Коя енергия е възобновяема?
Съгласно европейското законодателство, транспонирано и в българското, „енергия от възобновяеми източници“ е енергията от възобновяеми неизкопаеми източници, а именно вятърна, слънчева, аеротермална, геотермална, хидротермална и океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и биогазове.
„Аеротермална енергия“ е енергията, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух; „геотермална енергия“ е енергията, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва; „хидротермална енергия“ е енергията, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води.
„Биомаса“ е биоразградимата част на продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското стопанство (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с тях промишлености, включително рибно стопанство и аквакултури, както и биоразградимата част на промишлени и битови отпадъци; „течни горива от биомаса“ са течните горива за енергийни цели, различни от тези за транспорт, включително за електроенергия, за топлинна енергия и енергия за охлаждане, произведени от биомаса; „биогорива“ са течните или газообразни горива в транспорта, произведени от биомаса.
Как в България подкрепяме възобновяемата енергия?
България провежда целенасочена политика за изграждане на национална схема от механизми за подпомагане на развитието на ВЕИ. С най-голяма подкрепа се ползват производителите на електрическа енергия от ВЕИ, за които са осигурени:
• Приоритетно и безплатно присъединяване към мрежата
• Гарантирано изкупуване на произведената електроенергия
• Гарантирана възвращаемост чрез преференциални цени на произведената електроенергия
• Достъп до безвъзмездно или до облекчено финансиране
• Възможност за допълнителни приходи чрез продажба на квоти по проекти „Съвместно изпълнение” (т.н единици редуцирани емисии)
• Облекчени административни процедури
Чрез договори за изкупуване на електроенергията (25 годишни – за геотермална и слънчева енергия и 15-годишни – за другите ВЕИ, регламентирани на законово ниво) производителите получават дългосрочни гаранции за изкупуване на предвидими цени.
Понастоящем, оползотворяването на ВЕИ за производство на енергия за топлинни и охладителни нужди не се подкрепя.
Защо подкрепяме възобновяемата енергия?
Енергията от ВЕИ е чиста, намалява зависимостта от внос на течни горива и природен газ, стимулира развитието на нови технологии, създава работни места и заетост. Енергията от ВЕИ, обаче, има един основен недостатък – тя е значително по-скъпа в сравнение с енергията, произвеждана от традиционните източници – въглища, природен газ, ядрено гориво. Това представлява бариера пред разпространението на ВЕИ по пазарен път и налага използването на различни схеми и механизми за подкрепата им, за да бъде привлечен интереса на инвеститорите.
Цените на енергията, произведена от ВЕИ, са единствените, за които се очаква, че ще намаляват в по-дългосрочна перспектива, предвид прогреса на производствените технологии. Когато тези цени се доближат до цените на енергията, произведена от конвенционални горива, необходимостта от директна, непазарна финансова подкрепа на енергията от ВЕИ ще отпадне и този вид енергия ще бъде подкрепяна чрез пазарни механизми. През следващото десетилетие, обаче, не се очаква нуждата от действащия тип подкрепа за навлизането на ВЕИ да отпадне.
Какви са европейските цели за възобновяемата енергия?
Основните цели на ЕС са да намали емисиите си на парникови газове спрямо 1990г. с 20%, да намали енергийното си потребление с 20% и да увеличи дела на енергията от ВЕИ в общото крайно потребление на енергия до 20 процента до 2020г. По отношение на ВЕИ през 2009г. бе приета нова директива, която е необходимата законодателна база за изпълнение на целта.
Първата директива за ВЕИ от 2001г., изискваше всяка държава-членка да постигне индивидуална индикативна ВЕИ-цел като част от общоевропейската цел за 22% от общото електропроизводство да бъде от ВЕИ към 2010г.
Действаха и други законодателни инструменти като първата директива за биогоривата от 2003г., която имаше за цел увеличаване на употребата на биогорива в транспорта до 5,75% към 2010г.
Какви са нашите задължения като държава-членка?
По линия на новата ВЕИ-директива, държавите-членки имат следните основни задължения:
- Да приемат национален план за действие за изпълнение на целта – юни 2010
- Да хармонизират националното си законодателство – декември 2010
- Да постигнат общата си национална цел за дял на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия до 2020
- Да постигнат минимален 10-процентов дял на ВЕИ в транспорта до 2020 като част от общата цел
Директивата поставя индивидуално количествено задължение – дял на енергията от ВЕИ в общото крайно потребление на енергия – на всяка държава-членка, което тя като минимум трябва да изпълни в рамките до 2020г. Националните цели са определени в съответствие с общоевропейската 20-процентова цел до 2020г. Българската цел е 16-процентов дял на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия.
