Кои сектори и парникови газове са обхванати от настоящата Схема за търговия с емисии на ЕС (EU ETS)?
В момента – от 2007 до 2013г. – EU ETS обхваща само дейностите, резултиращи в отделяне на емисии на въглероден двуокис от близо 12 000 инсталации-участнички. Съответствието със EU ETS е задължително за индустриалните инсталиции от електропроизводството, нефтените рафинерии, заводите за стомана, цимент, вар и целулоза ако надхвърлят определин прагове.
Как работи търговията с емисии сега?
Целта на EU ETS е да осигури разходноефективен път за намаляване на емисиите чрез използване на пазарно-базирана „cap&trade” система. Тази система е основана на принципа, че намалението на емисиите трябва да се осъществява там, където стойността на това намаление е най-ниска като по този начин се намаляват общите разходи за борба с изменението на климата.
Общата сума на разрешените емисии на инсталациите – обект на EU ETS, има поставен таван – максимален лимит, покрит от разрешителни. Едно разрешително е равно на 1 тон карбонов диоксид. Операторите на тези инсталации трябва да получат позволение за емитиране на парникови газове от държавата, в която работят като при несъответствие (емитиране при липса на позволение) са заплашени от финансови санкции. Всички инсталации с получено позволение получават в началото на годината (28 февруари) безплатно разпределени им разрешителни за емисии, равни на определеният им за съответната година таван. Инсталации, които емитират над определеният им таван могат да закупят недостигащите им разрешителни от инсталации, емитиращи под определеният им индивидуален таван.
Как се разпределят и търгуват разрешителните за емисии?
Държавите-членки са задължени да разработят Национален план за разпределение на квоти на емисии на парникови газове за Фаза I(2007г.) и Фаза II (2008-2012г.) от търговията. В зависимост от националния таван на емисиите държавите трябва да определят общото количество разрешителни, което ще разпределят между всички инсталации от EU ETS на базата на обективни и прозрачни критерии. По-голямата част от разрешителните се разпределя безплатно като държавите-членки могат да търгуват до 5% от разрешителните през фаза 1 и до 10% през Фаза II от EU ETS.Всички национални планове трябва да бъдат одобрени от ЕК преди началото на всяка от фазите.
Всяка държава-членка трябва да поддържа електронен регистър по отношение издаването, собствеността, трансферите и отказаните/отнетите разрешителни. Разрешителните съществуват само в този електронен формат като инсталациите и заинтересованите лица могат да си отворят сметка за търговия във всеки ЕС-регистър. Всяка държава-членка е длъжна да осигури такова обслужване и администриране. Всеки регистър в държавите-членки има връзка с CITL – Централен администратор за ЕС и оператор за всички сметки и дейности, свързани с търговията.
Кои са основните задължения, наложени на операторите?
Операторите на инсталациите са задължени да извършват мониторинг и да докладват за емисиите си на годишна база. Всеки оператор трябва да представи доклад до съответния орган в държавата-членка в края на календарната година. Докладът съдържа данни за емисиите от предходната календарна година, които трябва да бъдат верифицирани от независимо лице на база принципите, предписани от директивата за EU ETS(изменена с новата директива 2009/29/EC).
След това, операторът трябва да представи сума от разрешителни, равна на общото количество верифицирани емисии за предходната година в срок до 30 април; в противен случай го заплашват финансови санкции. Държавата – членка, от своя страна, също има задължение за докладване пред ЕК на годишна база.
Авиационният сектор, който влиза в EU ETS от 1 януари 2012г. в резултат на приемането на авиационната Директива 2008/101/ЕС е обект на същото докладване и мониторинг, съответно – санкции при несъответствие.
Позволява ли EU ETS използването на единици спестени емисии, генерирани извън ЕС-27?
Да. През юли 2003г., с приемането на „свързващата“ Директива 2004/101/ЕС, правеща връзката между EU ETS и проектите съгласно механизмите на Протокола от Киото, инсталациите, участващи в EU ETS, могат да ползват определен дял единици намалени емисии, генерирани по смисъла на проектите за намаляване на емисиите по Протокола от Киото – JI & CDM проекти, с оглед да изпълнят ангажиментите си по EU ETS.
Какво представлява новата политика и законодателство относно емисиите на парникови газове и търговията с тях?
