Що е енергийна ефективност?

Ефективното използване на енергията или по-просто – енергийната ефективност, е целта на усилията за намаляване на енергията, необходима за осигуряване на продукти и услуги. Съществуват различни мотиви за подобряване на енергийната ефективност. Намаляването на енергийното потребление понижава енергийните разходи и може да резултира във финансови спестявания за потребителите, ако е налице положителна разлика между разходите за въвеждане на енергоефективни технологии и енергийните спестявания. Намаленото потребление на енергия се разглежда и като основен инструмент за намаляване на парниковите газове.

Енергийната ефективност и ВЕИ са двата стълба на политиката за устойчива енергетика. В редица държави енергийната ефективност се разглежда и като принос за националната сигурност в аспектите на енергийната независимост, тъй като спомага за намаляване на енергийния внос и може да намали скоростта на изчерпване на местните енергийни ресурси.

Как се измерва енергийната ефективност?

Енергийната ефективност се измерва чрез количествен индикатор – енергийното съдържание на единица БВП. Нарича се енергийна интензивност и се изчислява като изразходваната енергия за дадена година се разделя на създадения БВП. Изразходваната енергия, т.е. числителя на формулата може да бъде с различен обхват – използват се различни стандартни показатели за енергийно потребление от енергийните баланси, които дават представа за енергийната ефективност като цяло или в конкретни сфери. Например, общо брутно потребление на енергия (първичното, преди преобразуване и потребление), общо крайно потребление на енергия (след преобразуване, но включващо енергийните разходи на централите и при транспортиране), крайно потребление на енергия (използваното от крайните потребители – индустрия, бит, транспорт, услуги) и т.н.

Знаменателят на формулата, а именно БВП се измерва в абсолютна стойност (млрд.евро) по съпоставими цени към определена година или се преизчислява в съответствие с паритетите на покупателната способност.

Какво е състоянието в ЕС-27? Къде сме ние?

По данни на Евростат за 2008г., България е на последно място сред държавите-членки на ЕС-27 – с най-висока енергийна интензивност от 944 тне/ МЕвро (по съпоставими цени за 2000г.). Средноевропейската енергийна интензивност е 167,11 тне/ МЕвро от 1995г. Тоест, разликата между националния и средноевропейския показател е петкратна, а ако го сравним с предпоследната страна в класацията – Румъния – се вижда, че разликата е приблизително 30%.

Трябва да се подчертае, че различните паритети на покупателна способност в рамките на ЕС смекчават тези драматични различия, но без да ги елиминират – както е посочено в проекта на Енергийна стратегия на България 2020 (Стратегията), енергийната интензивност на националния БВП е с 89% по-висока от средната за ЕС при отчитане на паритета на покупателната способност – 302 тне/М€05 спрямо 160 тне/ М€05.

Значително по-ниски – 42,6% са различията между националния и европейския показател за енергийна интензивност, измерена чрез крайното енергийно потребление. Причината за това са по-големите загуби на енергийни ресурси по пътя на тяхното преобразуване и транспортиране към крайния потребител в България в сравнение с Европа. Това ясно се вижда, ако се изчисли съотношението между вложената първична и получената крайна енергия за потребителите – това съотношение за националния енергиен баланс е 49%, а за Европа – 64%. Различието от 15 пункта показва, че в България се изразходват годишно 3 млн.тне повече енергийни ресурси, представляващи ~900 млн. евро повече разходи за енергия.

Какви са тенденциите на изменение през последните години?

Както е отбелязано в Енергийната стратегия от 2002г., през периода 1990-2000г. в България, за разлика от другите страни в преход, енергийната интензивност не намалява, а в някои години дори расте. След 2000г. се установява устойчива тенденция на намаляване на стойността на показателя – съгласно Стратегията, стабилният икономически растеж през последните години е съпроводен с тенденция на намаляване на енергийната интензивност. За периода 1999г. – 2007г. БВП нараства средногодишно с 5,3%, докато брутното вътрешно потребление на енергия нараства с 1,4%, а това на електрическа енергия – с 0,9%. Като резултат, енергийната интензивност на единица БВП намалява с 25,4%. Въпреки това, различията между България и останалите европейски страни остават значителни.