Има ли задължителни подцели за годините преди 2020?
На първо място, всяка държава-членка трябва да приеме национален план за енергията от ВЕИ, в който да са посочени националните цели за дял на енергията от ВЕИ в транспорта, електрическата енергия, отоплението и охлаждането до 2020г., а също така и мерките, които държавата-членка предлага да въведе, за да се постигнат посочените цели. Държавите-членки представиха националните си планове към края на юни 2010г.
Държавите-членки са задължени да въведат такива мерки, чрез които да осигурят дял на ВЕИ, който да е равен или да надхвърля индикативната им траектория, показваща какъв следва да е усреднения дял на енергията от ВЕИ за всяка държава-членка през периода 2011-2012, 2013-2014, 2015-2016 и 2017-2018.
В случай, че делът на ВЕИ в дадена държава-членка спадне под инидикативната й траектория за предходния двугодишен междинен период, тази държава трябва да представи актуализиран национален план пред ЕК до 30 юни следващата година, в който са предвидени адекватни и пропорционални мерки, които да позволят в разумни срокове връщане към индикативната траектория.
Също така, държавите-членки трябва да информират ЕК, ако форс-мажорни обстоятелства (такива, които са извън контрола на държавата) се явяват пречка пред постигането на целта. При такъв случай, ЕК трябва да приеме специално решение дали и каква актуализация на националната цел да се направи.
Как се изчисляват целите?
Директивата съдържа методология за изчисление на делът на енергията от ВЕИ в общото крайно потребление на енергия.
Общият дял на енергията от ВЕИ се изчислява като сума от: общото крайно потребление на електрическа енергия от ВЕИ; общото крайно потребление на енергия от ВЕИ за отопление и охлаждане; крайното потребление в транспорта на енергия от ВЕИ.
Общото крайно потребление на енергия представлява сума от крайното потребление на енергия (в секторите индустрия, транспорт, услуги и домакинства) и потреблението на енергия от енергийните дружества – за собствени нужди на централите и за технологични разходи при транспорт на произведената енергия.
Директивата осигурява различни опции за държавата-членка, които да й помогнат в изпълнение на нейната ВЕИ-цел. Освен чрез увеличаване на потреблението на енергия от ВЕИ (числителя на формулата), целта може да бъде изпълнена и чрез намаляване на общото крайно потребление на енергия (знаменателя на формулата). Включени са и възможности за взаимодействие между държавите членки, така че европейската цел да бъде изпълнена по най-евтин начин:
- Осъществяване на статистически трансфери
- Участие в съвместни проекти между държави-членки
- Участие в съвместни проекти между държави-членки и трети страни
- Участие в съвместни схеми за подкрепа
Какъв е сега делът на ВЕИ в енергийното потребление?
За ЕС като цяло делът на ВЕИ в общото крайно потребление е 8.5%. До 2020 г. трябва да се увеличи с 11.5%.
За България делът на ВЕИ е 9.4%. До 2020 г. трябва да се увеличи с 6.6%. Националната цел, измерена като процентно увеличение, е най-ниската в сравнение с останалите държави-членки. Това е резултат от приетия подход за разпределяне на целите, съобразен с БВП на глава от населението – колкото по-малко БВП, толкова по-ниска цел.
Колко ще ни струва постигането на целта?
Съгласно правителствения Проект на Енергийна стратегия на България, постигането на националната цел през 2020г. ще зависи основно от постиженията в областта на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, при транспортирането/разпределението на електрическа и топлинна енергия и при потреблението на електрическа енергия за собствените нужди на централите. Същите представляват трите компонента от знаменателя на формулата за изчисляване на националната цел. Това е и причината политиката в областта на енергийната ефективност и тази за поощряване на възобновяемата енергия да бъдат тясно синхронизирани с оглед постигане на националните цели в двете направления при най-ниски разходи и с възможно най-висок положителен икономически резултат.
В края на 2009г., България представи пред ЕК прогнозен документ, който показва, че:
- При съществуващите механизми за насърчаване (чрез преференциални цени и задължително изкупуване на електрическата енергия от ВЕИ), изпълнението на целта ще е свързано с неоправдано високи обществени разходи поради насърчаване само на част, при това – на скъпо струващи ресурси и технологии;
- При подобряване на съществуващите механизми за насърчаване на ВЕИ и при разширяване на техния обхват, еквивалентно на горното развитие на ВЕИ ще бъде постигнато с по-ниски разходи за обществото.