Промените в климата понастоящем са един от най-важните политически въпроси на национално, европейско и световно ниво. В центъра на този дебат стои въпросът относно това как най-силно индустриализираните държави в света могат да екстернализират разходите, свързани с промените в климата и да ги алокират към емитентите на парникови газове, налагайки им значително намаляване на емисиите без това сериозно да въздейства върху тяхната конкурентоспособност на международните пазари.
Вече пет години откакто е въведена EU ETS, която се разви като най-мащабната в света “cap and trade” програма за разрешителни за емисии. Договореностите по Протокола от Киото за намаляване с 8% на емисиите в периода 2008-2012г. в сравнение с нивата от 1990г. остават основен двигател, който заедно с EU ETS е един от стратегическите инструменти на ЕС за изпращане на правилни ценови сигнали към карбоновоинтензивните индустрии.
С Фаза II на EU ETS се отвори дебат за по-амбициозна политика за справяне с промените в климата и намаляване на емисиите на парникови газове като се достигна и до Фаза III на EU ETS – през април 2009г. като част от ЕС законодателния пакет „Енергетика/Околна среда“ бяха приети серия от нови директиви в отговор на по-амбициозните цели за намаляване на емисиите. Глобалната цел на пакета е да позволи на ЕС да намали емисиите си на парникови газове с 20% през 2020г. в сравнение с 1990г., а също така да увеличи дела на енергията от ВЕИ в ЕС до 20% в общото крайно потребление на енергия.
Новата директива изменя настоящите правила на EU ETS за Фаза III, започваща на 1 януари 2013г. Основните промени са: налагане на по-предизвикателни цели за намаляване на емисиите на инсталациите, които са част от EU ETS; постепенно премахване на разпределянето на безплатни разрешителни за емисии, което беше основата на Фази I и II, и заместването му със система за разпределяне на платени разрешителни за емисии чрез търгове; разширяване на EU ETS към повече индустриални сектори и парникови газове.
Как ще се определя тавана на емсиите?
Фаза III на EU ETS ще бъде обект на по-строг таван на емисиите. Приетото предложение на ЕК включва 20-процентно и 50-процентно намаление на емисиите на парникови газове съответно до 2020г. и до 2050г. в сравнение с нивата им от 1990г. За разлика от първите две фази, при които са поставени национални тавани на емисиите, през Фаза III на EU ETS ще бъде определен единен европейски таван. През тази Фаза III ще бъдат обхванати допълнителни сектори и видове парникови газове.
Как ще бъде определен таванът на емисиите за Фаза III?
Целта за Фаза III на EU ETS е 20% намаление на емисиите на парникови газове до 2020г. в сравнение с нивата им от 1990г. Таванът на ЕС-разрешителните ще бъде определен чрез използване като стартова точка на средното общо количество разрешителни, издадено от държавите-членки през Фаза II, след което за всяка следваща година количеството разрешителни ще се определя чрез използване на линеен фактор от 1,74 за намаляване на емисиите. Точното количество разрешителни, разполагаеми за 2013г. бе определено от ЕК на 30 юни 2010г. и публикувано на 30 септември 2010г.
Как ще бъдат разпределяни разрешителните за емисии?
Търговете ще бъдат основен метод за разпределяне на разрешителните от 2013г. Това означава, че всички разрешителни, които не се разпределят безплатно, ще бъдат търгувани от държавите-членки. Държавите-членки ще администрират търговете и ще бъдат отговорни за развитието на тръжната инфраструктура и администриране.
Разпределянето на разрешителните към индивидуалните сектори ще се базира на „бенчмарк“ като ще се взема предвид историческото производство, а не исторически отделените емисии. По този начин се цели награждаването на операторите, които са въвели енергоефективни технологии.
С колко разрешителни за търгуване ще разполагат държавите-членки?
След определянето на общоевропейаския таван на разрешителни, които ще се търгуват по време на Фаза III на EU ETS, количеството разрешителни, които ще търгува всяка отделна държава-членка ще се определят по следния начин:
- 88% от разрешителните ще се разпределят между държавите-членки в съответствие с техните верифицирани емисии през 2005г. или със средните им количества за периода 2005-2007г. като ще се вземе предвид по-високата стойност
- 10% от разрешителните ще бъдат разпределени към държави-членки с нисък доход на човек от населението, за да се насърчат инвестициите в екологични технологии
- 2% от разрешителните ще бъдат насочени към държави-членки, които през 2005г. са постигнали 20-процентово намаление на емисиите си под нивото на емисиите, определено за базовата година съгласно Протокола от Киото.
