Интервю на председателя на Управителния съвет на Института за Енергиен Мениджмънт Иванка Диловска за в. Дневник
До края на февруари производителите на ел. енергия, Националната електрическа компания (НЕК) и електроразпределителните дружества (ЕРП) – ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН, трябва да обявят предложенията си за нова цена на тока от 1 юли. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще вземе решение до края на юни. През миналата година трите ЕРП-та остро разкритикуваха решението на ДКЕВР за новите цени на тока с аргумента, че облагодетелстват държавните компании за тяхна сметка.
За разпределението на цените по веригата от производители до крайни снабдители и за проблемите в сектора разговаряме с Иванка Диловска, председател на управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт. Диловска е била два пъти зам.-министър на енергетиката, в борда на директорите на НЕК и „Топлофикация София“. До края на 2009 г. е оглавявала дирекция „Енергийна стратегия“ в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Г-жо Диловска, смятате ли, че справедливо се разпределя цената на тока по веригата от производителя до крайния доставчик?
– Крайната цена е сума от два компонента – цена за производство на енергията и цена за транспорт на енергията по мрежата от мястото на производство до мястото на потребление. Транспортът по мрежата високо напрежение се нарича пренос и се извършва от НЕК, а по мрежата средно и ниско напрежение се нарича разпределение и се извършва от електроразпределителните дружества.
Европейската статистика показва, че цената на тока за домакинствата в България е на 27-мо място в ЕС, тоест е най-ниската, докато цената за пренос по мрежата високо напрежение е доста напред в класацията, на шесто или седмо място. Ако цената за пренос е висока, то другите два компонента – за производството и за разпределение – са ощетени и всъщност няма балансираност при разпределянето на приходите между централите, НЕК и ЕРП-та. Възможно е да има основателни причини българският бизнес и гражданите да плащат по-висока цена за пренос, отколкото в 20 държави членки, но досега регулаторът не ги ни е съобщил.
Каква е ситуацията при определянето на цените за бита и за бизнеса?
– Средната цена за стопанските потребители е по-висока от средната цена за бита. Това няма как да бъде аргументирано, тъй като крайните снабдители (ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН – бел. ред.) купуват енергията от един доставчик – НЕК, на еднаква цена и после я продават на стопанските потребители, присъединени към мрежата на средно и ниско напрежение, и на нас, домакинствата.
Ако направим още едно сравнение – между цената, по която ЕРП купуват електрическата енергия, и тази, която им плащаме като битови потребители, ще се види, че обществените снабдители получават от нас по-малко, отколкото плащат, за да си набавят енергията. Те губят средно по 1 стотинка на киловатчас. Причините за това са основно социални. Домакинствата тук, както и навсякъде по света са много чувствителни към поскъпването на тока.
Обществените снабдители обаче трябва да се издържат. Ако не се увеличава цената на едната категория потребители – в случая на битовите, трябва да се увеличи на другата – на стопанските. Подобно изкривяване не е от полза за никого, особено по време на криза, когато малкият и средният бизнес имат достатъчно други проблеми и би трябвало до известна степен да ги щадим. Освен това битовите потребители пак си плащат за енергията, но индиректно – чрез продуктите и услугите, които потребяват.
Тоест кроссубсидирането при цените между бита и индустрията продължава да съществува?
– Основен принцип в ценообразуването е всеки да плаща разходите, които предизвиква. Кръстосаното субсидиране не само не е желателно. То е недопустимо според Закона за енергетиката. Но в България такава практика съществува.
Ако си представим, че обществените снабдители продават само на населението, а бизнесът си купува на свободния пазар, те ще фалират. Това не е теория – пазарът скоро ще стане либерализиран. Тогава как крайните снабдители ще ни снабдяват с електрическа енергия, при положение че няма откъде да компенсират загубите си? Решението е постепенно балансиране на цените в полза на стопанските и с по-голяма тежест за битовите потребители.
През последния регулаторен период НЕК и производителите получиха увеличение на тока от над 8%, а цените се увеличиха само с 2 на сто. Как си обяснявате това?
– Това не е прецедент, а се превръща в устойчива практика. С цел да се смекчи цената на крайните клиенти се увеличава маржът в началото на процеса, тоест при производителите и НЕК, а се намалява в края на процеса – при електроразпределителните предприятия и крайните снабдители. Нормалната практика е всяко увеличение да се предава по цялата верига, тоест ако има увеличение в цената на тока от АЕЦ „Козлодуй“, то трябва да се калкулира със същия размер и в сметките. Това изискване обаче не се спазва.
Миналата година е показателна – въпросът беше как хем да увеличим цените за производство и пренос с 8%, хем крайната цена да се вдигне само с 2%. Отговорът е аритметично лесен – да видим от кого да вземем, да намалим приходите на електроразпределителните дружества с колкото е необходимо. За миналата година намалението беше двуцифрено – в интервала между 10 и 15%. Същото се получи през 2009 г. Говорим за десетки милиони, които се трансферират от приходите на ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН нагоре по веригата към НЕК чрез намаляването на техния марж.
Но въпреки подкрепата Националната електрическа компания продължава да се декапитализира?