- При едновременно подобряване на енергийната ефективности и на механизмите за насърчаване на ВЕИ, националната цел може да постигната по- евтино, а също и да бъде значително преизпълнена. Преизпълнението на целта ще позволи на страната да продава «излишъка» – 1685 хил. тне за периода 2011-2020г. – чрез приетите механизми за трансфер на сертификати на други държави в ЕС.
Липсата на механизми за насърчаване на използването на ВЕИ за отопление и охлаждане е голям недостатък на настоящата политика. Такива трябва да се въведат бързо, за да се поевтини изпълнението на целта и да достигнат ползите до повече български граждани.
Предложени нови цени на ВЕИ и сравнение с действащите
Вид ВЕИ | Мярка | Действаща цена | Предложение за нова цена | Изменение | |
Микро ВЕЦ до 200 Квт | лв/Мвтч | 222,9 | 227,43 | 2% | |
Нисконапорни руслови ВЕЦ, деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни с годишен изравнител с нетен пад до 30м и инсталирана мощност от 200 до 10 000 Квт | лв/Мвтч | 213,09 | 222,83 | 5% | |
Среднонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни с годишен изравнител с нетен пад от 30м до 100 м и инсталирана мощност от 200 до 10 000 Квт | лв/Мвтч | 178,68 | 186,87 | 5% | |
Високонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни с годишен изравнител с нетен пад над 100 м и инсталирана мощност от 200 до 10 000 Квт | лв/Мвтч | 171,18 | 179,04 | 5% | |
Тунерни деривационни с годишен изравнител с и инсталирана мощност до 10 000 Квт | лв/Мвтч | 253,48 | 265,05 | 5% | |
Микро ВЕЦ с помпи | лв/Мвтч | 112,48 | 112,10 | 0% | |
ВтЕЦ до 2250 часа | лв/Мвтч | 188,29 | 191 | 1% | |
ВтЕЦ над 2250 часа | лв/Мвтч | 172,95 | 173,06 | 0% | |
ВтЕЦ с асинхронен генератор с кафезен ротор | лв/Мвтч | 148,58 | 137,06 | -8% | |
Фотоволтаична централа до 30кВтр | лв/Мвтч | 760,48 | 576,5 | -24% | |
Фотоволтаична централа над 30кВтр до 200 кВтр | лв/Мвтч | 760,48 | 567,41 | -25% | |
Фотоволтаична централа над 200 кВтр | лв/Мвтч | 699,11 | 485,6 | -31% | |
ЕЦ работещи с биомаса, получена от дървестни остатъци, биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървестни остатъци с инсталирана мощност до 5 мВт | лв/Мвтч | 252,73 | 248,28 | -2% | |
ЕЦ работещи с биомаса, получена от дървестни остатъци, биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървестни остатъци с инсталирана мощност до 5 мВт с комбиниран цикъл | лв/Мвтч | 288,04 | 281,85 | -2% | |
ЕЦ работещи с биомаса, получена от дървестни остатъци, биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървестни остатъци с инсталирана мощност над 5 мВт | лв/Мвтч | 218,6 | 234,45 | 7% | |
ЕЦ работещи с отпадъци от земеделски култури до 5 мВт | лв/Мвтч | 167,53 | 195,03 | 16% | |
ЕЦ работещи с енергийни култури до 5 мВт | лв/Мвтч | 186,49 | 185,99 | 0% | |
ЕЦ до 150 кВт чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции | лв/Мвтч | 425,02 | 420,3 | -1% | |
ЕЦ от 150 кВт до 500 кВт чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции | лв/Мвтч | 398 | 393,9 | -1% | |
ЕЦ от 500 кВт до 5 мВт чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции | лв/Мвтч | 302,73 | 325,64 | 8% | |
ЕЦ до 150 кВт чрез индиректно използване на енергия от битови отпадъци | лв/Мвтч | 265,91 | 263,83 | -1% | |
ЕЦ от 150 кВт до 500 кВт чрез индиректно използване на енергия от битови отпадъци | лв/Мвтч | 255,98 | 253,03 | -1% | |
ЕЦ от 500 кВт до 5 мВт чрез индиректно използване на енергия от битови отпадъци | лв/Мвтч | 246,05 | 243,86 | -1% | |
ЕЦ до 150 кВт чрез индиректно използване на енергията от битово водо-канални отпадъци | лв/Мвтч | 150,39 | 148 | -2% | |
ЕЦ от 150 кВт до 500 кВт чрез индиректно използване на енергията от битово водо-канални отпадъци | лв/Мвтч | 136,85 | 124,06 | -9% | |
ЕЦ над 500 кВт до 5 мВт чрез индиректно използване на енергията от битово водо-канални отпадъци | лв/Мвтч | 120,6 | 112,75 | -7% |