Как ще се разпределят разрешителните за електропроизводствения сектор?
Електроенергийния сектор ще бъде обект на търгуване (заплащане) на 100% от разрешителните още от 2013г., което означава, че електропроизводителите ще трябва да закупуват всички необходими им разрешителни на търг. Същевременно, тези производители могат да получат безплатни разрешителни за производство на топлинна енергия и за високоефективно комбинирано производство за целите на отоплението и охлаждането.
Допускат ли се някакви изключения от това правило?
Да, в рамките на Фаза III на EU ETS се допускат и изключения от тези общи правила. Новите държави-членки на ЕС могат да получат временна дерогация от правилото за 100% заплащане на разрешителните от електросекторите им като получат част от необходимите разрешителни безплатно, ако:
- През 2007г. електроенергийната мрежа на дадената държава-членка не е била взаимосвързана с ЕС-системата, или
- През 2007г. електроенергийната мрежа на дадената държава-членка е била свързана с ЕС-системата само чрез една връзка с капацитет под 400 МВт, или
- През 2006г. повече от 30% от електрическата енергия в дадената държава-членка е била произведена от един и същ изкопаем енергиен ресурс и БВП/човек от населението в сравнение със средноевропейския показател не надхвърля 50% от средното за ЕС-27 ниво на този показател.
Подлежащите на търгуване/заплащане разрешителни за държава-членка, облагодетелствана от тази дерогация ще бъдат определени на минимум 30% от тавана на емисиите за съответните инсталации през 2013г. като постепенно ще достигнат до 100% през 2020г.
Как може държава-членка да получи дерогация?
По правило, дерогацията трябва да бъде насочена към дейности, свързани с модернизирането на електроенергийния сектор. От гледна точка на качество, държавата-членка трябва да представи пред ЕК национален план, очертаващ нейната инвестиционна стратегия за модернизиране, а също така и доклади за изпълнението на тази стратегия. В допълнение, държавата-членка трябва да представи пред ЕК доклад до 30 септември 2011г., в който да опише методологията за разпределяне на безплатни разрешителни и индивидуалното разпределяне към инсталациите. Общата сума на посочените инвестиции в електросектора трябва да бъде еквивалентна на пазарната стойност на получените безплатно разрешителни.
Как ще се разпределят разрешителните за останалите индустриални сектори?
Останалите сектори ще се възползват от поетапно преминаване към пълно търгуване на разрешителните. Секторите, които не са изложени на риск от “carbon leakage” ще закупуват на търг 20% от разрешителните през 2013г., които с пропорционално увеличение ще станат съответно 70% през 2020г. и 100% през 2027г.
Ще има ли изключение от това общо правило?
Да. Изключение от това общо правило се допуска за енергоинтензивните сектори и подсектори, изложени на риск от “carbon leakage” (сектори, които могат да пострадат поради загуба на конкурентоспособност в сравнение с конкурентите им от държави извън ЕС, в които не действат изисквания за намаляване на емисиите), които ще могат да получат до 100% от необходимите им разрешителни безплатно.
Какви са правилата относно новите участници в EU ETS?
Новите инсталации, навлизащи във Фаза III на EU ETS през 2013г., с изключение на тези за производство на електрическа енергия, ще могат да се възползват от безплатни разрешителни от специалния резерв за нови инсталации. Броя разрешителни в този резерв е еквивалентен на 5% от общоевропейския брой разрешителни.
Колко разрешителни ще бъдат отделени за демо-проекти за улавяне и съхранение на въглероден двуокис?
Близо 300 млн. разрешителни от този резерв за нови инсталации ще бъде на разположение до 31 декември 2015г. с оглед стимулиране на изграждането и използването на 12 демонстрационни проекта за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, както и за проекти с иновативни технологии за оползотворяване на ВЕИ. Като израз на стимул няма да бъде необходимо представянето на разрешителни за уловените и съхранени емисии и държавите-членки ще трансферират пазарната стойност на разпределените емисии към операторите на такива проекти.
Каква е статистиката на парниковите газове в България?
Съгласно приетата от Министерски съвет „Енергийна стратегия на България 2020“, делът на емисиите на парникови газове от всички енергийни дейности, включени в секторите енергетика, индустрия, транспорт, селско стопанство и домакинства представляват 70%, а тези от сектор «Енергетика» – 40% от общите емисии на парникови газове в страната. Електропроизводствените централи и топлофикациите емитират над 25 млн. тона СО2 годишно, в това число – 22,5 млн. тона СО2 са емитирани от въглищните централи. Тези енергийни дружества са задължени да участват в европейската EU ETS.
Може ли България да ползва дерогация за електропроизводствените си централи?
България е сред 10-те държави – членки, които могат да кандидатстват за дерогация/отсрочване на изискването за 100-процентовото заплащане на разрешителните за емисии от страна на производителите на електрическа енергия още от 2013г. Съгласно приетата от Министерски съвет „Енергийна стратегия на България 2020“, България ще използва правото си за дерогация, тъй като чрез нея ще се даде възможност за плавно повишаване на процента на платените разрешителни за емисии, които централите трябва да закупуват – от 30% през 2013г. до 100% през 2020г. До момента, обаче, не е налице публична информация относно приедприети действия в тази посока.
Какво би трябвало да направи България, за да получи дерогация и има ли някакви национални специфики, свързани с това?
С оглед получаване на дерогация, България ще предприеме следните действия:
- Съставяне на списък от инсталации, желаещи да се възползват от възможността за дерогация
- Уточняване на ангажиментите на всяка инсталация за инвстиции в чисти технологии в размер, не по-нисък от пазарната стойност на безплатно разпределените им разрешителни;
- Подготовка на Национален план за инвестиции за подобряване на инфраструктурата и в чисти технологии
- Подготовка на план за мониторинг
- Информация, доказваща, че безплатното разпределение на емисионни квоти няма да наруши неоправдано конкуренцията
- Представяне на заявление с искане за дерогация пред ЕК до 30 септември 2011г., включващо посочените по-горе документи
Съгласно приетата от Министерски съвет „Енергийна стратегия на България 2020“, както участието на електропроизводиствените централи в EU ETS, така и възможността да бъде използвана дерогация от общите изисквания е стратегически проблем с ключова значимост и многостранни измерения. При решаването на въпроса с дерогацията, трябва да се отчете обстоятелството, че между НЕК ЕАД, в качеството на обществен доставчик, и централите „Енел Марица Изток 3” и „Ей и Ес Марица Изток 1” са сключени дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия. В цените по тези договори се калкулират всички предварително договорени разходи и възвръщаемост, както и нововъзникнали разходи по време на действие на договора, каквито са и тези, произтичащи от участието на централите в търговията с емисии. Поради това, паралелно с подготовката на заявлението за дерогация, Правителството счита, че трябва да бъде предложен от ДКЕВР и вариант за трансформиране на дългосрочните договори в съответствие с Директива 2009/72/ЕО относно правилата на вътрешния пазар на електрическа енергия. Тези две действия според документа трябва да бъдат насочени към една и съща цел, а именно – смекчаване на отрицателните последствия от по-високите цени на електрическата енергия за българските потребители.
Какво ще прави България с приходите от търгове на разрешителни за емисии?
Съгласно приетата от Министерски съвет „Енергийна стратегия на България 2020“, в резултат на приложения принцип на преразпределение, България ще получи допълнителни права за търгуване на разрешителни за емисии на парникови газове. Това означава акумулиране на значителни допълнителни приходи в националния бюджет – стотици милиони евро годишно. Съгласно Директивата, не по-малко от 50% от тези приходи трябва да бъдат използвани за въвеждане на чисти въглищни технологии, насърчаване на енергината ефективност и ВЕИ, смекчаване на социалните последствия от увеличените енергийни разходи. Правителственото решение е не част, а всички събрани приходи да бъдат използвани като основен финансов ресурс за осъществяване на проекти за устойчиво развитие в посочените направления. По този начин ще се подпомогне успешния преход в социален и икономически аспект към нисковъглеродна среда.