– Дали това е така и по какви причини най-добре може да отговори регулаторът. От негови доклади става ясно, че има факти за кръстосано субсидиране и пренасочване на пари, одобрени за преносна дейност, към други дейности. Проблемът е, че НЕК е конгломерат от компании и за регулатора не е лесно да проследява финансовите потоци. Най-доброто решение е да се отдели мрежовата компания – ЕСО, заедно с активите в отделно дружество с различен от НЕК собственик. Тогава ще можем да сме спокойни, че това, което плащаме за пренос, отива наистина за пренос. Отделянето на преносната компания се планира от правителството и трябва да е факт до март 2012 г.
Достатъчно ли е ЕСО да е отдели от НЕК, за да се гарантира свободен пазар на ел. енергия?
– Eдната от предпоставките, за да има свободен пазар, е и производителите, и доставчиците на енергия да имат равнопоставен и свободен достъп за транспорт. Можем да сравним желаната ситуация с железниците. БДЖ са отворени за всички и всеки, който си купи билет на предварително обявена цена, може да пътува по желаното направление.
Все още българските преносни оператори за електроенергия и природен газ не работят като БДЖ – не е публично известно и достатъчно ясно колко са свободните места, как се разпределят между желаещите и колко струват. Другото условие за свободен пазар е да има конкуриращи се помежду си доставчици на електрическа енергия. Единствено конкуренцията може да доведе до по-ниски цени при еднакви други условия.
В България няма достатъчен брой централи, които да се конкурират, и достатъчни количества ел. енергия, която да се предлага на конкурентни цени. Затова стремежът и европейските практики са насочени към коопериране между съседни страни и към създаване на регионални борси, което предполага повече участници, повече енергия, а значи и истинска конкуренция.
В новата енергийна стратегия е заложена възможността да бъдат изградени едновременно АЕЦ „Белене“ и седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Има ли реална нужда страната от толкова много мощности, след като ще продължи и изграждането на нови ВЕИ?
– Не стратегията, а законът е този, който определя по какъв режим се строят новите мощности. Законовият режим е разрешителен. Всеки, който реши, може да изгражда мощности, стига да отговарят на екоизискванията, да има подходящ терен и технология. Няма как една стратегия да забрани или да благослови довършването на даден проект, както и да наложи започването на нов. Проблемът е, че при нас се преплитат понятията собственост и политика. Ако „Белене“ беше частен проект, бихме ли се интересували толкова от неговите разходи? Не мисля.
Единственото, което би ни интересувало, би било атомната централа да отговаря на най-високи изисквания за безопасност и екологичност.
По отношение на ВЕИ – подкрепата за тяхното развитие е не само ясно изразена в проекта на енергийна стратегия, но и действаща чрез съществуващи механизми и закони. Едва ли ВЕИ ще променят особено прогнозите за производство. По-скоро те ще доведат до други промени – изграждане на нова модерна „умна“ мрежа, която да може да ги интегрира към системата. Така че развитието на ВЕИ и на мрежата са двете страни на една и съща задача.
България и досега няма ясна позиция по проекта АЕЦ „Белене“, нито ясна цена за него. Как би трябвало да постъпи страната при един започнат вече проект?
– По принцип проект като „Белене“ трябва да започва със сериозно пазарно проучване, което да даде проекция на бъдещото потребление, съответно на продажбите. Ако може предварително да се договори изкупуването на бъдещата енергия със сериозни клиенти, би било най-добре. Ако има такива договори, привличането на финансови средства ще бъде значително улеснено. При нас диалогът е изместен в друга посока – вместо да говорим за това на кого ще продаваме енергията и на каква цена, говорим колко ще струва изграждането.
Няма особено значение колко ще струва изграждането, дори и да е 10 млрд. евро, ако приходите, които се очаква да бъдат получени, гарантират добра възвращаемост. Ако централата струва 5 млрд. евро, но няма кой да купува тока от нея, тогава парите се превръщат в замразени активи, или 5 млрд. загуба.
Каква е причината за толкова лошото състояние на преносната мрежа?
– Мрежите ни са стари – от средата на миналия век. Ясно е, че трябва да се модернизират. Към това се добавят и изискванията за нова концепция мрежи, без които не може пазарът да се либерализира, да се присъединяват ВЕИ, да се постига енергийна ефективност. „Умните“ мрежи изискват умни решения – регулираните компании да предлагат по-модерни инвестиционни програми, а регулаторът да ги изисква и да ги утвърждава.
Сегашното финансово състояние на ЕРП не им позволява да поддържат съществуващата мрежа, да не говорим за изграждане на ново поколение. Става дума за огромни финансови средства. На европейско ниво са нужни около 500 млрд. евро за изграждане на нова мрежа. Дори българската мрежа да изисква само 1% от тях, говорим за 5 млрд. евро.
По принцип не производствените мощности, а мрежите са по-големият проблем за страната. Електрическите магистрали са не по-малко важни от пътните, въпреки че „дупките“ по тях не се виждат. Без модернизиране на мрежата не е възможно да изпълним трите основни цели до 2020 г. – за енергийна ефективност, ВЕИ дял и либерализация.
Още по темата:
