрежата като преносните активи и дейност остават собственост на вертикално интегрираната „НЕК“ ЕАД.
Националният преносен оператор в газовия сектор е „Булгартрансгаз“ ЕАД. Компанията съществува от 1.01.2007 г., когато след преструктуриране съгласно изискванията на Директива 2003/55, вертикално интегрираната „Булгаргаз“ ЕАД е трансформирана в холдингова структура – компания-майка „Булгаргаз-Холдинг“ с две дъщерни дружества – „Булгартрансгаз» ЕАД – комбиниран оператор с функции по пренос, транзитен пренос и съхранение на природен газ; системен оператор на газопреносната мрежа и неин собственик и „Булгаргаз” ЕАД – обществен доставчик на природен газ с функции по покупка и продажба на природен газ. От есента на 2008г., „Булгартрансгаз“ ЕАД и „Булгаргаз“ ЕАД стават дъщерни дружества – 100% собственост на „Български енергиен холдинг“ ЕАД.
Кой модел на отделяне на операторите от Третия пакет ще приложи България?
Съгласно приетата от Министерски съвет „Енергийна стратегия на България 2020“ отделянето на преносните оператори от дейностите по производство и доставка ще се реализира съгласно модела «Независим преносен оператор». Двата оператора ще бъдат отделени от вертикално интегрираната компания заедно с преносните активи като две юридически лица, в които Министърът на икономиката, енергетиката и туризма пряко ще упражнява правата на собственост на държавата. Преструктурирането ще бъде завършено в най-кратки срокове, преди изтичането на крайния срок за това по директивите – края на 2011г.