Какви са целите за подобряване на енергийната ефективност?

Подобряването на енергийната ефективност е една от европейските цели 20-20-20 до 2020 г. Докато целта за 20-процентов дял на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия е разпределена на национално ниво между държавите-членки и е задължителна за изпълнение, дискусиите по отношение на целта за енергийната ефективност – дали тя да стане задължителна или не – продължават. В края на април 2010, ЕК отправи запитвания към държавите-членки за техните оценки по отношение на възможните национални постижения до 2020 г. в тази сфера, за да си даде отговор на въпроса дали общностната цел е изпълнима.

Целта произтича от препоръките на Европейския съвет и от съответни политически документи:
– В Заключенията на Европейския Съвет от март 2007 е записано, че: „Европейският съвет подчертава нуждата от увеличаване на енергийната ефективност в Европа така, че да се достигне целта за спестяване на 20% от европейската енергийна консумация в сравнение с прогнозите до 2020, както са определени в Зелената Книга за Енергийна Ефективност…”. Виж повече.

– В Зелената Книга за Енергийна Ефективност 2005/ План за действие за енергийна ефективност допълнително се обяснява, че: „Този план за действие очертава рамката на политиките и мерките с оглед интензифициране на процеса за реализиране на повече от 20% годишно спестяване на първична енергийна консумация към 2020 г. спрямо определения потенциал.”. Виж повече.

Целта за енергийна ефективност на ЕС е до 2020 г. да се постигне 20% допълнително спестяване на първична енергия (брутно вътрешно потребление на енергия) спрямо това, което би се постигнало при провежданата до 2007 г. политика.

Както се вижда, отправна точка за измерване на постиженията не е вече постигнатото (напр. през 2007), а сравняване на прогнозите за 2020 г. при настоящата и при новата политика на ЕС. С оглед съвместимост и възможност за сравнения, Европейската Комисия използва прогнози, направени през 2007 г. за всички държави-членки и за Общността като цяло при еднакви допускания – базисен и целеви сценарии.

За ЕС като цяло това означава, че за да бъде изпълнена целта за 20% енергийно спестяване, прогнозното потребление през 2020г. при съществуващата политика, възлизащо на 1967 млн. тне, трябва да бъде намалено с 368 млн. тне. Съответно за България, 20% енергийно спестяване през 2020г. означава намаляване на прогнозното потребление през 2020г. при съществуващата политика, възлизащо на 21 млн. тне, с приблизително 4 млн. тне. Въпросът е дали България има амбицията да догонва европейските постижения или се задоволява със сегашното незавидно положение.

Стратегията съдържа отговор на този въпрос – България има амбицията да намали с 50% до 2020г. енергийната интензивност на националния брутен вътрешен продукт и тази цел ще бъде третирана като минимална и абсолютно задължителна за изпълнение. При тази постановка, общата консумация през 2020г. ще достигне до 15,8 млн. тне, което, модифицирано в енергоспестяване спрямо базисната прогноза, представлява около 26%.

Ще достигнем ли другите държави от ЕС през 2020г.?

Отговорът е отрицателен. Именно затова, целта за 50-процентово намаляване на енергийната интензивност е минимална и абсолютно задължителна за изпълнение.

Как ще намалим енергийната интензивност на националния БВП?

Увеличаването на дела на енергийните ресурси, които се използват пряко и децентрализирано, тоест – без да бъдат преобразувани и транспортирани на големи разстояния през мрежа, ще доведе до ежегодно спестяване на над 2 млн. тне. Конкретните мерки, чрез които това може да се осъществи са предвиденото в Стратегията осигуряване на достъп до газификация на 30% от населението в страната и въвеждането на децентрализирано потребление на енергия, най-вече от ВЕИ. Подобряването на ефективността в сектора на енергоснабдяването (увеличаване на дела на комбинираното производство, намаляването на загубите при транспортиране на енергия, увеличаване на ефективността на централите и т.н.) ще доведе до допълнителен принос на енергийния отрасъл в изпълнението на националната цел. При потреблението на енергия, висок потенциал за енергоспестяване и енергийна ефективност е налице във всички сфери – транспорт, индустрия, услуги и бит.